Медия без
политическа реклама

Признаваш административно нарушение - плащаш 70% от глобата

Правителство вкарва пакет от големи промени в ЗАНН в опит да ускори процеса по наказване и събиране

Снимка: Архив

Който си признае административно нарушение, откаже да обжалва и сключи споразумение, ще плаща само 70% от предвидената глоба, и то от нейния минимален размер. Това предвижда правителствен проект за промени в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), качен на Портала за обществени консултации.  Този пакет от големи промени в тази материя вече веднъж бе пускан за обществено обсъждане, но после бе оттеглен, за да се коригира.

В сегашния си вариант проектът предвижда въвеждане на т.нар. споразумение в опит да се ускори приключването на административнонаказателното производство в кратки срокове. Наказващият орган ще е длъжен да разясни на лицето за правните възможности и последици от споразумението. То се съставя в писмена форма между страните и се издава вместо наказателно постановление. При сключването му е предвидено намаляване на размера на глобата или имуществената санкция - в размер на 70% от минимума, предвиден за извършеното нарушение. Това означава, че ако за дадено нарушение се предвижда наказание от 50 до 150 лв, то тогава ще е 70% от 50 лв. (35 лв.).

Ако в закона не е предвиден минимум, то тогава ще става по договаряне между страните, но не повече от 70 на сто от половината от максимума.

Споразумение няма да може да се сключва само в четири случая:

- за повторно извършено нарушение, когато нарушението не попада в дефиницията за повторност по силата на специален закон;

- за нарушение, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на акт, с който на нарушителя е наложено административно наказание или е издадено предупреждение за нарушение от същия вид;

- когато деянието съставлява престъпление;

- когато признанието на нарушителя не се подкрепя от материалите по преписката.

Предвижда се споразумението да е окончателен акт и да има последиците на влязло в сила наказателно постановление. Сумата ще се заплаща в 14-дневен срок от сключването, а в случай, че не бъде заплатена, наказващият орган обявява, че не е постигнато споразумение и издава наказателно постановление. 

Проектът предвижда и още една възможност за плащане на по-нисък размер глоба. При нея става дума за случаите, в които вече има наложена санкция.  "Гражданите, едноличните търговци и юридическите лица с наложени глоби или имуществени санкции, ще могат да платят само 80 на сто от сумата, посочена в наказателното постановление, ако го направят в срока на обжалване", пише в мотивите към промените. Пак там се отбелязва, че възможността за намалено плащане на глобата цели повишаване на събираемостта, навременност на санкцията и облекчаване на съдилищата от голям брой дела, тъй като при плащането в намален размер няма да може да се обжалва размерът на наложената санкция. Предвижда се обаче наказателното постановление да може да се обжалва по отношение другото по вид административно наказание, ако има наложено такова наред с глобата или относно отнети вещи в полза на държавата. Самият нарушител ще избира дали да се възползва от плащане на глобата или имуществената санкция в намален размер или да обжалва пред съда цялото наказателно постановление. 

Друга важна промяна е свързана с административната отговорност на юридическите лица, включително търговски дружества, както за допуснато неизпълнение на задължение към държавата или общината, така и при извършено престъпление.  Проектът предлага "да се отстранят някои съществени слабости на уредбата, препятстващи ефективното й приложение". Така например, в закона липсва уредба на последиците от преобразуването на юридическото лице, срещу което е образувано административнонаказателно производство, преди приключването му с окончателен акт, пишат в мотивите вносителите от правителството. Самите те отбелязват, че е напълно възможно дадено юридическо лице, срещу което е започнало производство за нарушение, особено такова, за което се предвиждат сериозни по размер имуществени санкции, да бъде преобразувано чрез сливане, вливане, разделяне, в срокове, по-кратки от необходимите за приключване на производството. Нерядко това се използвало като инструмент за избягване на отговорността и съхраняване на активите от действия на компетентните органи. Затова и се предлага производството да се насочва срещу съответния правоприемник. 

 

 

ПРИМЕР

От няколко години насам законодателят пробва варианта с по-ниската глоба, но само при електронните фишове за пътни нарушения В закона за движение по пътищата (ЗДвП) е записано, че „при плащане на глобата, наложена с електронен фиш, в 14-дневния срок, се дължи 70 на сто от нейния размер. Глобата, наложена с електронен фиш, който е бил обжалван и потвърден от съда, се дължи в пълен размер“. Според доклада, в края на 2007 г. резултатите от въведените изменения в ЗДвП сочат увеличение на събираемостта на глобите, наложени от органите на пътната полиция, до 86 %. В доклада се акцентира върху положителния ефект от прилагането на подобни облекчения, а именно насърчаването на своевременното заплащане на наложените глоби или имуществени санкции и увеличаване на събираемостта им, като се констатира, че описаният механизъм на облекчения не е достатъчно използван. В този контекст се предлага в общия административен закон – ЗАНН, да се предвиди поощрение за нарушителите, санкционирани с наказателно постановление, в насока, че при плащане на глобата в срока за обжалване на постановлението, същите ще дължат 80 % от наложената санкция. Подобен институт е уреден и в други държави – членки на ЕС.

Така например в Испания наложената глоба за нарушение на пътните правила може да бъде намалена с 50%, ако бъде заплатена от 7 нарушителя на място, или в рамките на 20 дни. А в Словения служителите на реда могат на място да наложат глоба за нарушение на пътните правила, която може да бъде намалена с 50%, ако бъде заплатена в рамките на 8 дни. Институтът се предлага като субсидиарен, в случай, че в специален закон не се предвижда по-голяма привилегия за нарушителите. Очаква се прилагането на този институт да доведе до увеличаване събираемостта на имуществените наказания, които са и най-често налаганите такива от каталога на административните наказания по чл. 13 от ЗАНН. Предлага се институтът да намери приложение и по отношение на едноличните търговци и юридическите лица, на които, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи, се налага имуществена санкция за неизпълнение на задълженията им към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

И тук целта на законодателното предложение е в няколко насоки: първо – повишаване събираемостта на имуществената санкция, чрез предвиждане на привилегия за санкционираното лице при доброволно и своевременно изпълнение на наложената санкция; второ – постигане на навременност на санкцията и трето – облекчаване на съдилищата от голям брой дела, при които се цели ревизия само и единствено на размера на наложената санкция. Следва изрично да се посочи, че преценката, дали да заплати доброволно глобата, респ. имуществената санкция в срока за обжалване, е предоставена изцяло на нарушителя, респ. санкционирания едноличен търговец или юридическо лице. В случай, че лицето избере да се възползва от предоставената му от закона привилегия, то няма да може да обжалва издаденото наказателно постановление в частта относно наложената глоба или имуществена санкция, с което санкционният акт в тази му част ще стане окончателен и едновременно с това ще бъде изпълнен.

 

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

Ще се осъществи ли ротацията във властта?