Във Викторианската епоха изумруденозеленият цвят бил много обичан и го използвали къде ли не - за производството на тъкани за дрехи, за грим, за оцветяване на играчки и т.н. Цветът си стои запазен и по кориците на много книги от онова време.
Оказва се обаче, че зелената боя е отровна. Проблемът е, че книговезците са използвали токсични елементи като арсен, живак и хром и два века по-късно кориците на книгите все още са токсични.
Продължителното излагане на тези химикали е опасно за здравето. Симптомите на отравяне са промяна в цвета на кожата, увреждане на черния дроб и бъбреците, намаляване на броя на червените и белите кръвни клетки, което повишава риска от инфекции и може да доведе до анемия.
През 2019 г. в щата Делауеър започва съвместна инициатива на музея "Уинтъртюр" и щатския университет. „Отровни книги“ е проект за откриване на токсични елементи в книгите и изготвяне на списък за опасните. В резултат на това четири книги от Националната библиотека на Франция вече са били изтеглени от рафтовете.
Д-р Ерик Котце и нейната колежка д-р Пилар Гил започват да работят заедно по решаване на проблема. „Най-важното беше да намерим устойчив, преносим инструмент, който да ни каже дали книгите са токсични или не“, казва д-р Гил пред BBC.
Изследователките изключват използването на рентген - заради крехкото състояние на книгите. Вместо това използват спектрометър – инструмент, който се използва за откриване на минерали в скалите. Анализът на стотици книги показва характерен модел при токсичните.
Следващата стъпка е създаване на детектор за откриване именно на този тип книги. Новото устройство използва зелена светлина (видима) и инфрачервена (невидима за окото). Зелената светлина отразява, когато няма арсеник, докато инфрачервената свети, когато има.
Новият инструмент е по-малък и по-евтин за изработка от спектрометър. Токсичните книги ще стават все по-опасни в бъдеще, когато започнат да се разпадат. Идентифицирането им ще позволи те да бъдат съхранявани безопасно. А четенето ще е с контролиран достъп и предпазни ръкавици.
