Един до болка познат сблъсък между БСП и ГЕРБ мина почти незабелязан покрай крупните скандали, които разтресоха управляващата коалиция напоследък, а той е много показателен за начина, по който се управлява държавата и по който се предопределя кой да управлява държавата.
С постановление от 7 август правителството отпусна 110.9 млн. лв. допълнителни трансфери към общините, както още 360 000 лв. за ремонт на варненския катедрален храм „Успение Богородично“ и строеж на русенската църква „Всех Святих“. Решението бе взето седмица по-рано от правителството чрез т.нар. процедура “на вносител”, тоест министрите
одобриха в аванс нещо, което не знаеха какво е.
БСП се възмути, че по съмнителен начин се отпускат пари, основно на общини на ГЕРБ и ДПС, управляващите отвърнаха, че няма никаква несправедливост. Цялата тази драма се разигра два пъти през последните 12 месеца, защото кабинетът “Борисов 3” раздаде траншове по същия непрозрачен начин в средата и малко преди края на 2017 г.
Последните сметки на БСП изглеждат така: 40 общини на ГЕРБ получават 70 млн. лв., 28 млн. лв. отиват в 34 общини от обръчите на ДПС, едва 2.2 млн. лв. са разпределени за пет червени управи. Общо “Борисов 3” е дал 250 млн. лв. на местни власти, ръководени от ГЕРБ, 70 млн. лв на ДПС и само 8 млн. лв. на БСП. Според социалистическата партия всичко това са “инвестиции” в местните избори през 2019 г. Доста активна в недоволството си бе кметицата на Троян Донка Михайлова, което бе причина ГЕРБ да й отговори персонално. “Само за проекти, свързани с МРРБ, през този мандат за община Троян са договорени, изпълнени, или в процес на изпълнение проекти за над 22 млн. лв.”, заяви министър Николай Нанков. Сюжетът придоби водевилно церемониален характер, след като разжалваният от БСП кмет на Сопот Деян Дойнов
лично отиде на червеното килимче
в София, за да благодари на правителството, че се отнася прекрасно с общините (поводът – опростен на Сопот дълг). Не остана назад и премиерът Борисов. Той пък рече, че правителството не дели българските общини, кметовете на БСП са малко, следователно е нормално да получават по-малък дял, а в Троян и Гоце Делчев (друг кмет на БСП) били направени доста неща.
Версията на ГЕРБ е, че 24 млн. лв. от настоящите траншове са заради отдавна обещани проекти (третия лъч на софийското метро и подготовката на Пловдив за Европейска столица на културата), тоест без тях “паят” е приблизително пропорционален. Това е вярно, но сметките на БСП също са верни. Предвид българските политически нрави едва ли някой се съмнява, че парите се разпределят на принципа “наши – ваши” и точно с оглед на местния вот. Цифрите са интересни. Така например Хасково, където се състоя епичен сблъсък между ГЕРБ и кмета Добри Беливанов, получава едва 300 000 лв. За сравнение – по-малката и послушна Харманли е ощастливена с 5 млн. лв. При предишното “раздаване”, състояло се веднага след разпрата, Хасково нищо не взе. На Добрич, където управлява неизяснен партийно кмет (уж реформатор), бяха дадени едва 103 000 лв. в края на миналата година, сега – нула. ДПС винаги са на печалба, защото, знаем, ГЕРБ много държи на етническия мир.
Извън конкретните сметки и иронията по-интересен е принципният въпрос –
как точно се разпределят всички тези средства,
формирани от вноските на българските данъкоплатци. Непредубедени хора може би си мислят, че дори и да е опорочена, все пак има някаква формална процедура, по която става отпускането им. Примерно – входират се искания на общините, състезават се проекти и т.н. Нищо подобно. Това са пари накуп, които се акумулират по много любопитна процедура: държавният бюджет се гласува от парламента, отделните ведомства обаче преди това са стъкмили нереални свои бюджети – тъй че 1-2 пъти в годината да останат средства за преразпределение; то се осъществява от правителството, не от парламента; никакъв конкурс или критерии няма при отпускането им, цялата работа става с вдигане на телефона: “Добър ден, тука има едни пари, казвайте какво да ги правим…”. Логично при тая порочна непрозрачна схема от двете страни на телефона се оказват най-вече представители на една и съща партия. Управляващата. Телефонист е
неизличимо важната за България фигура на партийния секретар.
От тук нататък само може да се предполага как точно се харчат парите и какъв е контролът.
Твърдата червена електорална агитка следва да бъде разочарована. ГЕРБ нищо ново не измисли по цялото това направление, просто управлява дълго и многократно имаше възможност да прилага практиката. БСП недоволства сега, но през 2014 г. правителството на Орешарски оцени над 1100 проекта за 2 седмици, по които раздаде 289 млн. лв (програма “Региони в растеж”; конкурс имаше, но формален, заради което оценяването бе претупано магически бързо). По-рано по сходен начин се разпределяха средствата, от които поникнаха “царските чешмички”. Това всъщност е модел, по който 28 години парите на данъкоплатците вместо в обществени блага се трансформират във власт. Партиите са гневни или радостни в зависимост от това дали те разпределят потоците, а редовите граждани претръпнаха. Това бетонира порочната практика, което е още един начин за купуване на избори и за прахосване на пари едновременно.
