Ако има нещо, от което премиерът разбира със сигурност, определено са нелегалните цигарени фабрики. Самият той претърпя развитие и вече дори успява да ги разбива в точния момент, за да ги покаже не на кого да е, а на британския премиер Тереза Мей и германския канцлер Ангела Меркел.
Точно така се случи с
историята с разбитите не една, а цели две фабрики -
в пловдивските села Труд и Ръжево Конаре.
Всъщност това си е "полициейска" традиция от години и в нея няма кой знае колко новаторство, а още по-малко смисъл и ефективност. Наблюдавали сме как се разбиват страшен канал за крадени коли точно преди международна конференция по темата, как се хващат наркотици часове преди съответен форум, как се удрят нелегални бензиностанции непосредствено преди откриване на "неповторим" държавен център срещу сивата търговия с горива.
Нещо подобно се получи сега - разбиване на нелегални цигарени фабрики точно ден след отчитане пред цигарени компании и ден преди среща в Познан с европейски лидери. "Преди началото на срещата на върха в Познан
показах снимки на колегите от разбитата вчера фабрика за нелегални цигари
до Пловдив. Запознах ги с данните от кампанията "Инициативата срещу незаконната търговия", които показват, че резултатът от 3.8% (дела на цигарената контрабанда в България) за първото тримесечие на 2019 г. е безпрецедентен в целия ЕС", написа Борисов във Фейсбук и публикува снимка как показва нещо на телефона си на британския премиер в оставка Тереза Мей.
И тук някъде обаче рекламното свършва, за да отстъпи място на многото въпроси, които поставя поведението на управляващите точно спрямо цигарената контрабанда и нелегалното производство на тютюн и цигари.
Властта се хвали, че контрабандата била 3 на сто, и само минути по-късно обяснява, че е открила поредната най-голяма нелегална цигарена фабрика, която бълвала по 2000 цигари на минута, по 185-200 мастърбокса на ден, че всичко това било основно предназначено за българския пазар.
Ами то само тези количества са много повече от 3 процента
Да не говорим за бомбастичните хвалби как с продукцията само от Труд и Ръжево Конаре бюджетът бил ощетяван с 15-20 млн. лв. на месец от неплатени акцизи. Та това са цели 250 млн. лв. на година! А ако се има предвид, че сигурно тази фабрика е работила с години, сигурно става дума за милиард. Ако всичко това е вярно, то идва естественият въпрос кой точно е позволявал всичко това.
Сега обясненията са, че всичко се правело много конспиративно, имало тунели, фитнеси и кухни, работели само чужденци, които разговаряли с разговорници, било обезшумено, вложени били поне 10 млн. лв. в оборудване и мерки за сигурност.
Някак странно е обаче, че първоначално всички ръководители на разбиването на пловдивската фабрика начело с премиера Борисов твърдяха, че се разследва връзка между нея и разбитата фабрика за цигари в Карнобат миналото лято, защото и в двата случая се появявали едни и същи лица. Нещо повече, появиха се дори внушения, че тя била на човек, който стоял зад сигнала за въпросната фабрика в Карнобат и всъщност така бил отървал ареста миналата година. Или казано простичко, би трябвало за последната година МВР поне да е следило, подслушвало, разработвало въпросното лице. В противен случай става дума или за непрофесионализъм, или за странно активно мероприятие, в което оставяш престъпника да си безчинства. И
някой е позволил една фабрика да продължи да бълва по 3 млн. цигари на ден,
и то в не малък период време. Сигурно властта се усети, че може да възникнат такива въпроси, и два дни по-късно вече обясняваше, че нямало нищо общо между Карнобат и Ръжево Конаре. Така и не стана ясно обаче как бяха хванати само чужденците работници, а организаторите българи изчезнаха, че сега трябва да ги издирват. Както и дали има общо едно от издирваните лица със сигнал за разбити миналата година фабрики. Или пък дали разкритията не са по повод вражди между няколко странно забогатели хора.
Всъщност тук някъде идва въпросът какво става например с Ветко Арабаджиев и Миню Стайков, които са по арестите и са обект на какви ли не прокурорски и премиерски хвалби. Нали всичко беше ясно с тях? И по обвиненията за пране на пари, данъчни престъпления, нелегално производство на акцизни стоки и какво ли не още.
Защо тези разследвания не са вече в рамката на обвинителен акт и не са в съда?
Никой не казва. Сигурно ще излезе прав президентът Румен Радев, който твърдеше: "Акции много, но присъди малко в България. Рано е да давам оценки. Това можем да направим, след като обвинението бъде успешно защитено в съда".
Присъдите не само че не са малко, а всъщност изобщо няма такива. И че вече години наред се наблюдават само пушилки, прокурорски операции с политически и икономически привкус, разчистване на сметки чрез Наказателно-процесуалния кодекс, показване на пръст или буквално смачкване, или просто използване на едни или други акции и лица като обществен отдушник. Най-големият проблем е, че след всички тези усилия и харчене на държавна пара за арести, доказателства, служители, магистрати, експертизи и какво ли още не ефектът е буквално нулев. Като се изключат премиерските хвалби, че от тези операции в бюджета били влезли допълнителни милиарди.
Последната версия - 14 млрд. лв. за 4 години
Тук обаче става дума и за това, че не само няма осъждания, но въпросните обвиняеми, подсъдими, оправдани печелят дела срещу държавата и следва наново плащане от джоба на българския данъкоплатец. Изобщо да не говорим, че мине, не мине някоя година, и нещата с операциите и пушилката направо си се повтарят, все с хвалби в тях, дори се удря на едни и същи места.
И на този фон - нула присъди. И как иначе, след като например за цигарите се оказа, че само допреди няколко месеца в Наказателния кодекс нямаше наказание за нелегално производство?
Защото рекламата, хвалбите, бомбастичните изявления, носенето на кадри по международни форуми вече просто не хващат вяра. За целта трябват присъди и хора в затворите. А странно защо такива просто няма.
