В средата на февруари 2016 г. премиерът Бойко Борисов спря обществена поръчка за нови лични документи за 484 млн. лв., обявена от МВР. Тя беше за "изграждане, поддръжка и експлоатация на централизирана система за персонализиране на български лични документи". Борисов я отмени след остри критики, че става дума за огромна сума, която ще бъде изхарчена непрозрачно.
"Преценихме, че е по-добре да отменим тази обществена поръчка, да опитаме с ресурса на държавата да се справим", каза Борисов. "Това е най-прозрачният, най-чистият вариант, все пак е поръчка за 500 милиона. Считам, че ако държавата върши тази дейност чрез своите инструменти - в случая основният фактор, който следи, би трябвало и му имаме пълно доверие, това е БНБ, да си го направим по този начин... В публичното пространство се заговори за тази поръчка. Според нас - с възможностите, които имаме, мисля че това е една добра гаранция за самите лични данни. Няма да ги предоставяме, да не ме разберете грешно, че съм против, подценявам или се съмнявам в чуждите или европейски компании, но националната сигурност по този начин се гарантира, според мен, най-добре." И никой нищо не разбра.
Две години и половина по-късно
МВР пусна на практика същата поръчка със сходни параметри
Само сумата е двойно по-малка - 238 млн. лв. От съобщената до момента информация така и не е ясно дали наистина ще си заслужава. Става дума за това да няма постоянни опашки за издаване - нещо, което сега е всекидневие. Обидно е да се карат хората не само да плащат, за да си наемат от държавата лични документи (както самата тази държава твърди), но и да бъдат унижавани постоянно в редене на опашки, в плащане на купища банкови такси, в деклариране на нови, по-нови и най-нови обстоятелства. Задължително е да може да се подават заявления и онлайн, да се направи така, че държавата сама да праща по куриер готовите документи на посочен адрес, много европейски страни отдавна са го направили. Просто е смешно в тези определено електронни времена да има толкова допотопна система за издаване на документи за самоличност. А ако сега и след още 238 млн. лв. остане такава, вече ще е трагично.
Дали ще е така, не е известно - знаем само, че предметът на поръчката е същият като тази през 2016 г., която беше отменеа. Срокът за изпълнение е 10 години вместо предишните 12. И сега, както и преди 2 г. зам. вътрешният министър Красимир Ципов обяснява поръчката. Според него новите лични документи ще се произвеждат централизирано в София и ще се изпращат по местата на заявка. Предвижда се и строеж на специална сграда, където да се поместят новите системи за изработване на личните документи. Сградата ще бъде построена в Академията на МВР. "Крайният срок за внедряване на новата система за личните документи е есента на 2020 г., но амбицията ни е това да стане до края на 2019 г.", заяви Ципов.
МВР обяви, че ще разясни параметрите на обществената поръчка, но вместо да покаже новите образци, пресконференцията по темата беше отменена в последния момент с обяснението, че имало неотложни ангажименти на тези, които трябваше да я дадат. Публични изяви на зам.-министъра на няколко други места, както и самата обществена поръчка, очертаха какво ще се случва. Например стана ясно, че в цената от 238 млн. лв. са включени изграждането на системата, управлението й, построяването на център, доставка на 3 млн. лични карти и 800 хил. паспорта, транспортирането им до областни и районни центрове и доставка на оборудване.
До момента е ясно и че новите правила за български лични документи трябва да влязат в сила най-късно до януари догодина. Те предвиждат въвеждане на
нови материали за изработка и защита
Според Ципов последното поколение лични карти ще съдържат чип с биометрични данни и по желание електронен идентификатор и електронен подпис. Всеки щял да има правото да избира каква и колко информация да бъде вкарана в личната карта, дали ще я ползва пред данъчните и т.н. Още не е ясно дали тези карти ще бъдат ползвани и при електронното гласуване, но се предполага, че именно чрез тях ще се участва в бъдеще в евентуален електронен вот.
"Биометричните данни са нужни при минаването на гранични проверки, което е свързано с органите за сигурност", обяснява Ципов. По негови думи в конкурса се очаква да участват най-големите европейски производителите на такива документи за самоличност. Той изрично обеща, че няма да има промени на цените на новите документи. Това щяло да бъде заложено в параметрите на обществената поръчка. Паспортите ще продължат да се сменят на всеки 5 години, защото такива били международните изисквания, твърди Ципов. Все пак можело да се мисли и за вариант за 10-годишна валидност на паспортите.
Остават сегашните три вида услуги при издаването на документи - обикновена, бърза и експресна. Можело да има промяна в експресната, която сега е "до 8 часа". Идеята била да се увеличи времето на издаване на "от 12 до 24 часа", защото в крайна сметка готовият документ, който ще бъде произведен в София, трябва да стигне в съответното населено място.
И след 2019 г. заявленията ще се подават и документите ще се получават както досега - в районното управление, което е най-близо до искащия нов личен документ, но той ще се изработва в София и ще се транспортира обратно до съответното населено място. Засега остава виждането, че новите документи няма да са задължителни и всеки ще може да изчака да му мине валидността на съответния личен документ, преди да си извади от новите.
ЗАМЕСТИТЕЛИ
Предвиждат се промени в Закона за българските лични документи, според които на обвиняемите и подсъдимите ще се отнемат личните карти и ще им се издават временни. Т. нар. "заместващи документи" щели да бъдат идентични с редовните, но в тях щяла да е кодирана забрана за напускане на страната. Целта е да се ограничи възможността тези хора да избягат от правосъдието. Такива временни карти ще се издават, когато срещу съответния гражданин има образувано наказателно производство и му е постановена забрана за напускане на страната. Все още не е ясно кой ще плаща тези временни карти и тяхното издаване. В същото време Ципов обясни, че специални лични карти ще има и за представителите на НАТО, които пребивават в страната.
