facebook
twitter

Наблюдател

Нерви и утехи

Ж. преподава. А тарифата му – безбожна

7588
Снимка: Архив
Калин Донков

Открай време животът се води за великия учител на човека. Учител за... живота. Общо взето, нивото му е като за първоначален учител, но знанията му ние се научаваме да разчитаме съвсем не в началото, а доста назад, понякога в самия край. Това, което и днес в образованието остава недостижимо – всеки да получава науките според своите нагласи и възможности, Ж. го е измислил и въвел без затруднения. Понякога от един и същи урок различните участници си тръгват с различни изводи, с разминаващи се правила и мъдрости за бъдещето. Истински вникваме в уроците на Ж. обикновено след време, когато ползите от тях са вече безвъзвратно пропуснати и придобивките ни в ум и разум имат смисъл само ако развенчават натрупаните в други науки заблуди. Ж. обича да опровергава нашите страсти и увлечения и вероятно, както повечето родени учители по света, смята, че го прави за наше добро.

Има един литератор, с когото младостта ни протече в непрекъснато противостояние. Почитатели на светската, предназначена за читателя книга, ние не споделяхме неговото обричане на затворената, самозадоволяваща се книжнина, която трябваше да усвояваш с помощта на куп философски съчинения и други, чисто литературоведски помагала. За нас книгата не бе предмет на разучаване, на разглеждане, на естетско осмисляне и задължителна оценка. Книгата в нашия живот на читатели бе предназначена за наслада, за разтуха, за възвишени движения на душата. Нито веднъж вкусовете ни не се допряха, нито дори когато динамичната литературна мода скачаше от един велик писател на друг велик писател и ние се омагьосвахме с ясното съзнание, че и мимолетната ни читателска страст е важна не само за нашето евентуално писателско бъдеще, но и за бъдещето на цялото ни поколение, промъкнало се през процепа на краткото световно разведряване. Не го докоснаха нито Хемингуей и Скот Фитцджералд, нито Селинджър, Фокнър и Дос Пасос, нито Екзюпери, нито Маркес и Юри Казаков. Страхувам се, че подобно бе безразличието му към Сервантес и Достоевски, към Шекспир и Балзак. Чувал съм го да казва, че сюжетът е проклятието на литературата и че художеството трябва да се дозира строго. Строго – в смисъл икономично, стерилно, изстискано откъм багри и емоции. Гледаше на нас със снизхождение и пишеше своите невнятни критики за германци и скандинавци, които дори и преведени в България не бяха. Затова пък текстовете му бяха като преведени от чужд език. (А може и наистина да бяха.)

Не мога да го оценявам дори повърхностно. Сигурно е учен като всеки друг. Не познавах авторите, пред които благоговее, нито мога да преценя какво толкова важно е написал за тях. Това дотук беше, за да си представите какво представляваше той и какво се случи с него. А се случи следното...

В самия край на века съпругата му претърпяла инцидент на пешеходна пътека. Ударила я кола с дипломатически номер. Жената преподаваше музика в едно училище недалеко от нас. Имаме общи познати музиканти и от тях знам за драмата след този удар. Нещастието не се изчерпало с гипсовете и обезболяващите. Истинската беда влязла в дома им, когато в няколко месеца съпругата на нашия герой ослепяла. Водили тежка борба с тъмнината, но я загубили. Били хора с възможности, посолството, чиято дипломатка била другото действащо лице, не се покрило, отворило пред болната добра европейска клиника, но мракът дошъл при тази жена – завинаги.

Това е кратката предистория на още по-кратката същина и поука за уроците на Ж. За сляпата учителка било вече късно да усвоява брайловото писмо. Другите техники, които съвременността предлага на незрящите за общуване с литературата, не й прилегнали, а може би и много остро се е нуждаела от внимание в нещастието, та нашият критик започнал да й чете по час-два всеки ден – преди тя не се разделяла с книгите. Това не би било новост в традиционните семейства от миналото, необикновено е в наши дни. И дваж по-загадъчно точно в този дом, където съпругата се оказва страстно привързана към сантименталните любовни романи, към розовите серии и сюжетите за огнени ласки по нощни палмови плажове.

Разказа ми го това поетът Н.П., сега скромен книгоиздател, при чиято книжарка вчерашният елитарен критик се снабдява с новоизлезли любовни романчета. Водели дълги, упоителни разговори за любимите автори и заглавия в жанра. Засякъл го Н.П., както се полага, и от втори източник: синът на хумориста М. зарежда киндълчето на любезния съпруг с подобни текстове от интернет. Станал човекът познавач на този вид литература: и в нея един вид професионалист, и в нея някакъв, макар и квартален, авторитет.

Разказвам ви го без ехидство, не мисля, че този мъж е заслужил да преживее това. На него прозата, която повествува, му се виждаше простонародна, ширпотреба. Признаваше само автори с есеистичен почерк, творби, в които нищо не се случваше или ако се случваше, то беше толкова бавно и незабележимо, тъй разтворено в размишления и философия, та все едно... не ставаше. И сега: този скок в баналните „сюжетни” книжлета, които литераторите не отгръщат или, ако се изкушават, правят го при спуснати пердета.

Не намирам, че си е получил заслуженото, загдето едва удържаше снизхождението, а може би и презрението си към нашите ординерни литературни пристрастия. Гледам го отстрани: прилича ми на крушение, трагедия. Но може и да не съм прав, знам цената, не знам за какво е тази жертва. За чувствата, за близостта, за верността, за състраданието, за някаква отплата или за изкупление – едва ли е толкова просто. Така да прекрачиш, да стъпчеш веруюто, целите, заблудите, ако щеш, на живота си? На същия този Ж., който не се стеснява да раздава уроци. А тарифата му – безбожна...

Какъв ли е бил урокът този път? За него – понятно. А за нас?

 

20

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Бунтът на отчаяните

Петьо Цеков

17.11.2018

3606 13
Протести, демокрация, омраза
Новата българска драматургия е безкраен монолог

Анелия Янева

17.11.2018

450 4

Коментари

Minderbinder
снимка на Minderbinder

Не улавям смисъла на това писание.

SvSophia
снимка на SvSophia

За да се улови нещо, трябва да е налично. 

67

Урокът? Че все още някой вярва в "добро и зло, в здраве и болест, докато смъртта ни раздели"? Че някой може да скочи на гърлото на собствената си песен за да може човекът до него да се почувства макар и за малко по-добре? Че човек може да постави нуждите на другия над своите? 
Какво му е неясното? Освен това, че скромният книгоиздател би могъл да помълчи, ама не успял. Че и "засякъл" информацията от друг, който също не подминал да "разнесе" доверилия му се притежател на киндъла. 

Що ми се струва, че някой е дописал колонката на господин Донков?

Eisblock
снимка на Eisblock

Г-н Донков, както винаги е силен с писаницата си и неусетно се превърна в очаквана привичка ли, задъхана нужда да се чете или просто вече е наркотик за болни, не осъзнали може би диагнозата си, души.

 

Блестукащи бисери са неговите, едни от малкото за намиране из ярмата за грухтящите, очаквани нетърпеливо за Свинска свадба, двукраки.

Предводител на ...

На лишените си от фантазия разкази Донков винаги лепва етикета "истински истории" (насищайки ги с "познати" с инициали), който прави тези измислици да изглеждат още по-гротескни.

Книгата в нашия живот на читатели бе предназначена за наслада, за разтуха, за възвишени движения на душата. 

Такава е и творбата на графоман номер едно в нашата литература - Нягул Семков: "Ничтожна фамилия и въздушна природа".

wvw

Според мен, поуката е, че не бива да се смятаме за първа инстанция, най-вече когато сме все още сравнително млади! Трябва да озъптяваме настъпващото си его... ИМХО.

А за К.Донков- дано да е жив, здрав и късметлия!

Май само той и Д.Иванов ми останаха от в."Сега". 😔

SvSophia
снимка на SvSophia

Според мен, поуката е, че 

Жанрът на баснята от Езоп насам се характеризира И с краткост. Какъвто случаят не е. 

АГРЕГАТ СОЦИАЛЕН
снимка на АГРЕГАТ СОЦИАЛЕН

Превозваме богатия товар

задружно – по бригади и на групи:

минавам тук за първия дървар,

докарвам дневно десет тона трупи

 

 Иван Бурин

 

абе някой запита  къде да видим биографията?!

Що така се срамите?

 

усещането за  халтура,за нечистоплътност  сваля нивото на допреди време  читавият вестник.

от тук сега лъха  халтура..

и сравняването,позоваването на този списвач и 

Бай Димитри е вопъл към отминалото.

"пълнежа " донков е полезен като кубче лед в ключалка.

 

сори ама не се сдържах  на "истиските " истории и "уроци"😴

 

 

Maximus II

А според мен, поуката е че никога не знаем какви уроци ни е приготвил животът, или провидението, или Бог, често са комични, трагични, трагикомични, изненадващи, абсурдни... забелязъл съм, че всякакви писателски измислени сюжети бледнеят пред историите, които сътворява животът.

 

Другата поука - по-скромно и смирено да я караме, да се ядосваме на съдбата е пеахосване на време, по-добре да учим уроците ѝ.

 

georgipom

Даа,появил се е капацитет "социален" мерудия!

АГРЕГАТ СОЦИАЛЕН
снимка на АГРЕГАТ СОЦИАЛЕН

що бе, харесва ти халтурата?! грозно е да "храниш" с отпадъци духовния глад дори на лумпените...👥

 

значи тук трябва да четат само  съзливи капацитети? !или ?

georgipom

Калин Донков и халтура?Много смело!Дай линк да прочетем от теб нещо културно?!Иначе разликата е една сричка!

АГРЕГАТ СОЦИАЛЕН
снимка на АГРЕГАТ СОЦИАЛЕН

аз претенции нямам. не съм се турнал тук  с нравоучения   и прочее отбелязвам само, то по тая логика на кино трябва да ходят само актьори и режисьори а  тук да пишат академици - културтрегери.

да не би да пише безплатно? ! /добре,че никога не купувам вестници/давам мнение ,оценка с оглед моите възприятия  и не задължавам никого.

 

А вие що биете негърите?

 

халтура-  нещо за някой леф

 

графомания - нищо с претенции.

 

 

georgipom

**

Mexicano

Когато някой търси смисъл в тези писаници, добре е да си спомни китайската поговорка: "Трудно е да намериш черна котка в тъмна стая, особено ако котката я няма там!"

Явно, писано за "някой лев" - дълго и супер скучно.

АГРЕГАТ СОЦИАЛЕН
снимка на АГРЕГАТ СОЦИАЛЕН

👍

S luncho6
снимка на S luncho6
Далеч още преди времето да се появят разни мозъчни агрегати, ние си имахме хубава форумна отправка - " кой разбрал - разбрал..."- инак, нещата опират до нещо като обясняване на виц - сърби те, да обясниш на по-тъпия, а отъ друга страна гледаш да не му смачкаш съвсем фасона, (който си мисли че има )...Трудна работа...Дерзайте! '
АГРЕГАТ СОЦИАЛЕН
снимка на АГРЕГАТ СОЦИАЛЕН

чесаните си умират да обсъждат  потребители, изразили мнение ,което не кореспондира с  ограниченият им светоглед.

да се хвърляш на  амбразурата  да защитаваш някой е безсмислено. треторазрядните кумири имат най много фенове  с оглед на  ниското ниво на интензитет на мозъчно аналитична дейност.

 

гледам и комара  от  : аоуу велик до  пошъл и глупав.

на всякъде е така

.

тук  мненията за поредна халтура. и ниско много ниско сваленото ниво.

кой вдянал вдянал..

 

КОРТИЗОН ШУКАР
снимка на КОРТИЗОН ШУКАР
Бездарна хЪлтурка....
Banshee
снимка на Banshee

Аз виждам и още една поука, без да смятам, че поуките са само в басните, или пък, че кой знае защо, басните трябва да са по-кратки от един средностатистически коментар във форум :) :

Идеята, че изкуството е също и средство за компенсиране и привлича с това, което човек няма в живота. В случая - човекът е бил дори много чувствителен и затова е харесвал повече студени, изчистени от емоции и трагизми произведения, на които да се любува на стила или на математиката, на експеримента в тях.

Влез или се регистрирай за да коментираш