Народното събрание одобри окончателно тази сутрин новия Закон за пазарите на криптоактиви, внесен от правителството. С него се уреждат условията за публичното търгуване на криптоактиви, както и лицензирането и държавния надзор върху издателите на крипто и доставчиците на свързани с това услуги.
Като цяло, по приемането му имаше консенсус в парламента. Депутатите обаче се скараха за разпоредба, приета по искане на управляващите, която позволява на Комисията за финансов надзор (КФН) да сваля сайтове, свързани с търговия или услуги с крипто, ако смята, че носят рискове за потребителите, без съдебен контрол. Опозицията подозира, че с това правомощие ще се злоупотребява и дори ще се налага цензура.
За какво е законът
С него се въвеждат в българското законодателство няколко европейски регламента, свързани с пазарите на крипто. От тези регламенти се взимат основните понятия в тази сфера, с които ще борави и българското право. Например, какво е криптоактив – "цифрово представяне на стойност или право, което може да бъде прехвърляно и съхранявано електронно посредством технология на децентрализирания регистър или друга подобна технология".
КФН е държавният орган, който ще отговаря за регулацията. Управляващите формации – ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и ИТН, подкрепени от ДПС-НН на Делян Пеевски, наскоро обновиха състава на регулатора. В новата за България сфера на криптоктивите КФН ще си сътрудничи с Европейския банков орган и с Европейския орган за ценни книжа и пазари.
Сериозно внимание се обръща на надзора. В рамките на правомощията си комисията ще може да предлага на БНБ да отнема издадени разрешителни за предоставяне на услуги с крипто. А при случаи, в които се налага спешно да се защитят потребителите или да се възпрат нарушения на пазара, КФН може да поиска от съда да наложи запор върху имуществото на фирми. Съдът ще трябва да разглежда подобни искания незабавно – още в деня на получаването им, и ако издаде обезпечителна заповед, тя трябва да се налага веднага от съдебен изпълнител.
Предвидени са и разнообразни финансови санкции за нарушаване на различните разпоредби на закона, които могат да стигнат до 30 млн. лв. или 15 на сто от годишния оборот на нарушителя – в зависимост от това коя е по-голямата сума.
За какво се скараха депутатите
Силна съпротива от страна на опозицията – в лицето на ПП-ДБ и "Възраждане", предизвика предложение на ГЕРБ-СДС. Според него в случаите, когато няма начин да бъдат ефективно спрени нарушения, а има риск интересите на клиенти да бъдат сериозно увредени, комисията може да разпореди да се премахне, блокира или ограничи достъпа до сайтове, профили в социалните мрежи или мобилни приложения, както и да се заличи напълно определено име на интернет домейн.
Подобни разпореждания на КФН ще са задължителни не само за доставчици на хостинг услуги и онлайн платформи и регистратори на домейни, но и дори за мобилни оператори, при това без предварително съдебно разрешение или последващ съдебен контрол. Комисията ще може да казва на телекомите да премахват съдържание, да ограничават достъпа до онлайн интерфейс или да показват изрично предупреждение до потребителите, които влизат в даден интерфейс.
Опозицията се опасява, че това правомощие на КФН може да се използва за удари по неудобни за управляващите компании или медийни сайтове – иначе казано, да се налага цензура, както посочи Мартин Димитров от ПП-ДБ. Затова колегата му Божидар Божанов предложи тази власт на комисията да се контролира от съда – когато КФН разпореди на телекомите да блокират определен сайт, съдът в срок до 72 часа да потвърди мярката или съответно да я отхвърли.
За редакцията на Божанов обаче гласуваха само 68 депутати - от ПП-ДБ, "Възраждане", МЕЧ и ДПС-ДПС. Делян Добрев, който беше авторът на спорното предложение, обяви, че само е внесъл това, което са предложили КФН и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). По думите му, такива мерки и сега могат да се прилагат спрямо застрахователи и финансови посредници.
Георги Хрисимиров от "Възраждане" напомни, че оригиналният текст в законопроекта е предвиждал ограничителните мерки на КФН да важат само след разрешение на съда, но управляващите са премахнали съдебния контрол и са оставили КФН да решава сама. "Не правим нищо ново, това е съществуващ ред", повтори Добрев.
Последва прегласуване, което обаче не промени нищо, и текстът, по който спориха депутатите, беше окончателно одобрен с гласовете на управляващите.
