facebook
twitter

Наблюдател

Заразни ли са икономическите проблеми на Аржентина и Турция?

Глобалната икономика е в добро състояние, а закъсалите държави имат сравнително малък шанс да нанесат големи щети, твърдят експертите
294
ЕПА/БГНЕС
Аржентинският финансов министър Николас Духовне и шефът на МВФ Кристин Лагард се договориха страната да получи бърз заем от 50 млрд. долара в опит да стабилизира икономиката си.

В последните шест месеца някои от бързо развиващите се икономики в света се оказаха на колене, задъхаха се, а в един от случаите беше потърсена помощ от глобалния финансов спасителен център - Международния валутен фонд (МВФ). Спасителният пакeт за Аржентина на стойност 50 млрд. долара, отпуснат преди дни от базирания във Вашингтон кредитор от последна инстанция, е най-крайното решение досега. Свидетели сме и на драматичен срив на турската лира, рецесия в Южна Африка и зловещи икономически прогнози за Филипините, Индонезия и Мексико.  

Ситуацията допълнително се влоши, след като стана ясно, че САЩ нагалат мита от 25% върху китайски стоки на стойност 200 млрд. долара. Пекин заплаши да отвърне на удара – стъпка, която може само да ядоса още повече президента Доналд Тръмп. Този спор „око за око, зъб за зъб“ може да приключи само, когато се въведат мита върху целия китайски внос в Америка, който всяка година възлиза на около 500 млрд. долара. Предупрежденията предизвикаха срив на фондовите пазари в много развиващи се страни и накараха инвеститорите да се питат дали са

 

свидетели на крах на новите пазари,

 

както при азиатската криза от 1997 г.; паника, която съсипа финансите на няколко хедж фонда и показа, че случващото се е ордьовър, преди да се спука икономическият балон през 1999 г. и  да избухне глобалната финансова криза през 2008 г.  Инвеститорите до такава степен търсят сигурност, че индексът MSCI Emerging Markets, който измерва стойността на акциите на развиващите се икономики, падна с над 20% от началото на годината. Този спад изглежда приключи през юли, когато Турция и Аржентина започнаха да се възприемат като изолирани случаи. Но данните, представени преди дни, че американската икономика се движи като влак беглец – и съмненията, че вероятно ще бъдат повишени лихвените проценти в САЩ – отново предизвикаха срив на валутите и на фондовите борси в развиващите се икономики.

Лукман Отунуга, който е анализатор във валутния дилър FXTM, обяснява, че

 

чувство на обреченост витае над финансовите пазари,

 

докато страховете от зараза от „бруталната разпродажба на развиващите се пазари“ притеснява инвеститорите. „Повече проблеми изглежда предстоят за нововъзникващите пазари, тъй като комбинацията от напрежение в глобалната търговия, вероятността за по-високи лихви в САЩ и цялостната несигурност на пазарите смущават инвеститорите“, казва той.

Щателно проучване на ISM (Institute for Supply Management) сред американските производители показва, че секторът е на крачка от постигането на рекорд при натоварване на мощностите си, като досегашното върхово постижение е отчетено през 1983 г. Това поставя производството до пределно ниво, а автомобилните фирми и тези в космическата индустрия работят бързо, за да могат да задоволят търсенето.  През второто тримесечие на годината икономиката на САЩ се движеше около обичайния си годишен ръст от 4.1% - малко по-висок от данните за Великобритания и еврозоната- които за сравнение се увеличават с 1.5%.

Анализаторите смятат, че тези данни, заедно с ниската безработица, ще убедят Федералния резерв - централната банка на САЩ - да запази тенденцията за повишаване на лихвения процент тази година, както и през следващата 2019 г. Шефът на Федералния резерв Джеръм Пауъл не каза много преди месец в реч, която произнесе пред свои колеги на годишната среща на централните банкери, състояла се в Уайоминг. Обезпокоително той похвали Алан Грийнспан, който беше начело на Федералния резерв от 1987 г. до 2006 г., за това, че в последните години от мандата си постоянно увеличаваше лихвите, за да задуши икономическия бум. Неподходяща аналогия, тъй като Грийнспан е известен с това, че държеше лихвите прекалено ниски и позволи да се образува икономическият балон, а след това избухна и ипотечната криза. Той повиши лихвите, едва когато беше прекалено късно за подобна мярка. 

Инвеститорите  са наясно, че две потенциално опасни тенденции за развиващите се пазари сe задействат от по-високите лихвени проценти в САЩ. Първо, милиарди долари, инвестирани в акции и облигации там, започват отново да се връщат в САЩ, където още веднъж могат да имат добра възвращаемост, без да поемат никакъв риск. За да попречат на тези пари да напуснат границите, развиващите се пазарни икономики трябва да определят свои лихвени проценти. Това

 

решава един проблем, но пък води до друг,

 

заемите в местна валута стават по-скъпи за местния бизнес и за домакинствата. Второ, цената на кредитите в долари расте, което пък е в ущърб на всички компании от новите пазари и на правителствата, които вземат заеми от американски банки в последното десетилетие, за да помогнат за разширяването на бизнеса си. Лихвите на американските федерални фондове са се повишили от 0.25% през 2014 г. до 2% днес. Ниво от 3% изглежда вероятно до края на следващата година. 

Турските компании са сред тези, които взеха евтини кредити преди 2014 г., за да инвестират в нови заводи, а това означава, че имат огромни заеми в долари. Сега, когато трябва да рефинансират заемите, те са изправени пред шокиращо високи лихви. За да парира действията на Федералния резерв, които влияят върху националната икономика, президентът на Турция Реджеп Ердоган назначи зет си начело на Министерството на финансите и се опитва да контролира централната банка, но не успя да й попречи да вдигне лихвите. Преди дни централната банка на Турция повиши основния лихвен процент до 24% от 17.75%.

Марк Мобиъс, който е трейдър на финансовите пазари и често е наричан Господин развиващи се пазари, казва, че докато Турция и Аржентина имат тежки проблеми, повечето развиващи се страни ще търсят начин да се защитят от повишаващите се лихвени проценти в САЩ. Китай също може да издържи на неочаквана буря. „Свидетели сме на големи девалвации. А те ще се увеличават и в бъдеще", смята Мобиъс. Той казва, че докато не се знае докъде ще стигнат пазарите, той купува акции на компании от развиващите се пазари, тъй като дори и да продължават да падат, това няма да е още дълго.

Браян Белски, който е главен инвестиционен стратег в канадската компания BMO Capital Markets е на мнение, че тези, които смятат, че хаосът на развиващите се пазари ще се разпространи и в останалите държави, грешат. „Не смятам, че трябва да използват думи като „зараза“. Глобалната икономика е в добро състояние и страните, за които говорим, имат малък БВП. Те са прекалено малки, за да нанесат щети на глобалната икономика“, допълва той. Втората група засегнати държави като Южна Африка и Индонезия е по-вероятно да тръгнат по пътя на Аржентина и да спечелят инвеститори с програми за рестриктивни мерки, за намалят дълговете си. Това е политика, която обаче има потенциал да предизвика вътрешни спорове.

 

----------------------------------

Кои са застрашените държави?

Аржентина

Централната банка повиши ударно лихвените проценти до 60% миналия месец в опит да подкрепи падащата валута. Това не успокои инвеститорите, така че правителството започна програма за бързи мерки за строги ограничения в опит да си върне доверието. Валутната криза вероятно ще доведе икономиката до дълбока рецесия. Страната помоли МВФ да ускори изплащането на 50 млрд. долара спешно финансиране, за да укрепи финансите си. Министърът на финансите Николас Духовне заяви, че рестриктивните мерки – и по-високите износни такси – ще позволят на Аржентина да балансира бюджета си догодина, вместо да отчете дефицит от 1.3%, както се очакваше.

Южна Африка

Южна Африка неочаквано изпадна в рецесия през второто тримесечие на 2018 г., като отчете спад с 0.7% на БВП и предприе раздържавяване на компании, което доведе до срив на местния ранд и той достигна най-ниското си ниво от две години насам.  Президентът Сирил Рамафоса, който смени на поста Джейкъб Зума по-рано тази година при оптимистични очаквания за икономиката, заяви, че рецесията е „обичайно нещо“, от което икономиката ще се възстанови. Безработицата е 27.2% и се увеличава, като създава риск от национален протест заради състоянието на икономиката.

Турция

Задълбочаващата се криза в страната вероятно ще я тласне към дълбока рецесия, докато инфлацията продължава да расте. Лирата падна до рекордно ниски нива, като вдигна цената на заемите. Президентът Реджеп Ердоган упорства, като обвинява чуждестранни интереси, че водят икономическа война срещу Турция.  В САЩ Доналд Тръмп наложи мита върху износа на стомана заради остър спор с Анкара за арестувания Андрю Брънсън – американски пастор, обвинен от Турция в шпионаж. 

Китай

Високите нива на корпоративна задлъжнялост създават глобални страхове за китайската икономика и възможността й да намали зависимостта си от кредити и да поддържа ръст. Ситуацията се усложнява от заплахата на Тръмп да наложи мита върху китайски стоки за 200 млрд. долара. Инвеститорите са притеснени, че ескалацията на търговската война може да забави глобалния растеж, тъй като Китай е основна движеща сила на световната икономика. Юанът падна спрямо долара тази година, което може да намали въздействието на митата върху китайските износители, чиито стоки ще станат по-конкурентни.

Индонезия

Централната банка на Индонезия повиши лихвите, за да подкрепи валутата. Местната рупия стигна 20-годишно дъно заради нарастващия дълг и броя на инвеститорите, които залагат срещу развиващите се икономики. Индонезия има най-голям дълг към чуждестранни инвеститори от всички азиатски държави – 35% от БВП. Докато инфлацията остава под контрол, централната банка вероятно ще предпочете да намали лихвите, за да стимулира икономиката, но страховете за обезценяване на валутата я принуждават да ги повишава. Ако ситуацията продължава да се влошава, съседни държави като Южна Корея, Индия и Филипините може да са принудени да предприемат подобни мерки.

Мексико

Наложените от Тръмп мита върху стоманата и заплахата да принуди американския бизнес да върне производството, което е изнесено на юг от границата, са надвиснали като тъмен облак над мексиканската икономика. Това поставя местното песо под натиск. Възобновяването на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА) ще бъде от полза за Мексико: страната вече постигна договорка със САЩ, но разговорите с Канада продължават.

Индия

Индийската рупия стигна най-ниската си стойност спрямо долара за всички времена заради опасенията от протекционизъм и по-високи американски лихви. Високата инфлация доведе до протести в Делхи. Индия е най-бързо развиващата се икономика в света, с ръст от 8.2% за трите месеца до юни. Търговският дефицит обаче се влоши през юли и стигна до 18 млрд. долара заради по-високите цени на вносните горива и скока на цените на петрола на глобалните пазари. Икономистите, работещи за правителството, са оптимистично настроени за валутата, но другите експерти се опасяват от забавяне на растежа.

 

Все още няма коментари

Още

Властовата пирамида на ГЕРБ се клати - не от комплоти, а от лакомия

Юлиан Войнов*

12.12.2018

2394 21
Франция е в гражданска война след закъснялата либерализация
Как САЩ сами си печелят врагове?

Влез или се регистрирай за да коментираш