Представители на държавите членки на Европейския съюз и на Европейския парламент постигнаха споразумение за правилата, регулиращи използването на изкуствения интелект, съобщи в социалната мрежа "Екс" (доскоро "Туитър") еврокомисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон,  цитиран от Ройтерс, предаде БТА. 

Евродепутатът Брандо Бенифей, един от двамата основни преговарящи от страна на Европейския парламент по въпроса, каза също в публикация в "Екс", че е постигната сделка. Споразумението идва след почти 15 часа преговори между двете страни, проведени след близо 24-часови дебати онзиден.

Със знаковото законодателство, наречено Закон за изкуствения интелект - #AIAct, се създава регулаторна рамка за насърчаване на развитието на изкуствения интелект (ИИ), като същевременно се обръща внимание на рисковете, свързани с бързо развиващата се технология. Законодателството забранява вредните практики в областта на ИИ, "които се считат за явна заплаха за безопасността, препитанието и правата на хората", допълва CNN, предаде БГНЕС. 

Законът идва на фона на нарастващите опасения относно разрушителните възможности на изкуствения интелект.

На пресконференция Роберта Мецола, председател на Европейския парламент, нарече закона "балансиран и ориентиран към човека подход", който "без съмнение ще определя световния стандарт за години напред".

Регулаторната рамка, която класифицира употребите на изкуствен интелект по степен на риск и засилва регулацията при по-високи нива на риск, беше предложена за първи път през 2021 г.

Най-рисковите употреби на ИИ са забранени. Според закона те включват системи, които експлоатират специфични уязвими групи, системи за биометрична идентификация за целите на правоприлагането и изкуствен интелект, който разгръща манипулативни "подсъзнателни техники".

Системите с ограничен риск, като чатботове, например ChatGPT на OpenAI, или технологии, които генерират изображения, аудио или видео съдържание, подлежат на нови задължения за прозрачност съгласно закона.

"Законът #AIAct е нещо много повече от наръчник с правила - той е стартова площадка за стартиращите компании и изследователите от ЕС, които ще поведат глобалната надпревара в областта на изкуствения интелект", написа в социалните мрежи Тиери Бретон. "Най-доброто тепърва предстои."

Изкуственият интелект навлезе в мейнстрийма с пускането на чатбота ChatGPT на OpenAI през ноември 2022 г. Привидно за една нощ технологията за генеративен изкуствен интелект стана взривно популярна и даде тласък на надпреварата във въоръжаването с изкуствен интелект.

Но смущенията на ИИ достигат далеч отвъд света на големите технологии: преподавателите се борят със способността на генеративния ИИ да изпълнява училищни задачи; артистите и музикантите се борят с потенциала за имитация, подхранвана от ИИ; и дори медийната индустрия е свидетел на неговите противоречия.

Някои от компаниите, които стоят зад технологията, също изпитват проблеми от растежа.

Главният изпълнителен директор на OpenAI, Сам Олтман, беше отстранен за кратко и след това възстановен в рамките на няколко изпълнени с драма дни през ноември - като точните причини за промените в ръководството все още не са ясни.

ТРЯБВА ЛИ ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ ДА НОСИ ОТГОВОРНОСТ? 

Eдин от най-спорните въпроси, които изкуственият интелект повдига, е трябва ли той да бъде признат за правен субект. Тоест ще може ли да носи отговорност за серия от проблемни зони - непозволено увреждане и обезщетяване на вреди, авторски права, защита на потребителите и др. Този въпрос бе детайлно анализиран в последния брой на изданието "Юридически барометър", като в анализа са проследени и много други отражения на развитието на технологията в областта на правото. 

"В литературата се застъпват две противоположни становища. Според първото изкуственият интелект (и особено Artificial General Intelligence), макар да притежава особени характеристики, които го доближават повече до човешкия интелект, отколкото до обикновените компютри (дори тези с огромна изчислителна мощ), може да бъде само обект на правото, каквито са всички вещи и животните. Това разбиране е в синхрон с идеята за антропоцентричност на изкуствения интелект, т.е. разбирането, че неговото „съществуване“ е оправдано само и доколкото той служи и носи ползи за човечеството и остава под контрола на човека. Традиционно се добавят и аргументи от моралноценностно естество, свързани с липсата на съзнание, етика и воля. В рамките на това схващане се приема, че въпросите за отговорността, правата на интелектуална собственост, безопасността, надеждността и защитата на основните права могат достатъчно ефективно да бъдат решени в рамките на вече уредените от правото правни понятия и институти, като те се адаптират към спецификите на изкуствения интелект", се изтъква в анализа. "Признаването на правосубектност на изкуствения интелект не просто не би решило въпросите, които неговото приложение поставя, но и би създало допълнителни проблеми, като най-често се споменават рискът от прехвърляне на отговорността от човека към изкуствения интелект с цел екскулпиране, рискът от използване на изкуствения интелект с цел да се вреди и др.", считат поддръжниците на тази теза, която е възприета и от Европейската комисия и е в основата на предложеното от нея законодателство. Според втората теза рисковете не могат да се регулират със сега съществуващите правни инструменти, защото изкуственият интелект има способности за самообучение и автономно и независимо поведение. Тези анализатори считат, че трябва да бъде въведена ограничена правосубектност, или т.нар. електронна личност.