facebook
twitter

Наблюдател

Зелените площи в София - хем много, хем зле поддържани

62% от територията на столицата са паркове и градини
807
Европейска агенция за околната среда
Дял и дистрибуция на зелените площи в 24 европейски столици по данни на Европейската агенция по околната среда.

София е град на противоречията. Столицата ни има едни от най-големите по размер обособени паркове в цяла Европа, намира се в непосредствена близост до природен парк, но въпреки това жителите на града редовно изразяват недоволство от липса на зелени площи. За да разберем на какво се дължи този парадокс, не можем да гледаме повърхностно, както за съжаление твърде често се случва от страна на самата управа на града. За разрешаването на този проблем е необходимо първо да хвърлим по-внимателен и по-подробен поглед върху данните. Можем само да се надяваме, че след нас и бъдещата управа на София ще го направи.

Колко „зелена“ е София в сравнение с други столици?

Според данните на Европейската агенция за околна среда (European Environment Agency) в София има 62% зелени градски площи. Тоест  62% от цялата площ на града има зеленина. Ако сравняваме този показател с други европейски столици, виждаме, че София се нарежда пред градове като Лондон, Копенхаген, Амстердам, Виена, Берлин, Букурещ, Варшава, Стокхолм, Прага, Будапеща, Рига, Талин, Хелзинки, Дъблин, Брюксел, Мадрид, Лисабон и дори Париж.

Струват ли ви се много? Защото са – това са столиците на 18 от 28 страни - членки на Европейския съюз. София се нарежда на челни позиции по този показател – по дял на зелените площи столицата на България се нарежда на 5-о място от 24 столици, за които ЕАО има данни. Тук някои от вас веднага ще възразят, че този показател не е достатъчно прецизен – делът на зелените площи от цялата площ на града може и да е голям, но ако разпределението им е неравномерно, то може да има големи части от града, които на практика са без зелени площи.

Много правилно. Затова от ЕАО имат и индикатор „дистрибуция на зелените площи“, който цели да покаже колко равномерно са разпределени зелените площи в даден град. Според него дистрибуцията на зелените площи в София е 18.74 кв. метра на един хектар от цялата градска площ. По този показател София вече не е толкова сериозен лидер. Берлин, Копенхаген, Стокхолм, Дъблин, Париж, Рига, Хелзинки, Талин, Варшава, Прага, Виена и Мадрид този път ни изпреварват – общият дял на зелените им площи от цялата територия на града може да е по-малък, но е по-равномерно разпределен. Тук вече София не е на челни позиции – нарежда се на 16-о място от 24.

Много зелена площ, но неравномерно разпределена

Вече стигаме до корена на проблема. Като общ размер на зелените площи София е една от най-зелените столици в Европа, но понеже дистрибуцията на тези зелени площи е сравнително неравномерна, ни се струва сякаш няма достатъчно зелени площи. Истината е, че в определени райони от града има излишък на зелени площи, докато в други има недостиг.

Ако погледнем картата на София, картината се изяснява още повече. Има няколко огромни по мащаб зелени площи – Борисовата градина, Ловният парк (те на практика са свързани и формират една свръх-голяма зелена площ), Южен парк, Западен парк, Северен парк, парк Въртопо и парк-музей Врана на самия източен изход на града. Тези зелени площи са разпределени в почти всеки един ъгъл на града – западен, северен, южен-централен и югоизточен. Единствено в Североизточна София няма голям парк, но това е поради наличието на летището.

Въпреки наличието на много голям парк в почти всеки един ъгъл на града забелязваме, че има и значителни територии, където няма. Централната част на София и прилежащите ѝ квартали са богати на обособени паркове. Те са много по-малки от гореизброените огромни по размер паркове, но са достатъчно големи, за да разнообразят градската среда и да предоставят достатъчно зеленина в централните части на града. Неслучайно почти никога не чуваме оплаквания от жители в този район, че в техния квартал липсват зелени площи. Такива оплаквания обикновено идват от крайните квартали като "Младост", въпреки че иначе се намират до огромни по размер обособени зелени площи.

Размерът няма (голямо) значение

Размерът на зелените площи е много по-маловажен от тяхната достъпност и качество. Това, че делът на зелените площи е голям поради няколко огромни по размер парка, не е от особено значение за жителите на квартали, които са напълно откъснати от тези зелени площи. Какво значение има за някой жител на "Обеля", че до Дианабад на практика има цяла гора? Освен достъпността качеството също е много по-важно от количеството. Дори в София да имаше 5 пъти по-равномерна дистрибуция на зелените площи, отколкото в момента, ако не се поддържат добре и качеството им е ниско, достъпността им отново ще е много лоша.

Някои от най-прочутите урбанисти на XX в. като Джейн Джейкъбс отбелязват нееднократно, че зелени площи, които не се поддържат и се превръщат в нелицеприятни занемарени гори и свърталища за престъпници и наркомани, влошават градската среда, вместо да я подобряват. Именно части от големите по размер паркове са под най-голям риск да се превърнат в подобни площи, защото, колкото по-голяма е дадена обособена зелена площ, толкова по-трудно е нейното качествено поддържане. Освен това поради прекомерния им размер неизбежно се случва така, че само определени части от големите паркове се използват ежедневно от жителите на града. Тези части, които не се използват редовно, западат.

Заключение

Има нужда от промяна на парадигмата по отношение на управлението на зелените площи в София. Както данните ясно показват – в София зелени площи има много. Проблемът, очевидно, е с тяхната достъпност. Именно поради това в доклада за градоустройствената политика на София, който публикувахме миналата година, от ЕКИП препоръчахме да се приоритизира качеството, а не количеството и размерът на зелените площи в града. По-добре е да има по-малки, но по-равномерно разпределени, добре поддържани и достъпни зелени площи, отколкото няколко огромни почти гористи паркове, части от които остават неподдържани и недостъпни за по-голямата част от града.

Бъдещата общинска управа, която ще бъде избрана на местните избори през октомври, следва първо да проведе анализ на дистрибуцията и посещаемостта на парковете в София. Трябва да се идентифицира: 1) къде има недостиг на подобни обособени зелени площи и 2) кои части от настоящите зелени площи се използват редовно. На базата на тези данни може да се приоритизира къде има нужда от изграждането на нови зелени площи и къде всъщност части от настоящите се оказват излишни и съответно са територии, които могат да бъдат усвоени по-друг, по-ползотворен за съответния район начин.

1

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Министри на каишка
ГЕРБ запушва пробойни с високия пост за В. Симеонов

21.11.2019

Петър Чолаков

400
Пенсионните фондове не са пирамида

21.11.2019

ИСКРА ЦЕНКОВА

213 1

Коментари

Rio

Така, заключението куца от всякъде, да го допълним:

 

1) излишни зелени площи няма, така че забравете за усвояване "по-друг, по-ползотворен за съответния район начин." 

Освен това  не ясно откъде, кога и как са събирани данните за зелените площи, в смисъл че някои от тях отдавна са разрушени, "усвоени" и т.н. в София и не е ясно дали това е отразено в числата по-горе, или това са идеални стойности, базирани на нечии фиктивен устройствен план, дето няма връзка с реалността.

 

2) най-важният извод е - Столична община, жалки сте като цяло в поддържането на зелените площи, въпреки че има над 1 млрд. лева в бюджета на общината. Реално се поддържат зелени площи около основните административни сгради в центъра и по основните пътни артерии, в останалите части на града се коси от време на време, но не бих нарекъл това "поддържане" (то не е само косене...)

 

3) няма как да има добро поддържане на зелените площи, като дори няма воля да се контролират къде с#рат домашните любимци на кучкарите (макар че има много "собственици" /съжалявам, все още ми е чудно как животно, което се приема за приятел, може да ти е "собственост"...?!?/ които си събират нещата в торбички), имат ли намордници и т.н. В момента, в който в парка се разхождат свободно ротвайлери и питбули (и всякаква фауна над 10 кг., моля собствениците на коргита да не скачат!), доволно ухилени и размахали лиги и език - без намордик! -  на хората рязко им се изпарява желанието да си разхождат децата там (и самите себе си), да тичат, карат колело и като цяло да се движат и спортуват. Изключение са тези, които са запасали поне един пищов подмишка и нямат скрупули да освиткат всяка агресивна гадина или собственик на гадина (понякога не правя разлика между двете...)

 

Та така....

Влез или се регистрирай за да коментираш

×