facebook
twitter

Наблюдател

“Възродителният процес бе грешка, но при социализма живяхме много по-добре”

Няма парадокс - отношението на българските мюсюлмани от Лозница към времето на социализма е положително
2479
Паметникът на Кубадински в Лозница - и забранен, и позволен

Площадът в Лозница е широк, септемврийското слънце хвърля отблясъци върху него. В единия му край лъчите играят върху бронзова фигура. Хора се спират и я снимат. Това е паметникът на Пенчо Кубадински, който за разлика от ведрото настроение наоколо предизвика ярост в обществени среди извън градчето.

Историята на самия паметник е тривиална за родните политически нрави. Преди малко повече от година хора от Лозница и региона решават да почетат видния комунистически функционер по случай 100-годишнината от раждането му. Той е техен съгражданин. Сформиран е инициативен комитет, събират се пари, тече организация. Общинският съвет единодушно се съгласява и помага в начинанието. Паметникът – бронзов бюст върху постамент – е сложен в началото на август с идеята да бъде официално открит на 6 септември. Научили, разградски интелектуалци се възпротивяват, столични организират подписка, настава шумно възмущение. ДПС, които управляват общината с кмет и две трети от съветниците (другите са на ГЕРБ), внезапно започват да осъзнават колко лоша е идеята…. Малко преди тях лично лидерът им Мустафа Карадайъ се е произнесъл отрицателно пред журналисти. Следват две внезапни общински сесии,

 

паметникът е забранен, покриват го с найлон

 

В Деня на Съединението обаче към 300 души се събират и тържествено го откриват. Сега хем е забранен, хем си стои свободно с положени венци, само срамежлива полицейска лента отзад говори за смут.

Двете гледни точки към паметника са ясни. “Комунистически сатрап”, сред най-близките на Живков, идеолог на Възродителния процес, престъпният стар режим следва да бъде безмилостно осъден; ДПС и ГЕРБ въртят пошли игри на местна почва  – това е мнението “против”. Гледната точка “за” гласи, че лично под ръководството на Кубадински Лозница от “генгерлик” се превръща в благоустроено селище, изграждат се пътища, заводи, напояване, районът разцъфтява; паметта следва да съхранява доброто. Извън препирните обективен факт е, че до днес Кубадински е тачен от страшно много хора в района, вкл. мюсюлмани, които са внушително мнозинство сред населението. Те не вярват “бай Пенчо” да е участвал в преименуването и с умиление си спомнят как е отраснал сред тях, говорил прекрасно турски, влизал в одаи, джамии, половината му приятели са мюсюлмани… Всъщност на името на Кубадински в Лозница е кръстена улица, сложена е паметна плоча, а през 2002 г. страсти подобни на днешните са пречка да бъде посмъртно обявен за почетен гражданин.

Има нещо по-дълбоко и много по-интересно обаче от сагата със самия паметник. То е отношението на българските мюсюлмани към периода на социализма. Като жертви на Възродителния процес то би трябвало да е възможно най-отрицателно. Каква по-голяма рана? Но отношението към социализма, съпоставено с “демокрацията”, е възможно най-положително. Именно върху тази почва никнат паметници – на Кубадински в Лозница, на генерала от ДС Атанас Семерджиев във Велинград... Известно е, че масово българските граждани изпитват носталгия към официално отреченото време. Но истински дълбоката тема е защо дори българските мюсюлмани изпитват носталгията. Отговорите им обясняват много неща. Всеки, който се гневи на миналото и паметниците му, трябва да се изправи пред по-трудната задача – да даде оценка на настоящето през очите на хората, които ги вдигат.

Село Манастирци е на 5 км от Лозница. Почти всички от около 200-те жители са българи мохамедани. Коренът им е от Разлог, Якоруда, Родопите – преселени са и три пъти преименувани. Кой, ако не те, трябва да бъдат гневни на социализма? Нищо такова. “Абе, какво да ти кажа… Свобода има днес, ама работа няма. Народът гладува, бяга по чужбина.

 

Майка, баща, старци – умират сами,

 

няма кой да ги наглежда. Младите отиват за парче хляб да берат малини и ягоди в чужбина. Аз работих 19 години в завода за стоманена арматура в Лозница, сега няма нищо там, събориха го”. Думите са на 73-годишният Сали Мельов. Ами преименуването? “Туй не бе хубаво, но само таз бе грешката. Сега е по-зле”, отсича бай Сали.

На главната селска улица той се разминава с доста хора. Те отиват в кметството, защото е петък, а това е ден за задоволяване на жизнена потребност в Манастирци - идва лекар и хората се преглеждат. “През комунизма бе по-хубаво от днес”, казва 49-годишната Хава Мусова. Сафер Близнак, една година по-възрастна, придружавана от момиченце, споделя: “Ще го търсим Тодор Живков, ама няма да го намерим. Малки бяха заплатите тогава, но имаше работа. Сега хората са безработни, всички са по чужбина. Много са нередните неща днес, но нищо не може да направим. Детските надбавки не са дават например… Незряща първа група съм, с пенсийката се издържам, момиченцето ми е 6-и клас, тя ми помага. Така стоят нещата на село. Кой е здрав по-намира работа, ама кой не е…”. 65-годишният Мехмед също говори с болка за днешния ден: “Пенсионираш се на 65-67 години, мизерна пенсия вземаш, за хапчета 100 лева даваш…  От Тодор Живков не може да се оплачим”.
А бай Юсуф Джевалов е толкова стар, че годините си не помни. Но други работи помни: “При Пенчо Попадински бе живот! (Точно така изговаря името няколко пъти – бел. авт)… При Тодор Живков живот убав!… 90-години направих, от 75-та съм в селото.. Земя дадоха тогава”. До 1975 г. бай Юсуф е живял в Якоруда, където също разполагал със земя. На въпроса защо е бил преселен мълчи, само се усмихва. А за Възродителния процес оневинява Живков – “Абе, те други хора го направиха. И други държави…”

80-годишната Емине Мяхова се е казвала принудително Емилия. Но и тя си спомня с добро: “През комунизма беше живот”. Ами имената все пак? “Миналото – минало”, отсича. Други нейни съселяни не искат да говорят за Възродителния процес. “Не разбирам”, е отговорът. Но при съпоставката “социализъм или демокрация” разбират много неща: “По-убаво беше тогава. Сега те е страх да излезеш, колко убийства стават!... И никой не прави забележка за тези убийства, никой нищо не му прави на убиеца”, казва 64-годишната Атидже. “Жена ми сега бере грозде във Франция. 110 евро на ден взема, 100 чисто… А тук 25 лв. на ден... Е, за какво става дума? Няма икономика тук, нищо няма”, намесва се съселянин. Кметът Мехмед Кьоров (роден 1970 г.) добавя: “Преди 3-4 години тук имаше към 250 крави, всяко семейство гледаше 5-6, обработваше по малко земя за животните. Сега са останали 6-7 животни общо. Младите избягаха в чужбина. Няма как да е иначе, цената на млякото от 20 години стои една и съща. Животновъдството бе съсипано”. Така става ясно, че в Манастирци

 

има упадък не само след 1989 г., но и нов

 

през последните няколко години. За кмета е ясно защо хората тачат социализма и преглъщат някак нещастията с имената. “Просто народът е живял по-добре, отколкото в момента. Не знам дали има друг ръководител като Живков, който народът ще си спомня 30-40 по-късно”.

Специално за Пенчо Кубадински мненията в Лозница и района са следните: “Помним го с добро, защо следва да отричаме доброто?”; “Тука всичко, което виждаш в Лозница – сгради, площади – той го е построил. Всичко се дължи на него”; “Туй, дето той го направи, сегашните не могат да го боядисат. Искат да го развалят, ама и да го развалят не могат, здраво е”; “Превърна Лозница в рай, наистина рай – заводи, производства, селскостопански дворове…”; “Той доведе хора от Родопите, защото тук имаше обезлюдяване, нямаше кой да работи. За да се развива региона, трябваха хора”; “Нека за Възродителния процес всеки бъди осъден според постъпките си. Но Кубадински не е виновен”. Стефан Пенев, бивш председател на местното АПК и първи секретар на общинския комитет на БКП, днес арендатор, казва, че по време на Възродителния процес Кубадински е споделял пред него: “Това, което става днес, е най-голямата грешка в историята на партията”. Има и противоположно мнение, изрази го един човек от двадесетина запитани: “Историята не се познава, нарочно така е преподавана.

 

Светът върви напред, ние с комунистически паметници се занимаваме

ДПС е казионна партия, всичко се държи от нея, затова става така. Какви успехи през комунизма, малко преди Втората световна война България е била в челото по редица показатели?! Ама един като мен да мисли няма да намериш тук, всички смятат, че на Кубадински дължат всичко. Сякаш от джоба си го е направил”. Думите са на 51-годишният Денчо Русев, историк по образование, земеделец по поминък. Добавя, че трябва да се чете повече, като например блога на Иво Инджев. След малко той и Вехби Османлъ (два мандата кмет на Лозница около 2000 г.) провеждат ожесточен спор. Според Русев при наличието на закон, осъждащ комунизма, е абсурдно да се вдига паметник на Кубадински. Той смята, че днешното българско дередже е следствие на комунизма. Старият кмет обаче казва, че Кубадински не е осъждан за нищо. И относно дереджето сочи с пръст тротоар пред него – положен бил 2-3 години, но вече нагънат; а слънчевият площад, построеното от Кубадински, не помръдва.

Така или иначе, по-важната тема е отношението на мюсюлманите към времето до 10 ноември 1989 г. Да се обобщава не бива, но мненията в Лозница са показателни за цялата страна. През 2014 г. социологическата агенция “Галъп” отчита, че 53-54% от българските турци и българските мохамедани имат положителна оценка за стария период, като стойностите са леко по-високи спрямо етническите българи и българите християни. В различни нюанси оценката е срещана и в проучвания на социалния изследовател Антонина Желязкова. Може да се каже, че науката отдавна е “засякла” парадоксално на пръв поглед отношение на значителна част от мюсюлманите към времето на социализма. Но на втори поглед няма парадокс. Именно тази гледна точка, присъда за днешния ден, е ключът за произнасяне към миналото. И е добре, когато темата се пренася в медийния и политически дебат, да се отчитат дълбоките процеси, които текат в народностното съзнание.

 

 

ЕКСПЕРТНО МНЕНИЕ

“Най-симпатизиращи на Тодор Живков и на онзи период са ромите, особено по-старите на възраст между 50 и 80 годишна възраст, които помнят добре, учили и работили са в този период” -  казва Антонина Желязкова - “На терен в община Руен в селата, макар и отделени в ромска махала, къщите са спретнати, хубави. Разказите са, че хората са имали работа тогава и са построили тези домове, децата са ходели в селското училище. Нежни думи се чуват – “бай Тошо”, “Тошето” и т.н. Всичко това им е помогнало да се справят и в преходния период. И на други места е така. Мои курсисти роми също са ми разказвали, че живеят нормално, интегрирано и са стигнали до различни квалификационни програми след средното образование благодарение на това, че бабите и дядовците, родителите са успели да изградят сравнително стабилен бит през соца.

Турците имат сложно отношение, защото стабилният поминък, който са имали по селата и в градовете се преплита с разказите им за нещастията, които са преживели по време на Възродителния процес. Непременно изтъкват в селата в Ардино например, какви стопанства е имало, колко много глави добитък и т.н., а след това е настъпила разсипия. Говорят за училищата, детските градини, възможността децата да продължават образованието си в техникуми и гимназии в близките градове, придобиването на професии и т.н. Осигурена работа, особено скъпо платена в мините... Някои дори оневиняват Тодор Живков за насилията и казват, че той е бил далече, може да не знаел, и търсят вина в местните и своите активисти, които са издевателствали. Алтернативата с Турция ги накара да позабравят хубостта на соца, но напоследък отново са се затворили, защото не са много наясно какво става там. Турция вече не е алтернатива за тях.

Помаците са най-въздържани. Те по принцип не се доверяват на държавата, все едно кой управлява. Чувстват се постоянно застрашени и са убедени, че трябва да се справят сами с проблемите, да разчитат само на своята общност. Най-много са патили от различните режими."

31

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

"Ролс-ройс" да черпи за плоския данък

Юлиана Бончева

25.09.2018

1266 3
Топлофикационна задачка закачка
Ел Дорадо околийски

Коментари

Страници

Sine_metu

"Елитът" и народът вече нямат нищо общо помежду си. Ама нищичко

ирис

"Елит" в България все още не съществува, а има "кадри"!

Дин
снимка на Дин

Паметникът е незаконен и като такъв трябва да бъде премахнат.

Manrico
снимка на Manrico

Роби по душа и менталност! Нямали свобода, господарят ги тормозел, но не прекалено, ама ги хранел добре. Не щат свобода, искат си господар!

Redneg

Амчи, и аз кат бях на 22 по добре живеех.

Е, нямах много пари, нямах кола и живвех на квартира ... Ама си беше по добре кат бях на 22 :)

stef959 2

..

stef959 2

Яко си захапал либерастията - отнася се за Маринко

Дин
снимка на Дин

 “Жена ми сега бере грозде във Франция. 110 евро на ден взема, 100 чисто…

Понеже сме в ЕС.

А по времето на бай Пенчо може би са плащали в пъти повече.

unperson

"Роби по душа и менталност! Нямали свобода, господарят ги тормозел, но не прекалено, ама ги хранел добре. Не щат свобода, искат си господар!"

 

Да гласуваш за очевидни мутри също е вид душевно робство и несвобода.

Предводител на ...

Диян Божидаров, 👍 за възможността да чуем гласа на Кобадинци (sic!).

Аз лично съм против издигането на паметник на въпросното лице където и да било. Това обаче не означава, че хората в Лозница трябва да споделят мнението ми.

Добре е да се документират и анализират тези свидетелства. И да се мислят в контекста с

на де факто "неслучилото" се преди вече над 140 години Априлско въстание.

 

Дежурния

Статията е изключително свежа и добра, ако може по-честичко такива..

Малко се учудих и проверих споменатото в статията. Наистина в Лозница няма нито един общински съветник от БСП. Само ДПС и ГЕРБ. Особено впечатляващо е, че точно в такава община са се събрали в деня на Съединението и са открили "забранения паметник". Интересни неща ставали в България.

lisana

"Статията е изключително свежа и добра, ако може по-честичко такива.."

 

И аз искам повече такива статии. Сега новините са предимно за крадци, убийци и управляващи. Хората трябва да се чуват, хората!

Дин
снимка на Дин

Общината е длъжна да събори този незаконен паметник.

stef959 2

Защо е незаконен?

Eisblock
снимка на Eisblock

Озверяването сега всред хората, особено в редиците на ново-покръстените използвачи-"демократи", е далеч зад нормалните граници на лудостта. А една от най-важните причини бе срутването на България и ограбването, разсипията, беззаконието - естествени придружители на "демократичният" капитализъм. Наложен и заради загубената Студена война и предателството към и от, СССР. 

Всички стари табута бяха отменени, предвидливо бе неутрализирана мозъка и мускулите на екзекутивната власт и ... разгулът настана.

 

Нататък го знаем всички.

 

Естествено е хората все още да помнят какво е било и какво е сега, да правят сравнения с Тогава и Сега, които никога не могат да бъдат спечелени от "сега". Въпреки недъзите на "тогава" и грешките които ни се струваха едва ли не вселенски, се оказа, че даже и тромавата пропаганда на соца е била още тогава ПРАВА.

 

Излизането от Гюбрето Сега не е възможно и това е отразено в думите на хората - България бе ограбена и с нейната жива сила, а гръбнака 'и - строшен. От тук, до лъжите, простотиите и наглостта на банановият режим няма и сантиметър отстояние. Статистиката показвала само 50 и + малко още %, а не както е в действителност, че далеч над 70% мразят сегашното дередже на държавата - рефлектиращо пряко върху това на всеки от плебса. Изключвам назначените и благоденстващите от Олигархо-мутренският "елит" и Началниците. Защото колкото и жалко да е, истински Елит в действителност няма. А от там няма и кой да запали вощеницата, та да поведе хората извън Тунела - мрака на дазайна им.

 

Хубавото е, че в него проблясват като запалени искри и инициативи на хората по места, с което показват, че все още не са смачкани напълно. Но усилията на кликата над тях, продължават.

Накраят трябва да се посочи и сполуката на автора Диян Божидаров да подпали неговата ярка искра тук. Поздравления!

 

Е, има един, двама заразени със ЕАТЦ слепота, но и те са като остатъка от оня процент по-горе - незначително малък.

 

Дерзайте Лозничани, пазете Паметника ви от талибаните на "демокрацията". Тези обичат да цапат, съсипват и рушат!!!

Предводител на ...

Дерзайте Лозничани

Те са от ония, дето смелото ти българо-християнско сърце иска да разкара asap.

Boris_bul
снимка на Boris_bul

А твоето сърце,кво е бе друже,ислям щатско ли е?

Памфуций
снимка на Памфуций

Всеки, който се гневи на миналото и паметниците му, трябва да се изправи пред по-трудната задача – да даде оценка на настоящето през очите на хората, които ги вдигат.

👍

Добра статия. И я оценявам като човек, който е против този паметник.  Защото показва преди всичко провала на днешната българска държава.

Разбира се, носталгията е свързана и с факта , че т.нар. колективна памет, от една страна е силно селективна (напр. докарал хора от Родопите, защото градчето било обезлюдено, но никой не се запитва за самото обезлюдавяне), от друга - материалните останки на миналото спомагат за нейното канализиране, оформяне. Така , строеният по социалистическо време площад спомага за припознаването на "не могат да боядисат онова, което беше построено" като лично наблюдение. Но то е валидно за подобни застаряващи и замиращи места, защото там действително няма кой да поддържа построеното, мако ли да строи наново.

vali_cop1

Баща ми ми е разправял, че Кубадински е бил единствения управник в Русе след 9 септември 1944 г., който е направил нещо за града.Благодарение строежа на "моста на Дружбата" през 1952-54 год. в Русе  са се появили Русенската опера, Домът на културата, най- красивата и голяма на Балканския полуостров по онова време ЖП гара.Говорело се, че Кубадински разправял, че ако не построят нищо в Русе използвайки строежа на моста, значи за нищо не стават.Имал е "дупе" както се казва.Е, впоследствие може да е станал голям г.з и пръв ловец на лъвове в Африка, но русенци го помним с добро за това което е сторил за града.

Mrx

Думите са на 51-годишният Денчо Русев, историк по образование, земеделец по поминък. Добавя, че трябва да се чете повече, като например блога на Иво Инджев.

 

Във всяко стадо има една черна овца. Намерил какво да чете, блогът на бившия агент Иво Инжев. Този е се реди между демократите със силни психически отклонения. 

 

Манрико, човек кога няма какво да яде, едва свързва двата края, няма работа, не може да е свободен. Хайде слез от твоята позиция с голяма заплата и се яо-огледай наоколо. 

Ясно е, че този либерално-капиталистически модел не работи за страната. За разлика от американците българите искат силна държава, която да води икономиката. Всеки иска от държавата, а държавата няма пари, защото печалбите от нашата разсипана икономика отиват в джобовите на чорбаджиите. Преди това те отиваха в държавата и тя можеше да осигури нормално обраование, здравеопазване, почивно дело, средни заплати, които отговаряха на повечето българи и нормални пенсии, така, че хората можеха да живеят не много богато но нормално. 

Пантелей

но русенци го помним с добро за това което е сторил за града.

И на много други места го помнят. Габровци му викаха Съборенски

А за жалбите по Тодар, и по социализъмът му, причините са ясни. Смяна на системата. На начина на работа и на мислене. Смяна на собствеността и замяна на "берачите на малини" с хора, които могат да говорят, четат, мислят, и работят в категориите на сегашното.

Нека все още не си пращат децата на училище, а да ги женят на по 12-13 години.

 

Предводител на ...

Нека все още не си пращат децата на училище, а да ги женят на по 12-13 години.

Кой тва бе, турците и помаците в Кобадин с две начални училища и ветеринарна гимназия? Къде ви копат толкова умни?

Памфуций
снимка на Памфуций

Баща ми ми е разправял, че Кубадински е бил единствения управник в Русе след 9 септември 1944 г., който е направил нещо за града.Благодарение строежа на "моста на Дружбата" през 1952-54 год. в Русе  са се появили Русенската опера, Домът на културата, най- красивата и голяма на Балканския полуостров по онова време ЖП гара.

Ми то същото може да се каже и за Митхад паша . Да се приписва на Кубадински "появата" на Русенската опера е малко пресилено. Затова говоря за пречупването на локална и колективна памет. Като легендите, че той лично бил срещу "възродителния  процес" , при условие, че позициите му по време на заседанията на в ЦК и Политбюро са добре документирани. Има една друга характерност, която Божидаров не е уловил за феодалните особености на социализма у нас.Но тази тема е твърде голяма, макар да има прако отношение към случая.

Манрико може да говори за робски манталитет и да намеква за 40те години през пустинята, но за огромна част от нашите сънародници , особено онези в застаряващи и линеещи общности , чувството за несигурност и безпомощност няма как да не провокира носталгие и идеализация за некой местен патрон от типа на Кубадински. Защото за тях животът е баш пустиня. Повтарям - само преди около 15 години хората в региона не чакаха столични и други "интелектуалци", че да се въпротивят срещу почетно гражданство на Кубадински. Но тогава едно, че десоциализацията не беше толкова напреднала, второ имаше надежди, свързани с  членството в ЕС. СЕГА песимизмът поражда носталгия и не можем да виним хората за това.  

Предводител на ...

Римски патронат в днешната татковина - дал Бог. Че и частни армии не е като да си нямаме. Но днешните патрони само смучат. По-рано (и) даваха.

Впрочем "робската психика" на кобадинци не е по-осъдима от "робската психика" на 99% от българите към лето Господне 1876-то. Тъкмо обратнито - добре обяснима е. Впрочем положителните оценки на "по турско" не закъсняват в условията на влошено качество на живот в Княжеството.

Прочее, Памфуций, хубаво си споменал Митхад паша. 👍 Той впрочем заслужава статуя в цял ръст ако не другаде, поне в Лом.

bgman13

Впрочем "робската психика" на кобадинци не е по-осъдима от "робската психика" на 99% от българите към лето Господне 1876-то.

 

**************************

 

Робската психика на кобадинци е насочена против управляващата в момента власт.

А свободата на "свободомислещия" манрико се е ограничила силно върху набиването на як комунизъм в кухарките на неверниците - да защитава актуалната към момента господстваща върхушка.

Деморализиран е народът, щото демократчетета го пущиха да гони Михаля. Тва е комунистическото армейско упражнение "бегом до хоризонта и обратно". И сега свободолюбивата капиталистическа номенклатура де бре ли му набива морал в главите: Свободата, Санчо!

 

Ми за свободата се разказваше и през комунизма. На 9 септрември кво празнувахме? Свободата. На 3 март - също. На фона на реалните комунистически постижения във всички области на живота, раздрънкването на свободата от комунистическата идеология изглеждаше като кух активизъм. А на фона на все по-пълната РЕАЛНА нищета и мизерия на днешното време, раздрънкването на някаква си свобода е стотици и хиляди пъти по-смешно от това на комунистите. Накрая ще лекувате болните само с плацебо ефекта на астролозите шарлатани.

 

Тва е като армия, която се състои само от знаменосец и духов оркестър. А другарят Живков ви каза: Да не отива всичката пара на локомотива в свирката му!

 

Силната вяра в днешната партия - майка, закрилница дали ще ви свърши работа? Вий, вий сте идиоти! Трябва да ви вкарат в лудниците, а не да управлявате и да ни поучавате.

Пантелей

Къде ви копат толкова умни?

Що да ни копат? Покрай вас поумняхме.

А иначе, Съборенски "издигнал" Лозница за сметка на обезлюдяването и спиране на развитието на околните селища.

Такива примери има много.

За това сегашната София е една голямаа Лозница, а измислените "градове", щом се споминаха техните "бащи", бързо бързо тръгнаха по нанадолнището. И за това примери колкото искаш.

Не е необходимо да си умник, за да го видиш това нещо.

ONOGUNDUR

Някои май са учудени от тази статия, но тези дето сме живели поне 30 години в онова време си спомняме добре предимствата давани на българомохамеданите, циганите и турците в учебните заведения и т.н. Имаше десетки начини те да бъдат облагодетелствани. Това развитие ги правеше агресивни и никога няма да забравя "турчеещите се циганчета" от моят клас и техните псувни, че сме "мръсни гяури" и как танковете и войниците на Турция ще ги освободи от българите. Сложна е материята и взаимоотношенията между хората. Т.н. "Възродителен процес" си беша тъпотия, ама една от най-големите комунистически тъпотии. Но този процес по своята бруталност, не може да се сравнява с "македонизацията" на българите от Пиринския край или убийствата, концлагерите, интерниранията и отнемането на всяко бъдеще в живота на много хиляди етнически българи, наречени "фашисти" и техните потомци до 10-то коляно!

Boris_bul
снимка на Boris_bul

Българи,цигани и мюсюлмани хвалят живковото време. И особено соросоидите като г-жа Желязкова трябва да се запитат кво става,че  не им се получава

Памфуций
снимка на Памфуций

Някои май са учудени от тази статия, но тези дето сме живели поне 30 години в онова време си спомняме добре предимствата давани на българомохамеданите, циганите и турците в учебните заведения и т.н.

Ъхъ... спомените ви са като в народна приказка "имало едно време" . Я кажи, дето си живял "поне 30 години в онова време", колко състуденти си имал с мюсюлмански имена?

И не бил брутален "възродитеният" , ама хич .....

ШКОЛНИКА МАРЕК

Що ли ми се струва, че някои форумци искат да променят мнението на хората от Лозница, които хвалят Кубадински? Ами вместо да тропат по клавиатурата, нека се поразходят до този край. Може да се поинтересува например т и  колцина от тях четат блога на Иво Инджев. Хората казват това, което мислят. Бягат от неприятната тема за възродителния процес, който беше по същество престъпление. За всичко останало си спомнят и то с добро.А що се отнася до някогашната ни икономика, това е съвсем друга тема. Тя рухна заедно с падането на Берлинската стена.

Страници

Влез или се регистрирай за да коментираш