През 1964 г. писателят Айзък Азимов прогнозира как ще изглежда светът 50 години по-късно – ако оцелее от ядрените заплахи на Студената война. Прави го по повод откриването на Световното изложение в Ню Йорк в статия, която излиза в The New York Times. На пишещата си машина Азимов "натраква" неща, които тогава звучат фантасмагорично, но всъщност са пророчество за нашето реално днес. Убедете се сами:

-  Джаджите ще продължат да облекчават човечеството от досадните работи. Кухненското оборудване ще може да произвежда „автоястия“, да прави кафе, да препича хляб, да пържи яйца, да пече бекон и т.н. Цели обеди и вечери, в които храната ще е полуготова, ще се съхраняват във фризера, докато не решим да ги обработим. 

- Комуникациите ще се развият до такова ниво, че не само ще чуваме човека, но и ще го виждаме. Екранът ще служи не само за да виждате човека, на когото се обаждате, но и за разглеждане на документи и снимки, за четене на пасажи от книги. 

- Синхронизирани сателити, кръжащи в Космоса, ще помагат на хората да се свързват с всяка точка на Земята, включително и с метеорологичните станции на Антарктида.

- Екрани, закачени на стената, ще заместят обикновените телевизори. 

- Роботите нито ще се срещат често, нито ще бъдат особено добри през 2014 г. Но ще съществуват.

- На изложението през 2014 г. едно от основните неща, които IBM ще представи, може да е робот-прислужница – непохватен и бавен, но способен да мести и подрежда предмети

-  Подозирам, че атракция на изложението през 2014 г. ще бъдат малки роботизирани коли, които ще маневрират сами в тълпа, избягвайки сблъсък.

Поразително, нали? 

Писателят пророк  е роден през 1920 г. в Смоленска област в семейство на руски евреи. Кръщават го Исаак. Момчето е на 3 години, когато родителите решават да емигрират в САЩ. Установяват се в Бруклин и отварят малка бакалия. Наред с другите стоки продават вестници и списания, включително и за научна фантастика. Малкият Айзък прелиства илюстрованите издания, чете невероятни истории за бъдещето и толкова се вдъхновява, че сам започва да пише. 

През 1939 г. списание за научна фантастика публикува негов разказ - "Изоставени от Веста". Само две години и половина по-късно излиза 32-рият му разказ - "Падането на нощта" (1941 г.)  През 1968-а Организацията на американските писатели фантасти определя „Падането на нощта“ като „най-добрия научнофантастичен разказ, писан някога“.

Междувременно Азимов завършва Колумбийския университет, където през 1948-а получава докторска степен по биохимия. После се премества в Бостънския университет, където преподава. По време на Втората световна война работи във въздушната експериментална станция на Филаделфийската корабостроителница. 

Азимов е автор на стотици книги - и фантастика, и научнопопулярни книги. 

Умира през 1992 г. от сърдечна и бъбречна недостатъчност вследствие на СПИН. Оказва се, че е бил заразен при кръвопреливане по време на операция за сърдечен байпас.

Любопитни факти за Азимов

Бил клаустрофил  - обичал малки, затворени пространства. В своята автобиография разказва, че детската му мечта била да има будка за вестници в нюйоркското метро, където да се усамоти, да чете и да чува само тътена на преминаващите влакове. 

Страдал от авиофобия и затова през целия си живот се качил само два пъти на самолет. Но пък обожавал пътуванията с круизни кораби.  

Според Оксфордския речник на английския език Айзък Азимов е автор на думите „позитронен“, "психоистория" и "роботика".

На него е кръстен астероидът 5020 Азимов. 

Книги

Любомир Аламанов, който е сред големите почитатели на гениалния писател, откроява някои от творбите на Азимов:

• „Краят на вечността“ е първият истински роман за темпорална механика, промяна на времеви линии и паралелни реалности. Сякаш учебник.

• „Фондациите“ са най-добрият фантастичен епос. И галактическа империя, и тенденции, и психоистория, и прогностика, и модели на обществено развитие, и влияние на стохастичните закономерности -  всичко си има. 

• „Аз, роботът“. Може да се приеме за първото популярно надникване в бъдещето, където ще трябва да си комуникираме с изкуствен интелект. 

• „Стоманените пещери“ е първият роман от цикъла за роботите. Описва мегаполиси, пренаселване на планетата, екологични проблеми, ксенофобия... А е писан през 1953 г. 

• „Двестагодишният човек“ разказва за робот, който иска да стане човек и се бори за това ден след ден. Филмът с Робин Уилямс е точно по тази новела.

• „Фантастично пътешествие“ описва смаляването на една подводница и пътуването ѝ в кръвоносната система на човек. Освен фантастика това е изумително добро помагало по анатомия. 

• „Самите богове“. За мястото ни във Вселената, отговорността, има ли лесни решения, каква е цената на безплатната енергия.

• „Пътеводител в Библията“ разглежда текстовете в Стария и Новия завет от научна гледна точка.