Над 56% от учителите са готови за ефективна национална стачка, ако няма увеличение на работните им заплати. Това показва национално проучване на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа", открояващо 12 важни приоритета в системата, които те поставят като задачи пред новия образователен министър.

Липсата на бюджет вече започва да се отразява и на учителите, които на доста места не могат да получат традиционните си бонуси за 24 май. Според колективния трудов договор те следва да получават допълнителни трудови възнаграждения три пъти в годината - за Коледа, за 15 септември и за 24 май. Училищата обаче в момента работят всеки месец с 1/12 от миналогодишния си бюджет, не знаят какъв ще е размерът на бюджета им за цялата годината и не смеят да дадат този бонус. "Според мен в момента не може да се даде това допълнително възнаграждение, защото то се осигурява от икономиите в училищните бюджети, а ние не знаем дали ще имаме такива т.г. и в какъв размер ще са те. В момента с тази 1/12 част успяваме да платим само заплатите, осигуровките и сметките за гориво", коментира Диян Стаматов, председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета. "Договорено е, че тези бонуси трябва да се дадат. Какъв ще е размерът им за всяко училище, зависи от бюджета, какъвто още нямаме", коментира и председателят на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" Юлиян Петров. За м.г. общо трите бонуса са били в размер на 800 лв. на учител средно за страната. За тази година обаче всичко това е под въпрос. 

Въпреки че в проектобюджета на служебния кабинет за 2023 г. са предвидени 465 млн. лв. за продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти, в него няма разчети откога и с точно колко ще бъдат увеличени учителските заплати. Преподавателите са в неведение какъв процент увеличение може да очакват, за момента доста от тях не могат да получат и бунусите си за 24 май. 

На въпроса "С колко трябва да се увеличат учителските заплати след гласуване на бюджета за 2023 г." 69.2% от отговорилите очакват увеличение с 30%, показва изследването на "Образование". 26% от преподавателите очакват увеличение с 20%, а останалите нямат мнение. Подобно е разпределението в очакванията за това от кога да се увеличат заплатит - 69.4% очакват увеличение от 1 януари т.г., а 26.7% - от 1 юли т.г. 56.2%, или най-голям процент от анкетираните, са готови за ефективна национална стачка, ако няма увеличение на работните заплати. 17.1% са за символична предупредителна стачка, а 9.6% - за не завършване на учебната година. 93% от участвалите в изследването учители са убедени, че учителската заплата трябва да запази ниво от 125% от средната брутна заплата за страната, а 91% смятат, че България не може да си позволи недофинансирано образование. 89.9% от участниците смятат, че финансирането на българското образование трябва да се осъществява като дългосрочна инвестиция, а само 2.9% смятат, че българската просвета трябва да се инвестира като разход.

Като задача номер 1 повечето учители са поставили промяната на учебните планове и учебните програми и замяната им с нови, освободени от големия обем и по-близки до учениците. Припомняме, че по времето на предишния министър акад. Николай Денков бяха направени мащабни допитвания до учители, ученици и родители какво в програмите да се промени, след което информацията трябваше да се анализира и работни групи в МОН да излязат с конкретни предложения за промени в учебните програми. Месеци наред обаче това не се случва, въпреки обещанията.

Втората непосредствена задача пред новия министър следва да е незабавни промени в училищния закон на база на досегашния анализ на синдикати и работодатели. Учители настояват още за стратегия на финансиране на образованието с 6% от БВП, въвеждане на компенсаторни механизми за запазване от професионален стрес и прегаряне на учители и директори, както и за отмяна на наредбата за приобщаващото образование и създаване на нова, на база експертизата на синдикати и работодатели. На следващо място, преподаватели искат за действащи санкции към ученици, които МОН и РУО да спрат да оспорват или отменят, и незабавно спиране на политическото толериране на родителите, като последните се включат във възпитателния процес със задължения и права. "Специално внимание на възпитанието и граденето на ценности в образователните институции, финансиране на педагогически длъжности, от които образователната система има нужда: асистенти, медиатори, ресурсни учители, психолози, педагогически съветници, кариерни консултанти и др., нова наредба за изисквания към директорите на училища и детски градини и провеждане на конкурси с участието на представители на синдикати и работодатели, изграждане на ново отношение към българския ученик, основано на принципите на създаване на граждански умения и процес на преминаване на образование без задължителни учебници", са останалите приоритети за системата, посочени от учителите.

От "Образование" коментират, че най-важната промяна за българските учители е промяната на естетиката и структурата на учебно-възпитателния процес. "Незабавно трябва да се променят учебните планове и да се намали обема знание за сметка на прилагане на наученото в реализация. Промяната на училищния закон е вече много важна, защото имаме експертизата от реализацията на образователните политики с ясната преценка кои от тях действат, кои, за съжаление, са фиктивни и кои са зловредни за българското образование", посочва председателят д-р Юлиян Петров. "От останалите въпроси най-голяма за българското общество буди готовността за национална стачка при липса на нов бюджет за образование. От опит знаем, че подобна стачка може да блокира всички обществени и политически процеси в страната", казва той.