Конституционният съд (КС) единодушно „отмени“ забраната да се претендират разноски за адвокат при обжалване по административен ред на актовете, издавани от служителите на Националния осигурителен институт, съобщава "Лекс".

Съдът обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), която гласи:„При обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита“.

Тя означава, че от всеки, на когото се е наложило да обжалва разпореждането, с което му се отказва обезщетение за безработица, майчинство или болест или пенсия или пък му е определено в неточен размер, и за целта е наел адвокат, няма да си получи от държавата парите, които е платил, въпреки че администрацията доказано го е ощетила.

Става въпрос за разноските за адвокат за обжалване на десетки видове разпореждания пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. Той е първата административна инстанция, през която трябва да се мине, за да се стигне до дело пред съд. И именно тази първа жалба е от ключово значение за успеха на гражданина да докаже правото си на обезщетение, помощ или пенсия.

От 1 август 2023 г. обаче изготвянето ѝ стана за сметка на ощетения осигурен или пенсионер, защото тогава влезе в сила актуалната редакция на чл. 120, ал. 2 КСО. Преди промяната това тя предвиждаше точно обратното: „При уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част“.

Забраната да се търсят разноски за адвокат беше атакувана в КС от Висшия адвокатски съвет (ВАдС), който подчерта, че тя уврежда правата и интересите на едни от най-уязвимите групи в обществото – пенсионерите, бременните и майките, пострадалите при трудови злополуки. И освен това е в пряко противоречие с конституционното правило, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

В решението си КС напомня, че многократно е разяснявал „многопластовото съдържание на правото на защита“ и че съществен елемент от него е правото на гражданите да защитават правата си с помощта на защитник.

И допълва, че правото на защита по чл. 56 от Конституцията изисква да не се препятства не само достъпът до съд, но и пълноценната правна защита на засегнатите лица още в рамките на административното производство, особено когато то е задължително и неговото пропускане възпрепятства оспорването пред съд.