Медия без
политическа реклама

И бизнесът въстана срещу мерките за "вечния длъжник"

Проектът на управляващите за законови промени няма да реши проблемите, а ще създаде нови, смятат работодателите

03 Авг. 2020ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ
Илияна Кирилова

Все повече намаляват шансовете законовите мерки на ГЕРБ и "Обединени патриоти" срещу проблема с "вечния длъжник" да бъдат окончателно приети в настоящия им вид. Управляващите внесоха поправки в Закона за задълженията и договорите – вече одобрени на първо четене, които гласят, че с изтичането на 10-годишна давност се погасяват всички вземания срещу физически лица, независимо от прекъсванията й, освен в случаите, когато задължението е отсрочено и разсрочено. Съпротивата срещу промените обаче нараства главоломно и в редиците й вече се вляха и предприемачите.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) заявяват, че мнозинството в парламента търси „едновременно лесно, бързо и кардинално решение ... своеобразен „deus ex machina””, който обаче няма да реши проблема с длъжниците, а ще създаде нови такива. „ ... идеята, че след 10 години длъжникът ще се освободи от дълга, независимо от други условия (срокът в други европейски страни достига 20 и дори 30 години, като са предвидени ясни изключения, за които тази давност не се прилага, например при укриване на длъжника или умишлено неплашане), на практика ще означава завишени изисквания за обезпечения, по-високи лихви, затруднен достъп до финансиране и като цяло проблеми за гражданския и търговски оборот”, посочват от асоциацията в своето становище до парламентарната правна комисия.

Предложението съдържа „много неясноти и е налице опасност от обратен ефект – правен хаос и неравнопоставеност на субектите”, смятат от Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ) – друга организация на бизнеса. От сдружението посочват, че в законопроекта не е предвиден начин за разграничаване на добросъвестните от недобросъвестните длъжници, което в крайна сметка ще облагодетелства онези, които изначално целят да не платят дълговете си. Смятат и записания 10-годишен срок за твърде кратък предвид продължителността на изпълнителните производства – аргумент, който се споделя и от всички останали критици на мярката. Категорично отхвърлят и аналогията, която вносителите на законопроекта правят с 10-годишната абсолютна давност за публични задължения по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). От КРИБ заявяват, че са готови да приемат законопроекта само с множество редакции – преди всичко, с рязко увеличение на срока до 15 или 20 години.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ОТ СЪДА

Завоалирано предупреждение към депутатите да бъдат особено внимателни може да се открие в становището по законопроекта на Върховния касационен съд (ВКС). Оттам препоръчват да се търси „баланс между интересите на длъжниците и кредиторите чрез определяне на подходящ срок”, който да даде на вторите реален шанс да съберат вземанията си. Иначе може да се стигне до „оскъпяване на кредитите, социални рискове от засилване на натиска на колекторски фирми върху длъжниците”. Върховните съдии съветват още да се посочи началният момент, от който ще тече абсолютната давност.

И ДРУГИТЕ КРИТИЦИ

Първите критични забележки срещу предложението на мнозинството изненадващо дойдоха от самото правителство – правосъдното и финансовото министерства отказаха да го подкрепят с мотива, че мярката няма да позволи на кредиторите да съберат вземанията си, а недобросъвестните длъжници ще се окуражат да не плащат. Притесниха се дори от чужбина – от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) посочиха, че банките ще станат по-предпазливи при отпускането на заеми на сектори от икономиката, които смятат за по-рискови.

АНКЕТА "СЕГА"

Ще се осъществи ли ротацията във властта?