На 3 август 2026 г. Агенцията по вписванията официално въведе в експлоатация Регистъра по несъстоятелност на физическите лица – първия изцяло автоматизиран регистър на институцията. Това означава, че законът за личния фалит вече може да се прилага на практика и физическите лица могат да подават молби за откриване на производство по несъстоятелност. 

Министърът на правосъдието Николай Найденов издаде специална заповед за въвеждане в експлоатация на регистъра. Той осигурява публичност и прозрачност на производствата по несъстоятелност чрез единна електронна партида за всеки длъжник и предоставя на гражданите, институциите и синдиците бърз и сигурен достъп до предвидените в закона услуги, разказват от Агенцията.

"Регистърът е разработен като изцяло автоматизирана информационна система без участие на длъжностно лице от агенцията. Това означава, че след постъпването на актовете и обстоятелствата по предвидения в закона ред те се вписват и обявяват автоматично от информационната система. Тъй като добросъвестните длъжници имат възможност само веднъж в живота си да обявят личен фалит, за нас беше важно да направим този процес максимално гладък, лесен и безпроблемен както за гражданите, така и за институциите," обяснява изпълнителният директор на Агенцията по вписванията Елиана Илиева.

Според Закона за несъстоятелност на физическите лица производство по несъстоятелност може да започне единствено по молба на добросъвестен неплатежоспособен длъжник - физическо лице, който до този момент не е подавал молба за откриване на такова производство, което да е приключило с влязло в сила съдебно решение, а не с отказ, прекратяване или връщане на молбата.

Регистърът вече е достъпен през Единния портал за заявяване на електронни административни услуги на Агенцията по вписванията (ЕПЗЕУ). Чрез него могат да се заявяват следните административни услуги, за които се дължат държавни такси в диапазона от 5,62 до 10,23 евро:

• вписване и обявяване на актове и обстоятелства (от синдиците при изпълнение на законовите им правомощия);
• издаване на удостоверения за вписаните обстоятелства и актове;
• извършване на писмени справки;
• издаване на заверени копия от заявления и приложения.

Гражданите и институциите могат свободно да извършват публични справки в Регистъра, както и да заявяват административни услуги, като всички услуги с изключение на вписването и обявяването на актове и обстоятелства могат да бъдат заявявани както по електронен път, така и на хартиен носител в службите на Агенцията по вписванията. За електронните услуги е необходима автентикацията с наличните средства за електронна идентификация. 

Да поиска да бъде обявен в несъстоятелност ще може всеки добросъвестен длъжник, който в продължение на повече от 12 месеца не може да плати свои изискуеми парични задължения за общо над 10 минимални работни заплати. 

Законът предвижда, че това е длъжник, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своето поведение не уврежда интересите на кредиторите си.

Само самият гражданин-длъжник може да поиска да бъде обявен в несъстоятелност. За целта той ще подава молба до районния съд по настоящия си адрес. Това е съдът, който ще гледа делото като първа инстанция.

Към тази молба се прилага подробна декларация, в която длъжникът обявява серия от обстоятелства – доходи, имущество, семейно положение, кредитори, какви плащания е извършвал към тях, както и съответните документи, които ги удостоверяват. Освен това длъжникът може да предложи план за погасяване на задълженията му, но такъв може да бъде изготвен и впоследствие от синдика.

Длъжникът може да поиска да бъде освободен от държавна такса, но законът не допуска да бъде освободен от разноски.

В производството участват всичките му кредитори, т.е. всички, които имат вземане към длъжника, независимо от вида и момента на възникването му. Всеки от тях запазва правата си по дадено обезпечение и може да упражнява правата си както самостоятелно, така и чрез участие в събранието на кредиторите.

Ако съдът установи, че са налице всички законови условия, открива производството по несъстоятелност. След това решение длъжникът не може да сключва нови сделки на управление и разпореждане с имуществото си, както и да извършва плащания без разрешение на синдика. Това ограничение не се прилага за изпълнението на текущи задължения във връзка със задоволяване на жизнените потребности на длъжника, като плащания към бюджета, към доставчици на битови, комунални и съобщителни услуги, необходими разходи за храна, здравеопазване, образование, социални услуги и други до размера на предвидената за него издръжка.

Ако длъжникът сключи сделка след откриването на производството, тя е нищожна, а той се приема за недобросъвестен.

След като се открие производството, всяко изпълнение на задължение към длъжника се приема от синдика, като плащанията се извършват по специална банкова сметка.

Освен това с откриване на производството по несъстоятелност по правило се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела за вземания срещу длъжника. Не се спират делата срещу него за вземания, обезпечени с имущество на трети лица. Съответно не могат да се образуват и нови дела срещу длъжника.

Спират се и изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността.

Законът предвижда, че се приема план за погасяване на задълженията на длъжника. С него може да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащанията за срок до три години, частично или цялостно опрощаване на задълженията и извършването на други действия и сделки с имуществото на длъжника, насочени към удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността. Планът се приема от събранието на кредиторите, а след това се утвърждава от съда.