Преди срещата на върха между лидерите на Северна и Южна Корея Ким Чен Ун се срещна с пратеници на Юга, чиято цел бе отново да върне в дневния ред споразумението между САЩ и КНДР. През август президентът на САЩ Доналд Тръмп внезапно отмени планираното посещение в Пхенян на държавния секретар Майк Помпео и на новоназначения специален представител за Северна Корея Стивън Бейгън. Според южнокорейската позиция Ким е потвърдил желанието си за декларация със САЩ за прекратяване на Корейската война, която приключи през 1953 г. с примирие и остави Корейския полуостров на практика в състояние на война до ден днешен. САЩ от своя страна се противят на такава декларация, за която настояват и Пхенян, и Сеул, преди Северна Корея да направи съществен напредък към пълен и окончателен отказ и прекратяване на ядрената си програма.
След срещата на президента на САЩ Доналд Тръмп с Ким Чен Ун на 12 юни ядрените преговори спряха заради спор кое трябва да е на първо място - декларацията за прекратяване на войната или отказът от ядрено оръжие. Пхенян твърди, че е показал добра воля с прекратяване на ядрените и ракетните тестове, с взривяването на входа на ядрения полигон Пунгери и начало на демонтирането на тестовите съоръжения, както и с връщането на останките на някои американски военнопленници независимо от съобщенията, че Северна Корея може би продължава да развива ядрените си възможности. Появиха се и разкрития, че президентът Тръмп на четири очи е уверил Ким, че мирна декларация ще бъде подписана скоро, което обяснява последващото смущение на Ким и отказа му да се срещне с Помпео при последното му посещение. През последните седмици Белият дом обяви, че подготвя нова среща Тръмп - Ким.
Призивът за мирни преговори не е нова тактика. Режимът в Пхенян я е използвал и преди, за да отложи във времето и да отвлече вниманието от ядрената тема. И макар че бащата на настоящия лидер, покойният вече Ким Чен Ир, вероятно е осъзнавал, че е твърде максималистично да се очаква, че САЩ ще приемат мирни преговори без ядрено споразумение, Ким Чен Ун вероятно има причини да вярва, че декларация за прекратяване на войната е постижима цел с Доналд Тръмп.
Истинските мотиви на Ким
Концентрацията на Ким върху тази тема и напорът за мирна декларация вероятно може да се обяснят с множество фактори. Първият е, че той може би вижда потенциална уникална възможност с Доналд Тръмп, който открито подценява значимостта на съюза на САЩ с Южна Корея. В лицето на Тръмп Ким намира в Белия дом благосклонен партньор, който се срещна очи в очи с него независимо от предупрежденията на съветниците си и прие декларация след срещата в Сингапур, която бе доста слаба и не бе в духа на американската политика за пълно и окончателно ядрено разоръжаване. Туитовете и писмата на Тръмп, в които нарече Ким "достоен", в които намеква за желание за нови срещи с него, в които да разрешават проблемите лице в лице, със сигурност са укрепили убеждението на Ким, че личният му чар върши работа. Фактът, че президентът Тръмп вече обяви победа по севернокорейската тема в резултат на срещата на върха, вероятно е накарал Ким да вярва, че президентът наистина има желание за постигане на напредък със Северна Корея.
На второ място, за разлика от консервативните администрации на бившите южнокорейски президенти Ли Мюн Бак и Пак Гън Че, които държаха твърд курс към режима в Пхенян, сега Ким Чен Ун има партньор в лицето на прогресивната администрация на Мун Дже Ин. След като Ким поднесе маслинова клонка с новогодишното си обръщение, президентът Мун посредничи и уреди разговорите между САЩ и КНДР, до голяма степен мотивиран от стремежа си за развитие на Корейския полуостров. Ким и Мун изразяват взаимното си желание за панкорейска автономия в отношенията на Корейския полуостров и да не се отдава голямо значение на ядрената тема.
Освен това Ким иска да се поддържа линията за глобалния дебат по въпроса как да се подхожда към Северна Корея. Той иска да отклони дискусиите към неядрени теми, за да отвлече вниманието от ядрените си оръжия и да потуши апетита на международната общност от прилагане на санкциите срещу режима му. След като обяви, че е приключил с ядрената си програма, Ким се насочи към икономиката.
Не на последно място, Ким се опитва да намали влиянието на Китай с началото на преговорите със САЩ. Той може би смята, че трайният диалог със САЩ ще повиши авторитета му пред Пекин и ще накара китайските лидери да бъдат по-чувствителни към севернокорейските искания, като например намаляване натиска на санкциите.
Не се разсейвайте от светлинките
Докато Белият дом се готви за нова среща на върха, на която със сигурност ще се обсъжда мирна декларация, администрацията на Тръмп не бива да пренебрегва мотивите на Ким. Декларацията не е панацея и със сигурност не е крайъгълният камък, върху който ще се надграждат бъдещите отношения САЩ - КНДР, регионалната и глобалната стабилност и ядреното разоръжаване на КНДР. Декларацията може да спечели малко време на относително спокойствие, но ще подготви терена за множество проблеми в бъдеще.
Има сериозни рискове от една прибързана декларация за обявяване край на войната. Тя ще възнагради Пхенян за това, че е предприел козметични и нетрайни мерки, ще легитимира севернокорейския статут на ядрена сила, ще подкопае съюза между САЩ и Южна Корея и авторитета на САЩ в региона, ще отслаби глобалните норми за неразпространение на ядрено оръжие. Тя ще послужи и като потенциален инструмент за Пхенян за действие, когато военните учения бъдат подновени или Вашингтон реши да обяви нови санкции. Възможно е Пхенян да използва "вражеските" действия на Вашингтон, за да оправдае действията си, ако севернокорейският режим реши да извършва още ядрени или ракетни тестове.
Вероятно обаче най-важното е, че ще расте и убеждението на Ким в способностите му да управлява последствията от лошото си поведение, което ще го окрили да предприема повече рискови ходове в бъдеще, които лесно биха могли да ескалират до въоръжен конфликт.
Съгласието на САЩ за мирна декларация зависи от преценката доколко идеята на Ким за мир е свързана с отказа му от ядрени оръжия. Историята на севернокорейските амбиции, идеологическата инфраструктура, изградена от династията на Ким през десетилетията, и публичните изявления на режима ясно показват, че мирът от севернокорейска гледна точка е постижим, защото страната разполага с ядрени оръжия. Всички планове за мирна декларация трябва да включват противопоставяне на това убеждение и да се подготвят за отпор на последиците от развитието на севернокорейския ядрен въпрос.
