С 35 минути се е удължила продължителността на полетите със самолет това лято в сравнение с преди 10 години, сочат данни от разследване, направено от електронното издание Which? Travel. Въпреки постигнатия технически напредък в сферата на авиацията извършването на 76 от общо 125 анализирани полета е отнело по-дълго време, отколкото през 2008 г. – разбира се, ако може да се вярва на разписанията на полетите.
Самолетите ли се движат по-бавно, или авиокомпаниите си отпускат допълнително време за достигането до определена дестинация? Ако второто е вярно, това обяснява защо пилотите често успяват да „наваксат времето във въздуха“ – дори и когато става въпрос за големи закъснения преди излитане. За девет от 11 полета, извършвани от нискотарифния авиопревозвач „Райънеър“, е било необходимо по-дълго време, отколкото преди 10 години според данни на авиационни анализатори. Дори краткият курс от лондонското летище „Станстед“ до берлинското „Шьонефелд“ се е удължил средно с 10 минути. По-продължителни са станали и полетите на „Бритиш еъруейз“ от летището „Гетуик“ в Лондон до „Джон Ф. Кенеди“ в Ню Йорк, както и от лондонското „Хийтроу“ до Банкок и Сингапур. За осъществяването на всички тези полети сега
са необходими средно по 20 минути повече,
отколкото преди десетилетие.
Анализът на полетите на „Върджин Атлантик“ показва, че девет от 12 полета също са били по-продължителни. Най-голямо забавяне е отчетено при излитането на машина на авиокомпанията от „Хийтроу“ в Лондон до международното летище „Нюарк Либърти Интернешънъл“ в Ню Джърси. Самолетът е летял с 35 минути повече. По-бавни са и 16 от 26 самолета на бюджетния авиопревозвач „Изиджет“ - от лондонското летище „Гетуик“ до берлинското „Шьонефелд“ полетът се е удължил с 19 минути. Самолетите обаче бележат значително техническо развитие. По-рано тази година новият „Дриймлайнър“ постави инфразвуков рекорд на скоростта, докато прелиташе от Ню Йорк за Лондон за пет часа и 13 минути. Защо „Изиджет“ обаче има нужда от допълнителни 19 минути, за да стигне до Берлин?
Кийт Мейсън, който е преподавател по авиотранспортен мениджмънт в университета „Кранфийлд“, обяснява, че
авиокомпаниите редовно „коригират“ времето,
необходимо за извършването на полетите, за да си дадат „възможност за маневриране“. „Проблемът на авиопревозвачите е, че ако има някакво закъснение, то тогава ще има последствия за всички останали полети, планирани за съответния ден“, обяснява той. Така авиопревозвачите могат и да подобрят данните за точността при пристигането на самолетите в крайната им дестинация. Миналата година „Хонконг еърлайнс“ получи поздравления, след като оглави глобалната класация с 94.8% пристигнали навреме полети-– т.е. приземили са се в рамките на 15 минути от предварително очаквания по разписание час. Данните бяха представяни като успех, докато не стана ясно, че авиопревозвачът всъщност е удължавал полетното време на самолетите по някои от маршрутите си.
Тактиката помага на най-големите европейски авиокомпании да се хвалят, че самолетите им не закъсняват. И въпреки това „Бритиш еъруейз“, „Изиджет“ и „Райънеър“ не са били толкова стриктни миналата година, както през 2009 г. „Изиджет“ дори поставя рекорд от спад с 10% по отношение на точността според данни на Агенцията за гражданска авиация. Само при „Вирджин Атланик“ се отчита противоположна тенденция – скок на точността с 2%.
Има и добре измислени оправдания за по-дългото полетно време. От „Бритиш еъруейз“ отбелязват, че маршрутите към и до страни от Далечния изток
са коригирани от съображения за сигурност,
и дават за пример свалянето на самолета на Малайзийските авиолинии над Украйна през 2014 г. Авиокомпанията също така посочва, че подобни мерки се налагат заради прекаленото натоварване на въздушния контрол. Европейското небе днес е десет пъти по-натоварено. „Авиопревозвачите знаят, че в дадено въздушно пространство е вероятно да има задръстване, така че може да добави пет минути допълнително време в разписанието заради напрегнатата въздушна обстановка“. Въпреки че „допълнителните 5 минути“ не обясняват защо 20% от полетите, които са анализирани от експертите, са се удължили с 10 и повече минути.
От „Бритиш еъруейз“, „Вирджин Атлантик“ и „Райънеър“ обясняват също, че самолетите им летят с по-ниска скорост, за да намалят потреблението на гориво. От „Райънеър“ смятат, че това им позволява да намалят разходите и затова компанията може да си позволи да продава билети между Лондон и Берлин само за 12.99 британски лири. От нискотарифния превозвач също така казват, че разписанията са „коригирани в края на всеки сезон и това оказва влияние на средната продължителност на полетното време“. Тактиката на компаниите също така може да бъде полезна за намаляване на случаите, когато се налага да бъдат изплатени обезщетения за закъснения на полети. Според правилата на ЕС пасажерите могат да предявят претенции за обезщетения, които зависят от продължителността на пътуването, ако полет закъснее с повече от три часа. Компенсациите могат да са до 600 евро. Авиокомпаниите обаче не плащат на пътниците обезщетения, ако причините за закъсненията са извън техния контрол, като лошо време например.
