facebook
twitter

Наблюдател

ВСС призна, че над главния прокурор е само господ

Медийното правосъдие на прокуратурата може да доведе до присъди в Страсбург, твърди адв. Емил А. Георгиев
5 890
 Димитър И. Димитров
Адвокат Емил А. Георгиев е юрист с дългогодишна практика, член на инициатива "Правосъдие за всеки" и председател на Обединението на свободните адвокати.

- Г-н Георгиев, Обединението на свободните адвокати, чийто председател сте Вие, изпрати писмо до Висшия съдебен съвет, в което изразявате възмущението си от практиката на прокуратурата да публикува доказателства по досъдебни производства. Защо считате, че се нарушава презумпцията за невиновност?

- Начинът на публикуване и оповестяване на събрания доказателствен материал винаги е селективен, винаги е само по отношение на определени обвиняеми или подсъдими и се поднасят така, че да утвърди обвинителната теза на прокуратурата. Това внушава впечатления вече за някаква виновност. Изпозлват се стари похвати още от времето на НРБ. Не се коментират в такава степен самите доказателства, колкото се коментира кой с кого и какво си е казал, защо си пише с определени хора, как може така.

- Други ваши колеги изразяват тезата, че презумпцията за невиновност не е нарушена, тъй като е важно единствено какво мисли съдът, а не обществото или защитниците на обвиняемия. Има ли резон в тази теза?

- Аз считам, че презумпцията за невиновност в наказателния процес важи във всички негови фази. Както на етапа на предварителната проверка, който у нас е почти неуреден, което представлява проблем, така и на етапа на досъдебното производство. Ако това не беше така, лицата, които участват в досъдебното производство, не биха имали никакви права. Презумпцията за невиновност важи на всички етапи, тя бива оборена, когато е на лице влязъл в сила съдебен акт, в който е установена виновността и е постановена санкцията.

- Вашето сдружение настоява ВСС да задължи главния прокурор Иван Гешев да издаде задължителни инструкции, които да регламентират подобно публикуване на доказателства. Това въздействие ли е върху вътрешното убеждение на наблюдаващия прокурор?

- Съществува т. нар. инструкция като акт на главния прокурор в рамките на своите правомощия относно упражняване на общо методическо ръководство. Това е правено в много случаи. В закона за съдебната власт са изброени възможностите на главния прокурор за инструкции, някои може да ги издава напълно самостоятелно, в други трябва да си съдейства с министъра на правосъдието. Иван Гешев трябва да каже какви са пределите, в които наблюдаващият прокурор може да се движи, когато разрешава по смисъла на НК публикуване на доказателства. Няма как това да е въздействие при положение, че прокуратурата работи по много други инструкции. Ако кажем, че това е въздействие върху вътрешното му убеждение, трябва да кажем и че всички други инструкции, които са постановявани във времето, също са някакъв вид въздействие. Може да стигнем дори до там, че да кажем, че законите, които се приемат и ограничават прокуратурата, също въздействат върху убеждението. Според мен обаче това не би издържало сериозността на упрека. Считаме, че е една такава инструкция е навременна, защото тези действия по медийно правосъдие се множат и тендецията показва, че те ще продължават да се множат. Това не е в полза нито на държавното обвинение, нито на правосъдието и обществото като цяло. 

- Прокурорската колегия на ВСС обаче отговори, че подобно задължаване на главния прокурор да издаде инструкции би означавало натиск върху неговата работа. Това така ли е?

- Не, не намираме логика в тази теза, тъй като Прокурорската колегия и Пленума на ВСС си позволяват да обсъждат какви ли не теми. Те проявяват различно отношение и към т. нар. трима големи. Да не забравяме какво се случи с председателя на Върховния касационен съд с тази нелепа история със заснетия клип в Съдебната палата, заради който му отнеха нейното стопанисване. В правомощията на ВСС влиза и обсъждането на такива проблеми, свързани с медийното правосъдие. Това, че ВСС или силното мнозинство в него опорито си затваря очите е друг аспект, който показва, че не само държавното обвинение действа селективно и с предубеждение, но това се пренася и в т. нар. правителство на съдебната власт. Те са петимни по едни въпроси да взимат решения, да дебатират, а по други са готови да кажат, че няма никакво формално основание. 

- В тази връзка ВСС има ли волята да упражнява контрол върху главния прокурор?

- Категорично не ! Висшият съдебен съвет за първи път в своя декларация признава, че просто нищо не може да каже на главния прокурор. ВСС реално потвърждава думите на покойния Иван Татарчев, че "над мен е само господ". Това е тъжната истина.

- В такъв случай подкрепяте ли предложението на ваши колеги за законодателни промени в НПК и НК, с които да се криминализира публикуването на доказателствен материал, когато не е в помощ на разследването?

- Не съм се запознал с детайлите на самото предложение, но считам, че е уместно. Дали по реда на някаква инструкция от главния прокурор, или по пътя на някакво законодателно предложение, очевидно има необходимост от промяна на настоящето положение.

- Да, но и в момента законът забранява публикуването на специални разузнавателни средства в хода на досъдебното производство. Въпреки това прокуратурата го направи - пусна запис от СРС с президента.

- Когато тази буря се разрази, с колегите от другото сдружение, в което участвам, "Правосъдие за всеки"  изпратихме конкретно искане до Пленума на ВСС да обсъди много внимателно, след като се запознае с всички материали по приложените СРС-та спрямо държавния глава. Обърнахме се към съдебните кадровици и поискахме да преценят дали всъщност не е на лице акт, който представлява уронване на престижа на съдебната власт. Отново в своята типична избирателност ВСС реши да не се произнася по този въпрос. Направи се, че все едно не сме се обърнали към тях, нямаме никакво искане. 

- Считате ли, че е уместно разпространяването на доказателствен материал от страна на прокуратурата да става само след санкцията на съда?

- Да, считам, че това е напълно достойно да бъде обсъдено, защото то отваря една друга вратичка към друга дискусия - в каква степен прокуратурата на нивото на досъдебното производство следва да бъде единственият господар. В досъдебната фаза държавното обвинение до голяма степен е неконтролируемо от арбитъра, който да се произнася по конкретни нейни действия. Като цяло прокуратурата прави каквото ѝ скимне

- От Обединението на свободните адвокати обръщате внимание и на специфична европейска директива, насочена към презумпцията за невиновност, която все още не е транспонирана в българското законодателство. По какъв начин тя ще подобри българското правосъдие?

- Тъй като тази директива още не е транспонирана, на практика България е в неизпълнение на задълженията си като страна членка на Европейския съюз. Важното, което присъства в тази директива, е при какви обстоятелства, условия и критерии наблюдаващите прокурори следва да подхождат при разкриване на следствена информация. Уредбата, която е предвидена в Наказателно-процесуалния кодекс е изключително постна и предполага широки тълкования, което в сферата на наказателното право не винаги е най-доброто. Прокуратурата не е напълно автономна и свободна в своите решения, както е съдът и това е така, защото по силата на конституцията прокуратурата е строго пирамидална структура, на чийто връх стои главният прокурор. Така ръководителят на дадена прокуратура може да окаже въздействие върху наблюдаващия прокурор.

- В такъв случай това т. нар. "медийно правосъдие" може ли да доведе до осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека спрямо България?

- Аз смятам, че да, тъй като най-малкото репутацията на тези хора бива смачкана. За всички български граждани важи презумпцията за невиновност. Така че важно е да се установи какви са критериите и подхода за разкриване на следствена информация, а решенията на наблюдаващия прокурор да бъдат мотивирани. За много опасна намирам също тенденцията, когато някой доброволно реши да съдейства на прокуратурата и да даде достъп до свои устройства - телефони, таблети, компютър. Много е опасно, когато чувствителна информация от тези устройства от гледна точка на личния живот като чатове, снимки, смс-и, се появят в след това в медии. Очевидно със съдействието на прокуратура. Това ще компрометира идеята доблестният гражданин, който няма от каков да се притеснява, да съдейства на прокуратурата. Аз като адвокат вече не бих препоръчал на нито един мой клиент доброволно да предаде свои устройства и да даде достъп до тях. По този начин прокуратурата губи доверие у хората.

1

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Гешев ще бъде изслушан от депутатите на 8 октомври

23.09.2020

ТАНЯ ПЕТКОВА

567 6
Членовете на ВСС все пак си запазиха „кариерните бонуси“

23.09.2020

ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ

398
Гешев: Честит празник на първата национална държава в ЕС

22.09.2020

1675 16

Коментари

Автоцен

Няма корупция. Има капитализъм. Общество, в което печалбата е единствено мерило за човешката дейност, а продажбата на обществен интерес е една от най-изгодните инвестиции. Подобно общество не се самизяжда само в метрополията, защото тя яде всички останали.

Влез или се регистрирай за да коментираш