8,6% ще е процентът за осъвременяване на пенсиите от 1 юли, реши надзорният съвет на НОИ. Увеличение ще има за пенсиите, отпуснати до 31 декември 2024 г. Това е и окончателното решение за приложението на т.нар. швейцарско правило тази година - то, според Кодекса за социално осигуряване, е в ръцете именно на надзорния съвет на института. Предстои Министерският съвет да определи с постановление размера на социалната пенсия за старост от 1 юли.
Междувременно в пленарна зала депутатите приеха решение, с което задължиха двама министри и четири институции да разработят пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система. Министрите на труда и на финансите, НОИ, Комисията за финансов надзор, НАП и Фискалният съвет ще имат шест месеца за задачата. Решението доведе до дълъг спор кой е направил по-големи поразии в пенсионната система, кой е дал по-големи увеличения на пенсиите и защо преди да се изработи пътната карта се поема ангажимент за увеличение на осигурителните вноски през следващите години.
70% от българите искат промени в пенсионната система, така че нейната финансова устойчивост да бъде по-сериозна и да могат да бъдат гарантирани по-високи пенсии. 41% смятат, че трябва да се подобри събираемостта на осигурителните вноски, показва проучване на Националния център за парламентарни изследвания от м.г., приложено към мотивите. 40% са на мнение, че размерът на пенсията трябва да зависи единствено от осигурителния принос, а пенсионерите с ниски пенсии да получават добавки по линия на социалното подпомагане. 27% биха искали да видят край на политическата намеса в системата, а 26% подкрепят сравнително новата идея да се обособи фонд "Дългосрочна грижа", който да подпомага пенсионерите с ниски доходи.
Основните мерки в пътната карта очакваме да бъдат насочени към ограничаване на сивия сектор, към намаляване на злоупотребите, към повишаване на събираемостта на осигурителните вноски, към извеждане на пенсиите, които не са от трудова дейност, в системата за социално подпомагане и към въвеждане на мултифондовете във втория стълб на пенсионното осигуряване, заяви в пленарната зала Деница Сачева, председател на социалната комисия и един от вносителите на предложението. Тя отново гарантира, че допълнително увеличение на пенсионната възраст в периода на настоящата реформа - до 2037 г., няма да има. До тази година възрастта за пенсиониране за мъжете и жените трябва да се изравни на 65 г.
"Не се поемат първо ангажименти за увеличаване на осигурителната тежест, а после да се прави работна група за пенсионна реформа", критикува управляващите Мартин Димитров от ПП-ДБ. Според него, правителството няма право да поема такива ангажименти (в средносрочната бюджетна прогноза е предвидено увеличение с 1 пр.п. на вноската за пенсия от 2027 г. и с още 2 пр.п. от 2028 г.).
"Стабилността на пенсионната система има и друг компонент - ефективност на разходите. Искахме да започне поетапно освобождаване на хората в пенсионна възраст от държавната администрация, но не се прие. Едва сега мина на първо четене за търговете на частните болници. Тези неща са свързани, защото половината плащане към фонд "Пенсии" идва от бюджета. И когато не се прави оптимизация на разходите, започва да се мисли за увеличаване на осигуровки", коментира Димитров. Той прогнозира, че увеличаването на осигуровки ще накаже светлата част от икономиката и ще увеличи сивия сектор.
МОТИВИ
"Целта не е да се правят революции, а да се направят подобрения в съществуващата система, които да са адекватни на съществуващите тенденции.
Непрекъснато се увеличава продължителността на живота. Това изисква адекватни мерки за финансиране. И по отношение на пазара на труда се променят нагласите. Все повече млади хора считат, че не е нарушение на законодателството това да работиш без трудов договор. От друга страна, има и други обективни промени в пазара на труда, които са свързани с факта, че все повече и повече хора работят в няколко държави в рамките на своя трудов път", каза още Сачева.
"Налице е и обратната тенденция. Ако преди работодателите бяха тези, които осъществяваха известен натиск хората да не работят на официалната си заплата и да не се заплащат официалните осигуровки, сега все повече български граждани имат проблеми с бързи кредити, със задлъжнялост, поради което самите те оказват натиск върху работодателите си да не получават заплатата си по банков път, а по-скоро да я получават в брой или в плик.
И като се вземат предвид всички тези нови тенденции, не може да се очаква, че пенсионната система без никакви подобрения и без никакви нови надстройки може да отговори на всички тези тенденции", допълни тя.
Очаквайте подробности
