Quantcast
България е самотен връх в ЕС по смъртност | СЕГА
facebook
twitter

ВОДЕЩИ НОВИНИ / България

България е самотен връх в ЕС по смъртност

В най-тежката година на пандемията броят на починалите се увеличава с почти 20%
5 491

В най-тежката година на пандемията - 2021 г., България покачи още повече най-негативните показатели на своята демографска ситуация. Изолацията не е довела до бейби бум, напротив - родените бебета намаляват, макар и с незначителен процент. За сметка на това броят на починалите се увеличава трагично с 19,4%, а смъртността е 21.7‰ и остава най-висока в ЕС.

Това показват данните на НСИ за демографските процеси през 2021 г. По данни от текущата демографска статистика, населението на страната в края на 2021 г. е 6 838 937 души. В сравнение с предходната година населението намалява със 77 611 души, или с 1.1%, посочват статистиците. Тези данни обаче ще бъдат актуализирани с окончателните резултати от преброяването, което закова населението на страната на 6 520 314 души към 7 септември 2021 г.

Разликата между данните за броя и структурите на населението от текущата демографска статистика и преброяванията се дължи основно на нерегистрираната външна миграция през десетгодишния период между преброяванията, обясняват от НСИ.

През 2021 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 90 317 души.
Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 13.2‰. С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин - минус 25.7‰, следвана от областите Монтана - минус 23.1‰, и Габрово - минус 22.1‰. В 24 области населението намалява с над 10 на 1000 души през 2021 г.

Коефициентът на естествения прираст общо за ЕС-27 през 2020 г. е минус 2.5‰. Седем страни имат положителен естествен прираст, като най-висок е този показател в Ирландия (4.7‰), Кипър (3.9‰) и Люксембург (2.9‰). Освен нашата страна с високи стойности на отрицателен естествен прираст на населението са Литва - минус 6.6‰, и Латвия - минус 5.9‰.

 

РАЖДАЕМОСТ

През 2021 г. в страната са регистрирани 59 069 родени деца, като от тях 58 678 (99.3%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 408 деца, или с 0.7%. Коефициентът на обща раждаемост не се променя спрямо 2020 г.

Броят на живородените момчета (30 073) е с 1468 по-голям от този на живородените момичета (28 605), или на 1000 живородени момчета се падат 951 момичета.

В разпределението на раждаемостта по региони изненади няма - тя е най-висока в Сливен (11.9‰), София
(столица) (10.0‰), и Пловдив (9.3‰). В 20 области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Кърджали - 6.4‰, и Смолян и Габрово - по 5.8‰.

Броят на децата, родени от майки под 18 години, нараства от 2897 през 2020 г. на 3015 през 2021 г. Родените от жени на възраст 40 и повече навършени години намаляват от 2320 през 2020 г. на 2278 през 2021 г.

Половината (49.4%) от ражданията през 2021 г. са първи за майката, 37.6% - втори, а 12.9% - трети и от по-висока поредност.

 

СМЪРТНОСТ

Броят на починалите през 2021 г. е 148 995, а коефициентът на обща смъртност - 21.7‰. Спрямо предходната година броят на починалите се увеличава с 24 260, или с 19.4%. За сравнение, през 2020 г. увеличението (спрямо 2019 г.) беше 15,4%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо, отбелязват от НСИ.

Смъртността сред мъжете (23.2‰) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (20.2‰). Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (28.3‰) отколкото в градовете (19.2‰).

Общо за ЕС-27 коефициентът на смъртност през 2020 г. е 11.6‰. Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред държавите членки. С най-ниска смъртност са Ирландия - 6.5‰, Кипър - 7.2‰, и Люксембург - 7.3‰. Освен в България значително по-висока от средната за ЕС-27 е стойността на този показател в Литва - 15.6‰, Румъния - 15.5‰, и Латвия - 15.2‰.

У нас с най-висока смъртност в страната са областите Видин - 32.3‰, Монтана - 30.8‰, и Кюстендил - 28.6‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 16.8‰.

Показателят за преждевременна смъртност през 2021 г. (20.3%) намалява спрямо предходната 2020 г. (20.5%). В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Починалите жени на възраст под 65 години са 13.9% от всички починали жени, а стойността на този показател при мъжете е 26.2%.

Тревожно много са починалите деца на възраст до една година - 326, а коефициентът на детска смъртност е 5.6‰. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, а през 2020 г. - 5.1‰.

Средната продължителност на предстоящия живот, изчислена за периода 2019 - 2021 г., е 73.6 години и спрямо предходния период (2018 - 2020 г.) намалява с 1 година. При мъжете този показател е 70.1 години, докато при жените е със 7.3 години по-висок - 77.4 години. Средната продължителност на предстоящия живот е с 2.4 години по-висока за населението в градовете (74.3 години) отколкото за населението в селата (71.9 години).

 

ВЪТРЕШНА МИГРАЦИЯ

Вътрешната миграция през 2021 г. се връща в нормалното си русло, след като тежките месеци на изолация през 2020 г. накараха много българи да търсят спасение от града на село. През първата година на пандемията за пръв път от много години у нас най-голям дял от вътрешната миграция се падаше на посоката "град - село". Рекордно много българи смениха и местоживеенето си тогава - над 197 000.

Година по-късно - през 2021 г., най-често миграцията е от град в друг град (38,9%), а град - село остава на трето място (25,1%) след по-обичайното село - град (26.2%).

Много по-високите заплати спрямо заплащането в другите области продължават да са магнит към столицата - към София са се насочили най-голям брой мигриращи в страната - 20 955 души. Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София - 15.8%, Благоевград - 6.5%, и Пловдив - 5.5%.

 

ВЪНШНА МИГРАЦИЯ
През 2021 г. 26 755 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 48.4% от тях са мъже. Всеки втори емигрант (50.6%) е на възраст 20 - 39 години. Най-младите емигранти (под 20 години) са 15.6%, а тези на 60 и повече навършени години - 9.8% от всички емигранти. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (23.9%), Обединеното кралство (17.4%) и Испания (13.0%).

Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2021 г. 39 461 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Най-висок е бил делът на имигрантите от Турция (21.2%), Германия (11.0%) и Руската федерация (6.0%).

 

Ключови думи:

демография, статистика, НСИ

Още

ПЪРВА ЛИГА, ХII КРЪГ - РЕЗУЛТАТИ И КЛАСИРАНЕ (видео репортажи)

01.10.2022

Обновена

1067
Русе задмина София по поскъпване на жилищата

23.09.2022

ВАСИЛ НАНЧЕВ

12393
ПЪРВА ЛИГА, ХI КРЪГ - РЕЗУЛТАТИ И КЛАСИРАНЕ (видео репортажи)

18.09.2022

Обновена

1207