Quantcast
Защо да повярваме на Цацаров сега? | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Защо да повярваме на Цацаров сега?

Като главен прокурор той не изпълни най-важните си обещания. Едва ли и като председател на КПКОНПИ ще следва концепцията си, а не конюнктурата
1 439
 Архив СЕГА
В началото на мандата си Цацаров участваше в зрелищни пиар акции като пресконференцията за бюлетините от Костинброд.

"Днес е много важен ден за България, защото очакваме избор, който е определящ за реформата в прокуратура. Реформа, която да я превърне в по-ефективна и по-добре работеща институция."

Така преди 7 години тогавашният министър на правосъдието от ГЕРБ, а сега зам.-омбудсман Диана Ковачева откри заседанието на Висшия съдебен съвет, на което Сотир Цацаров беше избран за главен прокурор. За тези 7 години реформа не видяхме. Не се усети прокуратурата да се е превърнала в по-ефективна и по-добре работеща институция. В някои отношения дори се върна назад към едни по-мрачни времена.

Главният прокурор с изтичащ мандат вече дава нови обещания. Този път в концепцията си за председател на антикорупционната комисия. Също като преди 7 години и този път изборът на Цацаров е предрешен. Каквото и да обещава, или да не обещава в концепцията си, той ще бъде избран. Институциите също като обществото са с твърде кратка памет. Народните представители бързо ще забравят концепцията на Цацаров за председател на антикорупционната комисия, точно както членовете на Висшия съдебен съвет

 

никога не му потърсиха сметка какво изпълни от намеренията си

 

като кандидат за главен прокурор. А би трябвало мандатът му начело на прокуратурата да е определящ при избора му за шеф на КПКОНПИ.

Преглед на протокола от заседанието на ВСС от 20 декември 2012 г. показва, че ключови изказвания на Цацаров са останали просто голи думи.

"Не представям пред вас стратегия за борба с престъпността, а конкретни намерения. Намерения за въвеждане на подходи и практики в системата на прокуратурата, като ги представям с ясното съзнание, че евентуалното им въвеждане несъмнено би довело до подобряване работата на държавното обвинение, което безспорно ще доведе и до видима позитивна промяна в очите на българските граждани". Социологическо проучване на Българския институт за правни инициативи от пролетта на 2019 г. показа, че 24.48% от анкетираните оценяват работата на Цацаров като слаба, средна оценка дават 42.66 на сто. Като добра я определят 18.88%, много добра - 4.20%, и отлична - 0.70%. Това не е единственото проучване през последните години, от което ясно се вижда, че "позитивна промяна в очите на българските граждани" няма.

"Следващ проблем в кадровата работа е командироването на прокурори и следователи. Ще кажа само едно изречение. Като задължителен елемент от бъдещата работа на главния прокурор и въобще ръководството на прокуратурата, би следвало да се наложи разбирането, че практиката

 

командировката да замества конкурса следва да бъде безусловно премахната",

 

обещава Цацаров, преди да бъде избран. Това, меко казано, не е изпълнено. От регистъра на командированите прокурори, качен на сайта на Висшия съдебен съвет, се вижда, че към настоящия момент в цялата страна има 98 командировани прокурори и следователи. Преди година са били с трима по-малко.

Командироването открай време се използва за растеж в кариерата без конкурс. Командированите магистрати по правило са по-лесно зависими от шефовете си, които по всяко време могат да прекратят повишението им. От края на 2017 г. например Ясен Тодоров е командирован от столичното в националното следствие. Тодоров беше член на предишния състав на Висшия съдебен съвет и част от твърдото ядро на Цацаров в него. А сега му адвокатства от телевизионния ефир за позицията в КПКОНПИ и обяснява как Цацаров ще влезе там "с летящ старт". В графата "мотиви" за Тодоров е отбелязано "след преценка за необходимост от командироване в Националната следствена служба, обоснована с натовареност поради кадрова необезпеченост, спецификата и характера на дейността, и фактически основания за командироване на предложения следовател - притежаван необходимия професионален стаж и опит, доказан професионализъм". Близо година и дъщерята на Тодоров - Теодора Тодорова, беше командирована от Районната прокуратура в Сандански в Софийската районна прокуратура, пак със заповед на Цацаров. През юли т.г. Тодорова беше назначена на титулярно място в София. Преди това, през 2015 г., Тодорова беше назначена без конкурс в администрацията на главния прокурор.

В списъка има хора, които са командировани от десетки месеци. Рекордьор е Стефан Рачев, който от 105 месеца, т.е. от близо 9 години, е командирован от Софийската районна в Софийската градска прокуратура.

 

Сред хората с дълги командировки е и съпругата на военния министър

 

Красимир Каракачанов - Росица Слабакова-Каракачанова. Тя е без конкурс в апелативната прокуратура в София от близо 4 години. 23-ма прокурори са преместени без конкурс в специализираните структури, които се занимават и с делата срещу хора от високите етажи на властта.

"В концепцията са изложени и идеи за финансовата децентрализация на системата на прокуратурата, отделен е въпросът, че те са нереализуеми без съответни законодателни промени", казва още Цацаров пред Висшия съдебен съвет преди избора му. За тази си идея обаче Цацаров не настоя пред законодателя, който за 7 години му изпълни какви ли не нормативни желания.

Бъдещият тогава главен прокурор обещаваше и "наистина постоянно и професионално работещ пресцентър на прокуратурата". Истината е, че беше наложен стил на толериране на определени медии, които не критикуват слабостите на държавното обвинение. И игнориране на журналисти и въпроси, които са неудобни за прокуратурата. 

"Промяна в установените практики, свързани с извършване на действия по разследването на досъдебното производство, за които е необходима съдебна санкция. Известно е, че в момента основното количество такива действия, основно претърсване и изземване, се извършва в условията на неотложност, т.е. без предварителна санкция на съд, с последващо одобрение. За съжаление, такава е практиката и тя търпи критика. В случаите, в които предварителното разрешение е необходимо, се изисква и е получено, трябва значително да надвишава тези, при които се търси последваща санкция на съд", обясни Цацаров по време на изслушването си.

В края на 2018 г. "Сега" официално го попита колко и какви действия се извършват в условията на неотложност, т.е. без предварителна санкция на съд, и колко от тях впоследствие са били одобрени. Отговорът на обвинението беше, че тази информация не се създава и събира от прокуратурата. Тоест след като е заел най-високия пост в държавното обвинение,

 

Цацаров не е анализирал и решил проблема,

 

за който говори пред ВСС. В мандата на Цацаров от докладите на прокуратурата отпадна и информацията какви суми се изплащат като обезщетения по Закона за отговорността на държавата. Макар че хората, които осъждат прокуратурата заради незаконните й действия, както и делата за по-големи обезщетения, нарастват. През м.г. са влезли в сила 302 осъдителни решения срещу държавното обвинение. Предходните две години броят им е 280 и 285. Решени на различни инстанции са 923 дела, при 847 и 862 за предишните години.

"Оправдателните присъди и върнатите за доразследване дела. На пръв поглед цифрите не са толкова стряскащи. Оправданите лица са между 2.4 и 2.6%, върнатите дела са между 2.4 и 5.6%. Затова, наистина казвам, че на пръв поглед цифрите не са толкова стряскащи. За съжаление обаче, те са стряскащи тогава, когато говорим за дела с особен обществен интерес и особено за делата, свързани с корупционни престъпления, включително и наблюдаваните от Европейската комисия. Нещо повече, създава се усещането, че по тези дела се повтарят сякаш еднотипни грешки при разследването, включително дори и при използването на специални разузнавателни средства". За целия мандат на Цацаров това не се промени. Прокуратурата не завърши успешно нито едно разследване за корупция по високите етажи на властта. 

За да следи реформата в прокуратурата, Цацаров се канеше още

 

да бъде формиран и Обществен съвет, върху който да не може да влияе

 

В него трябваше да присъстват представители на съсловните организации и независими експерти - утвърдени имена в правната наука и неправителствени организации, ангажирани с реформата на съдебната власт. "Това е корективът на реформата", обясни преди 7 години Цацаров. Нищо от това не се случи. Главният прокурор дори много лично приемаше всяка критика от страна не само на неправителствения сектор, но и от Съюза на съдиите и председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Сега обществен съвет ни се пробутва и като коректив в КПКОНПИ. Само че този филм сме го гледали.

Преди 7 години, в отговор на въпрос във ВСС за безконтролната власт на главния прокурор и невъзможността да му бъде търсене отговорност. "По отношение на делото "Колеви" мисля, че най-важният проблем, който се поставя, не е свързан с това, което един главен прокурор може сам да направи. Най-важният проблем, който се поставя, е проблемът въобще за начина, по който се реализира отговорността на фигурата на главния прокурор в Република България и липсата на какъвто и да е механизъм за това. Говоря за действен механизъм, а не за теоретичен механизъм. И този проблем не просто е поставен, този проблем продължава да съществува." Цацаров не просто не направи нищо, за да промени това. Дори усилията изглеждаха насочени статуквото да бъде запазено. За да може днес приемникът му Иван Гешев да твърди, че проблемът е преекспониран и не съществува.

Още

4 години прокуратурата протака делото за фонда за лечение на деца

10.11.2020

ДОРОТЕЯ ДАЧКОВА

1575 1
Съдът отмени запор на КПКОНПИ по делото "Арабаджиеви"

29.10.2020

ДОРОТЕЯ ДАЧКОВА

4970 7
Главният прокурор се самопостави под карантина

26.10.2020

Обновена

1501 21