26 март, вторник, бе ден, отреден за Варна в календарчето на Цвета Караянчева. Като не е в парламента или чужбина, председателката на законодателния орган обикаля нейде страната. В последните десетина дни посети Враца, Момчилград, Харманли, Първомай и родопското село Скребатно. Домакините от община Варна се постараха да не скучае – рано сутринта разгледа ремонтирана детска градина, после награди млади математици, положи венци по случай 106-ата годишнина от превземането на Одрин, навести и строежа на булевард “Левски”. Нито един от посетените обекти и срещнати хора не касаят пряко длъжността й, но да се измисли програма на шефа на законодателната институция е трудно - затова служителите на община Варна заслужават поздравления, че тъй добре осмислиха деня й.
Караянчева имаше още едно събитие в програмата си, то звучеше най-тежко – “Среща с културната общност на града в сградата на Драматичен театър “Стоян Бъчваров”. Реално то бе единственото, по чиято тема тя може някак да помогне (културата се управлява от закони все пак). Постигна се обаче обратното –
културата помогна на Караянчева
Единственият резултат от срещата бе, че председателката на НС си тръгна “заредена много позитивно”. Това мероприятие следва да се опише, за да стане ясно как точно протичат едни 60 минути от натоварения график на госпожа Караянчева в страната.
“Срещата с културната общност” се провежда в централното фоайе на театъра. Присъстват тридесетина души. Бързо става ясен качественият състав на извадката - една трета от тях са служители на театъра и операта (двете институции са под обща шапка), втора трета са шефове на държавни или общински културни звена, останалите - “независими” творци, финансирани от община Варна.
Най-добре в тази компания се чувства Даниела Димова, водещ (почти конферансие) на събитието. Тя е оперна прима и шеф на театъра и операта, освен това оглавява комисията по култура към Варненския общински съвет (сега от ГЕРБ, някога – НДСВ). В началото културната общност гледа унило, но именно Димова с бодра реч обяснява колко важна за духовността на града е знатната гостенка. На аудиторията тактично е разяснено, че това е опознавателна среща, на която тя следва да осведоми Караянчева за творческите си планове, да се похвали с успехите, а накрая да я пита наболели въпроси. Но
наболели въпроси така и не се отправят
Осведомяването относно успехите обаче протича по план. Кметът Иван Портних, следващ неотлъчно Караянчева цял ден, обяснява как преди 6 години е ремонтирана сградата на театъра, а сега предстои обновление и на по-малката до нея. Антония Йовчева, директор в общинската администрация, информира за “добрите практики” по фонд „Култура“ (механизмът, чрез който общината финансира творци). Караянчева е очарована. “Варна е град с богата духовна култура и с хора, които умеят и са възпитани да я ценят, да я поддържат жива“, казва тя.
Своеобразен домакин на мероприятието е и цигуларят Марио Хосен, артистичен директор на фестивала “Варненско лято”. Той запознава гостенката с историята и значението на фестивала. От другите участници пръв думата взема Игор Лазаренко, директор на Регионалния исторически музей. Всъщност той не показва особена охота да говори, но Димова го е подканила. “Предполагам, че сте имали възможност да посетите варненския музей”, са първите му думи.
“Нямала съм”, отвръща Караянчева
Всички избухват в смях, не се разбира какво точно добавя шефката на НС. Лазаренко съобщава как вследствие на сегашните ремонти в града са разкопани руини, сред тях най-вероятно е и порта от античния Одесос. Той говори равно, почти монотонно, не се сеща да развесели компанията. Пропуска да разкаже например как през 2015 г. при ремонти бе открита делва от същия този Одесос, но багер на ВиК стори това, което 1500 години никой не бе успял – счупи я. Въпреки монотонността Караянчева пак е впечатлена: “Много интересен занаят. Нещо, което преди векове е направено, затрупано под пластове пръст…”.
Димова отново пита кой иска да вземе думата, пак никой не проява хъс. Този път е подканена шефката на кукления театър Вера Стойкова. Тя обяснява, че наскоро трупата посетила Китай, китайците останали очаровани. После говори Пламена Рачева, директор на Градската художествена галерия “Борис Георгиев”. Тя разказва как наследници на Борис Георгиев дарили наскоро нарисуван от него портрет на Махатма Ганди. “О, Индия! Много интересна страна!”, включва се Караянчева. “Дааа, много интересна!”, съгласява се залата. После говори Светлозара Христова, организатор на неправителствен фестивал – обяснява колко прекрасно е да те финансира фонд “Култура”. Думата е дадена и на частния галерист Нели Вълчева, която също подчертава колко важно е общината да помага. Всички хвалят много Портних и Йовчева, чуват се няколко пъти аплодисменти и смях. Насред тази топлота Караянчева буквално се стопи: “Когато има отношение, има желание, когато има взаимност, се случва нещо хубаво. Поздравявам ви г-н Портних, това е отношение към вашата работа!”.
Финалът на идилията
е подобаващ. Димова: “Мисля, че госпожа Караянчева ще си тръгне обогатена с информация за различните пластове култура в нашия вековен град”. Караянчева: “Благодаря много. Не само че разбрах много за културния живот на Варна, но и вие ме напълнихте с много емоции. Начинът, по който говорите за работата си, творите, е толкова зареждащ, че ще се радвам да имаме среща отново. Вие сте страхотно позитивни хора. Това показва, че в тази община има хора, които си сътрудничат, за да се развива общината, изкуството, да се вдига на по-високо ниво жизненият стандарт на хората. Защото всичко, събрано в едно, води до по-добър живот”.
По едно време думата е взела и депутатът Емилия Милкова, бивш шеф на варненската библиотека. Тя съобщава, че в интернет е качен проект за стратегия на българската култура - добре е дейците да я прочетат и пратят обратна връзка към институциите. Макар широко известна, тази информация е единствената смислена случка в мероприятието.
“Отбелязах, че във Варна работят добре и си взаимодействат успешно държавна и местна власт и културните дейци и институции. Допълних, че ако не съхраним изкуството и културата, няма как да възпитаваме децата си в тези ценности”, написа Караянчева във Фейсбук по-късно. А реалността, напук на виртуалното тържество, е
тъжна и шокираща
Актьори и певци в същата тази сграда вземат средно около 600 лв. на месец. Доста от служителите на техническите служби са на минимална заплата. Артисти репетират сред студ, отопление се пуска час преди представлението. Това е истината без маска и ирония (служители потвърдиха пред “Сега” грозната действителност ). Но нито някой съобщи тези подробности на Караянчева, нито тя показа желание да ги знае.
Насред това унижение тя превзе няколко културни пласта наведнъж. Един напълно пълноценен ден с нея прекара и Иван Портних. Произведоха много духовна храна. Дали ги засища?
