Рисковите шофьори ще бъдат следени в реално време, а информационен хъб ще обработва данните за тях. Всички проверки на пътя се поемат от МВР. Това са част от мерките, които правителството прие днес в плана си за ограничаване на риска от тежки пътнотранспортни произшествия и повишаване безопасността на движението по пътищата. Документът включва над 31 мерки, институционална реформа, законодателни промени и по-широко използване на съществуващите технологични системи и камери. Създава се Изпълнителна агенция "Автомобилен транспортен оператор".
"Тръгваме амбициозно. Планът е революционен", похвали се транспортният министър Георги Пеев при представянето му, цитиран от БГНЕС. Според него проблемът на досегашният модел е, че отговорността е била разпокъсана между различни институции, които не са използвали ефективно данните и не са управлявали риска добре. В съчетание с проблемите в инфраструктурата, това води до тежки пътни инциденти, каза министърът.
Една от основните промени предвижда физическият контрол по пътищата да бъде концентриран в Министерството на вътрешните работи. Към МВР ще бъдат прехвърлени и функциите по пътния контрол, за който сега отговаря Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", както и част от дейностите, свързани с тол управлението.
Досега контролът е бил разпределен между три институции, а координираните проверки между тях са били трудни и редки, обясни вътрешният министър Иван Демерджиев. "Обединяваме контрола в МВР. Достатъчно екипи ще спират на пътя и ще правят комплексни проверки във всички аспекти", каза Демерджиев.
Според него новият модел ще позволи проверките да обхващат не само нарушенията на Закона за движението по пътищата, но и всички други изисквания, които досега са били контролирани от различни институции.
В основата на реформата ще бъде създаването на информационен хъб или т.нар. "дигитално ядро", което ще събира и обработва в реално време данни от различни държавни системи. На базата на тази информация ще бъдат създавани рискови профили на водачи и превозни средства. Идеята е информацията за рисков автомобил или шофьор да достига директно до таблетите на пътните полицаи, които да могат своевременно да предприемат проверка.
"Ще се опитаме да спрем случайните проверки", заяви Георги Пеев, като уточни, че автомобилите и тежкотоварните превозни средства ще бъдат спирани на базата на конкретни критерии и рисков профил.
Демерджиев подчерта, че държавата ще използва по-пълноценно съществуващите камери и технически средства. "Когато има водач с рисков профил, той ще бъде засечен още в самото си движение от първите камери и тази информация ще се подава към таблета на пътния полицай", обясни вътрешният министър. Системата ще може да подава информация и за превозни средства с видими технически проблеми, неправилни маневри и агресивно шофиране. Целта е контролните органи да реагират превантивно, преди да се стигне до инцидент. "Няма да чакаме това моторно превозно средство да извърши пътнотранспортно произшествие. Ще спрем водача и превозното средство по най-бързия възможен начин", каза Демерджиев.
Планът предвижда още законодателни промени, включително въвеждането на електронни доказателствени записи, които да могат да се използват при установяването на определени нарушения. Ще се работи и за автоматизиране на процеса по издаване и връчване на електронни фишове.
Специален акцент се поставя и върху тежкотоварния трафик, техническата изправност на автомобилите и състоянието на гумите. Предвижда се използването на нови сензори и технически средства, които да подават информация към общата система за анализ.
Сред мерките е и изграждането на специализирани полигони за допълнително обучение на младите шофьори. Според представения план водачите ще могат да преминават обучение в контролирана среда за справяне със ситуации като аквапланинг и други рискови маневри, които не могат да бъдат достатъчно добре пресъздадени в стандартния курс за придобиване на шофьорска книжка.
СРОКОВЕ
Държавната агенция за безопасност на движението по пътищата също ще получи нова роля. Вместо основно да координира институциите, тя ще трябва да се концентрира върху анализа и управлението на риска, като за целта ще бъдат предложени законодателни промени и нови правомощия.
Според Пеев реформата няма да изисква създаването на нова голяма администрация, а ще бъде основана основно на преразпределение на функции и ресурси.
По думите на Демерджиев концентрацията на пътния контрол в МВР ще доведе до намаляване с около 30% на щатните бройки, които в момента са ангажирани с тази дейност в различни институции.
За изпълнението на плана вече е направен първоначален правен анализ. Идентифицирани са осем закона и над 10 подзаконови нормативни акта, които трябва да бъдат променени. Част от мерките ще започнат да се прилагат веднага, а цялостната реформа трябва да бъде реализирана до края на 2027 г.
Преди заседанието на правителството премиерът Румен Радев обяви: "Все по-често говорим за пътната безопасност. Тя изисква не само превенция, но и надеждна и всеобхватна информация. Това налага създаването на единен орган за управление на тази информация и единен контролен орган, тъй като в момента всички тези дейности са разпокъсани".
Идеята за единен национален орган за пътна безопасност не е нова. По време на правителството на Росен Желязков тогавашният вицепремиер и транспортен министър Гроздан Караджов лансира предложението за създаване на единен контролен орган на пътя, който да бъде към МВР, като поеме по-голямата част от функциите на Агенция „Автомобилна администрация“, която е под шапката на транспортното министерство.