- Г-н Юнкер, Вие успяхте да постигнете споразумение с президента на САЩ Доналд Тръмп. Заговори се дори за нова дружба между Европа и Съединените щати, ако не и за нова любов. Така ли е всъщност?
- За мен споразумението с господин Тръмп означава не ново приятелство, а продължение на старото приятелство. Той известно време беше на различно мнение, но аз винаги съм бил убеден: САЩ и ЕС не са просто временни съюзници в зависимост от обстоятелствата – ние сме съюзници завинаги.
- Накрая Вие дори целунахте Доналд Тръмп. Това май Ви беше за пръв път?
- Да, май наистина беше за пръв път. За разлика от начина, по който аз се държа обикновено, този път, колкото и да е изненадващо, инициативата дойде от негова страна, а не от мен. Аз дори не знаех, че в Овалния кабинет има и фотограф. Но тази снимка всъщност много точно възпроизвежда атмосферата на момента. И беше разпространена от г-н Тръмп, не от мен.
- И досега имаше достатъчно разговори с г-н Тръмп, той многократно е чувал аргументите, които сте му изложили. Какво беше по-различното този път?
- Аз упорито и последователно му излагам едни и същи аргументи, подплатени с едни и същи числа. Много пъти съм се опитвал да му обясня, че ако съберем накуп цялата търговия, услугите и печалбите на многонационалните американски концерни в Европа, накрая излиза, че всъщност ние имаме дефицит в търговията със САЩ. Тръмп дълго време поставяше тези числа под съмнение. Накрая успях да му докажа, че това са данни, събрани от американски статистици – и оттам нататък разговорът тръгна много приятелски. Освен това той видимо искаше да постигнем съгласие, включително и в разговорите със своите съветници, които явно бяха доста по-сдържани от него самия.
- Разкажете ни повече подробности: как точно се развиха нещата? Първоначално не беше предвидена дори пресконференция. В кой точно момент си казахте: „Абе, то сякаш потръгва"?
- Двамата в един и същи момент усетихме, че потръгва. И тогава той каза: „В такъв случай дай да направим и обща пресконференция." Аз по принцип съм много сдържан, когато става дума за изнасяне на детайли от проведени разговори. За мен е достатъчно, че постигнахме съгласие. И че търговската война няма да се задълбочава.
- Вие сте се изказвали критично за Доналд Тръмп и за начина, по който той общува. Какви лични впечатления придобихте сега, след като прекарахте относително по-дълго време насаме с него? Наистина ли той е такъв импулсивен човек, какъвто изглежда?
- Не е моя работа да оценявам импулсите на американския президент. Той е гъвкав.
- Можем ли да сме сигурни, че сделката ще се задържи?
- Уговорихме се, че докато траят преговорите, нови мита няма да има. Вярвам, че тази уговорка ще бъде спазена. Би било глупаво и неуместно сега да Ви кажа: „Не вярвам на американския президент". И двамата подхванахме тези разговори с определен кредит на доверие. Разговорите никак не бяха лесни и резултатите го онагледяват.
- ЕС заяви, че ще купува повече соя. Но дали ЕС изобщо може да даде такова обещание? Та нали такива неща всъщност се решават на свободния пазар?
- Всеки, който си мисли, че Комисията може да нареди някому какво и къде да купува, надценява възможностите на Комисията. В случая със соята става дума за това, че вносът в ЕС на американска соя не се облага с мито. Оттук нататък участниците на пазара се договарят помежду си за вноса на повече американска соя в Европа. Впрочем тази соя не е генномодифицирана.
- А какво е положението с втечнения газ?
- Това, което се договорихме с Доналд Тръмп за вноса на втечнен газ от САЩ, отразява изцяло позицията на ЕС – такава, каквато я изработихме преди месеци на срещата в София. Там се договорихме, че ще предложим на американците да изнасят повече втечнен газ за ЕС. Защото това намалява нашата зависимост от Русия и освен всичко е напълно в съзвучие с инфраструктурата, която изградихме през последните години, инвестирайки 500 милиона евро. Тъй че това не беше някаква отстъпка, а всъщност осъществяването на едно предложение, което ЕС отправи още преди месеци.
- И за соята ли изработихте позиция още по време на срещата на върха в София?
- В София за соя не сме говорили. Този въпрос възникна спонтанно.
- Онзи, който смята, че Еврокомисията може да реши кой да купува американска соя, надценява Комисията, казвате Вие. Дали Доналд Тръмп не надценява Еврокомисията?
- Не. Но той добре разбира, че всичко е въпрос на цена, че решенията се взимат от пазарните субекти – американските фермери и европейските вносители. В зависимост от развитието и в рамките на възможностите си ние ще придвижваме нещата в правилната посока.
