Много често наблюдатели са описвали родната политическа действителност с фразата "Властта се търкаля на улицата и няма кой да я вземе" (по Владимир Илич Ленин). Този път трябва да се преформулира на "Европейските избори се търкалят на улицата, няма кой да ги спечели". В една или друга степен основните партии се разтресоха от изтощителни скандали, сякаш тече надпревара кой по-пръв ще загуби вота. Време е социолозите да попитат българина не за кого ще гласува на 26 май, а за кого няма. Резултатите ще покажат сбора от "всичко това, което имаме като политика" (по Илич - Цветанов) през последните 2 месеца.

Тези скандали се случиха и поради външно въздействие към партиите, и поради собствени техни грешки

бяха породени от междуособици или пък доведоха

до тях. Резултатът е общ – бягане назад в спринта към успеха. Не че няма да има победители - и 10 души да се явят пред урните, ще излъчат 17 европейски депутати. Но винаги досега е имало поне един участник, който е в добра кондиция. Винаги е имало състезател, в чийто лагер липсват видими трусове. Сега няма, а календарът е неумолим –  наесен предстои местен вот (поне!). Тази ситуация прави резултата на 26 май изключително трудно прогнозируем, а пировият победител ще пренесе крамолите в следващата предизборна кампания.

Някъде до средата на март човек спокойно можеше да заложи, че ГЕРБ ще спечели европейския вот. Защо? Ами защото единственият, който може да го бие, се разлюля от дълбоки идейни, организационни, а даже лични и успоредно с това международни драми – лидерът на БСП Нинова взе на мушка председателя на ПЕС Сергей Станишев, отне му водачеството на листата, замести го с бившата му изгора Елена Йончева; Сергей не се даде – поведе вътрешната опозиция, организира си медийна кампания (анти-Нинова), ГЕРБ го погледна благосклонно (свидетелство е първоначалното намерение на Цветанов и компания да не бутат ЦИК, пълна с хора на Станишев). Като прибавим традиционните разпри в местните структури (Варна, Пловдив, Монтана и т.н.), всичко това вещаеше едно – отлив на гласове. БСП всъщност е печелила един път избори чрез листи в най-ново време – през 2005 г., когато президентът Първанов й трасира  пътя до властта, а лявото пространство се опази от делене. Сега Радев е бос в партийните стратегии, а

БСП прилича на вулканичен остров

насред бурно море. Изригвания има и в момента по посока АБВ за името "Коалиция за България". Настанаха и нови вътрешни след оповестяването на листата. Националният съвет бламира варианта на Нинова и й пренареди листата. Там воюващите лагери стигнаха до паритет кой колко свои и на кое място ще подреди. Твърди се, че лагерът на Станишев е пробутал банковата служителка от Лондон Цветелина Пенкова в листата. Присъствието й боде очите на тесните социалисти - професията й не е лява, завършила е университета на Сорос и не е социалистка. По подобни причини същите не са възторгнати от изненадващото включване на началника на кабинета на президента - Иво Христов. Вече започна припомнянето на стари изказвания на Христов по адрес на БСП. Включи се дори Борисов, който го цитира за "чеверме социалистите".

Апартаментният скандал преобърна залозите. Той е невиждана по рода си драма в развитие. Нито се знае колко ще продължи, нито колко мръсотия ще изкопае, нито коя поредна глава от ГЕРБ ще отсече. Ясни са обаче няколко неща. Първо,

това наистина е уникално събитие

Управляваща партия никога досега не е била тъй силно разтърсена за толкова кратко време (имплозия, както точно я определи Арман Бабикян). Нито драмите при късния Костов, нито деленето в НДСВ или приятелският огън при БСП бяха тъй интензивни. Второ, колкото и да се мъчи да отреагира, премиерът Борисов изгуби контрол. Той раздели партията на добри и лоши (Дончев, Фандъкова срещу Цветанов, Добрев и т.н.), а това на финала може да се окаже очистващо. Но се вижда, че не знае как да постъпи, действа със закъснение, понякога комично, не улучва правилния ход. Не разполага и с такъв – сгрешилите следва да бъдат наказани, но може ли да разкара половината партия?! Трето, дребни, но пък видими глупости допълнително подклаждат огъня. Като статута на Цветанов "нещатен сътрудник на парламента". Борисов му се разсърди, че разиграва "пунта мара". С което внесе веселие, но не екзактност, защото старите хора имат по-правилен израз за постъпката на Цветанов: "На свинче – звънче" (с извинение). Съвсем пунта мара пък се оказа оставката на кмета на Созопол Панайот Рейзи. Тези

видими глупости за разлика от видимите резултати

бодат очите – и не само настройват обществото допълнително, но и показват, че боговете от герберския Олимп отдавна не са слизали на земята.

Тук трябва да бъде отворена скоба. Тя подчертава уникалността на ситуацията. При старите управленски трусове бяха оформени лагери, без връщане назад в междуособиците – Бакърджиев, Бисеров срещу Костов, "Новото време" срещу "панайотки" в НДСВ и т.н. Сега и оставащите като Данаил Кирилов, и напускащите, подобно на Цачева, целуват ръка на Борисов. Няма да е чудно, ако скоро отборът пак се събере. Или поне Цветанов, блеснал като доказано честен след проверките, отново да заеме щатно място в следващия парламент. Ситуацията прилича на отворен прозорец, през който всеки скачащ може да се върне обратно.

Но прозорецът е и времеви - за конкурентите

на ГЕРБ. Кога, ако не сега, е моментът да извадят изобличителни (наистина такива) данни за корупция? Кога, ако не сега, трябва да атакуват фронтално? Правят ли го? Не. Елена Йончева обеща грандиозни разкрития, но тя обещаваше и филм за къща в Барселона, още го чакаме. Ами т.нар. автентични десни? Не, те с разкриване на корупция не се занимават. За тях е важен чистият десен морал, а от 2 години насам го преоткриха - в качеството на изоставена метреса, превъзмогнала влечението към Борисов.

А какво точно правят т.нар. родолюбци, за да успеят на изборите? Каракачанов гледа кой антиромски протест да оглави, но министерският статут не позволява да се развихри. А сега го почнаха и него за терасите му. Сидеров подбираше кандидатите с телевизионен кастинг, а НФСБ регистрира коалиция "Патриоти за Валери Симеонов". Обединени са във властта, разделени извън нея, скарани са перманентно.

Кой точно е тръгнал да печели изборите при целия този цирк, наистина не се знае. Бареков? Трудно без Цветан Василев. Марешки? Смешно. И ДПС не са се засилили, но поне стоят на място. Даже Пеевски е отново на второ място в листата. Нека не забравяме – на предишния европейски вот движението се класира трето, само на процент и половина след БСП. Очертават се твърде интересни 30 дни.