Издигнатият от БСП-ОЛ Росен Карадимов е новият председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Това е един от най-важните държавни регулаторни органи, който определя честното съревнование в българската икономика и защитата на потребителите от монополи и картел. Той спечели поста благодарение на подкрепата на 121 депутати от управляващото мнозинство на ГЕРБ-СДС, ИТН, БСП и подкрепящата ги ДПС-НН.
За негов заместник в комисията същото мнозинство избра бившия депутат от ГЕРБ-СДС Радомир Чолаков. Членове на органа станаха Мирослава Христова (директор на правната дирекция на енергийното министерство), Валерия Герова (главен секретар на агенцията по околната среда) и Емилия Колева от ГЕРБ-СДС, Димитър Данаилов от ИТН (адвокат и понастоящем общински съветник в София) и Жельо Бойчев от БСП (бивш столичен общинар и депутат).
От опозицията бяха предложили трима кандидати - Иван Стойнев и Юлиан Войнов от ПП-ДБ и Четин Казак от ДПС-ДПС. Те получиха подкрепата само на собствените си формации и се провалиха.
КОЙ КОЙ Е В НОВАТА КЗК
Росен Карадимов е завършил право в СУ, където по-късно става и преподавател. Известен е с факта, че в навечерието на падането на комунистическия режим е първи секретар на Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС). След това, когато ДКМС се саморазпуска, оглавява неговия организационен наследник – Българска демократична младеж.
Карадимов е депутат от БСП във Великото народно събрание, което приема действащата Конституция, а след това и 37-ото Народно събрание, когато управлява кабинетът "Виденов". След това напуска соцпартията и се присъединява към формацията "Българска евролевица" на Александър Томов, а след това преминава към "Политическо движение Социалдемократи". При управлението на тройната коалиция става съветник на премиера Сергей Станишев в правителството с мандат на БСП.
През последните години името му изплува отново в общественото пространство, когато през 2022 г. влезе като член в надзорния съвет на Българската банка за развитие (ББР), а скоро след това става и председател на съвета. Назначава го тогавашният министър на иновациите и растежа Александър Пулев в служебното правителство, назначено от президента Румен Радев.
От представената биография тогава става ясно, че е бил правен консултант и процесуален представител на ББР. Като шеф на надзора Карадимов защитаваше тезата, че банката трябва да подпомага големи проекти, а не само такива на малки и средни фирми, иначе това би било "да имаш оръдие, а да го използваш за лов на пъдпъдъци", както се изразяваше.
А през 2024 г. Карадимов заема поста точно на министър на растежа в следващ служебен кабинет – на кадъра на ГЕРБ Димитър Главчев. Като министър на иновациите той беше и принципал на ББР. А премиерът Главчев дори го определи да координира организацията на парламентарните избори през октомври 2024 г.
Карадимов остава министър до януари 2025 г., а през февруари е открита процедурата по избор на членове на КЗК, в която БСП-ОЛ го издигна за председател на комисията. Номинацията беше посрещната с обвинения от опозицията в лицето на ПП-ДБ, че Карадимов ще представлява интересите на лидера на ДПС-НН Делян Пеевски. От "Позитано" 20 отвърнаха, че той е оглавявал надзора на ББР по времето, когато премиер е излъченият от ПП-ДБ Николай Денков.
Тогава водачът на ГЕРБ-СДС Бойко Борисов поиска обяснения от БСП-ОЛ защо предлага Карадимов. И обеща, че формацията му няма да подкрепи кандидатурата, ако зад Карадимов застане Пеевски. Интересното беше, че самият лидер на ДПС-НН заяви, че ако предлагаше членове на регулатори, нямаше да издигне Карадимов.
За зам.-председател на КЗК беше избран Радомир Чолаков. Той е юрист и публично познат като политик от ГЕРБ, която го направи депутат в пет парламента – от 45-ото до 49-ото Народно събрание. В последното оглавява комисията, която изработи промените в Конституцията, одобрени от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Конституционният съд отмени тези поправки, които засягаха правосъдната реформа, а в момента води и дело по искане за отмяна и на други промени, отнасящи се до служебното правителство.
Впоследствие Чолаков изпадна в немилост, вероятно именно заради въпросните промени – лично лидерът на герберите Бойко Борисов е заявявал, че е изгонил Чолаков по искане на бившия съпредседател на ПП-ДБ Христо Иванов. А самият Чолаков твърдеше в интервю пред БНР, че Борисов му е казал да следва Иванов по отношение на промените в Конституцията, нарече свършеното от сглобката "привидност на реформа". Сега ГЕРБ-СДС го компенсира с високата позиция в КЗК.
Иначе интересен детайл в биографията на Чолаков е, че между 1995 г. и 2001 г. работи в БНТ – последователно като юрисконсулт, главен секретар и изпълнителен директор на обществената телевизия. Заема длъжности във "Вестникарска група България", "Медиа Холдинг", "Книгоиздателска къща Труд" и Съюза на издателите в България. Работил е и като изпълнителен директор на "Каолин".
Жельо Бойчев, избран за член на КЗК по предложение на БСП-ОЛ, е стар кадър на "Позитано" 20. Той е икономист по образование, завършил в УНСС. В продължение на десет години – от 2003 г. до 2013 г., е общински съветник в София от БСП. Последните две години влиза в надзора на столичната общинска агенция за приватизация. През 2014 г. става депутат от БСП и остава такъв до 2021 г. Той е сред противниците на бившия лидер на БСП Корнелия Нинова, но след отстраняването й от партията се завърна в ръководството – от февруари т.г. е член на Националния съвет на БСП.
Емилия Колева, издигната от ГЕРБ-СДС, е софийски адвокат. Заемала е изключително разнообразни, ниски длъжности – работила е за кратко в бившата "Гражданска защита", като юрист към Столичния общински съвет, 5 години е била член на общинска избирателна комисия, влизала е в управата на ВЕЦ „Козлодуй“, била е служител и в дирекцията за обществени поръчки на Столична община. Работи в КЗК от 2016 г. (когато ГЕРБ избра досегашния председател на комисията Юлия Ненкова – бел.а.), като в момента е юрисконсулт в административната дирекция.
Другият кандидат на ГЕРБ-СДС е Валерия Герова. Тя е била главен юрисконсулт на инспектората към Столична община, както и на дружеството "Софийски имоти". Оглавявала е дирекция в екологичното министерство, където се е занимавала с обществени поръчки. В същото ведомство стига до поста главен секретар по време на второто правителство на ГЕРБ, при третото правителство заема същия пост в Агенция "Пътна инфраструктура", а от 2022 г. досега е главен секретар на Изпълнителната агенция по околна среда.
ГЕРБ-СДС разполага с още един член – Мирослава Христова. Била е юрисконсулт и началник отдел в Агенцията за държавна финансова инспекция, както и член на бившата Комисия по хазарта при първия кабинет "Борисов". От 2015 г. досега оглавява дирекцията за правно-нормативна дейност на енергийното министерство, като за кратко е работила и като главен секретар на ведомството. От 2018 г. до 2022 г. е член на управата на дружеството, което изгражда газовия интерконектор между България и Гърция.
Димитър Данаилов, предложен от ИТН, е юрист и адвокат, съдружник в кантората Lex Locus. Започва политическа кариера, когато на местните избори през 2023 г. Тогава е избран за общинския съветник в София от листите на партията на Слави Трифонов. Сега ИТН го мести в КЗК.
ДЕБАТ
"Ние очакваме задълбочаваща се регулаторна криза в България", прогнозира Мартин Димитров от ДБ, докато се обсъждаха кандидатурите. Той напомни, че при изслушването си в парламента Росен Карадимов е допуснал, че КЗК може да подкрепи въвеждането на таван на цените. "Не ни трябва КЗК, която да налага контрол на цените, а да защитава конкуренцията. Това трябва да е истинската роля на КЗК, а не да подкрепя идеи, които тръгнаха от "Новото начало" за контрол над надценките", посочи Димитров. Александър Иванов от ГЕРБ-СДС му отвърна като обвини ДБ, че "ревнуват", защото не участват в подмяната на регулаторите.
Според Кирил Петков от ПП начело на КЗК се поставя човек, който ще бъде послушен на управляващите. "Много съм горд, че т.нар. сглобка не продължи, защото ние никога нямаше да допуснем хора да влизат в регулаторите по този начин. Това е грях днес да гласуваме за такъв човек", заяви Петков. "Вашите принципи се влияят от конюнктурата", коментира Атанас Атанасов от БСП-ОЛ. Като пример даде, че Карадимов е оставен в ББР, докато Петков управлява като премиер.
Тома Биков от ГЕРБ-СДС заяви, че ПП-ДБ изобщо не са търсили подкрепата на неговата формация за кандидатите си и затова не са я получили.
Водачът на "Възраждане" Костадин Костадинов обяви, че регулатори като КЗК са излишни и трябва да се закрият. Както стана ясно от обясненията му, вдъхновението му за тази идея идва от американския президент Доналд Тръмп и неговият приближен Илон Мъск, които подеха поход срещу бюрокрацията в САЩ.
Дебатът не беше особено вдъхновен, нито енергичен. А при гласуванията формациите се подредиха както обикновено - ГЕРБ-СДС, ДПС-НН, БСП и ИТН като управляващи, а ПП-ДБ, "Възраждане", ДПС-ДПС, МЕЧ и "Величие" като опозиция.
