facebook
twitter

Наблюдател

"Това не са стотина нацисти, а поне 15% от германските избиратели"

Кандидатите за убежище извършват много повече тежки престъпления, отколкото може да се очаква от един милион новопристигнали в Германия. Който замазва този факт, само усилва гнева на хората, пише германски политик
автор
www.dw.de
896
faces-of-democracy.org
Борис Палмер от 2007 г. е кмет на Тюбинген. През 2014 политикът от партията на Зелените, която води екологична и лявоориентирана политика, бе преизбран с повече от 60% от гласовете. 46-годишният Палмер на няколко пъти призова своята партия към повече реализъм в дебата за бежанците. През 2017-а излезе от печат неговата книга „Не можем да помогнем на всички".

Интегрираме, но и репатрираме! Кметът на Тюбинген Борис Палмер от партията на Зелените взима присърце тревогите на много германци и предлага своя прагматична рецепта: добросъвестните кандидати за убежище да получат трайна перспектива в страната, а склонните към насилие и престъпниците да изпитат строгостта на закона и да си вървят. Неговите тези, които са особено актуални след смъртните случаи и протестите в Кемниц и Кьотен, бяха публикувани в седмичника „Ди Цайт". Ето по-важното:

Какви са поуките от Кемниц? Според Холгер Щарк, чиято статия се появи седмица по-рано в „Ди Цайт", рецептата е следната: по-активна борба срещу крайно десните: полицията да работи по-добре, държавата да проявява повече сила, гражданите да се ангажират в по-голяма степен, в Саксония правителството и медиите да застанат на ясни позиции. И – какво прозрение! - „Алтернатива за Германия” да бъде вече национално-консервативна партия, а не сборище от расисти, хулигани и насилници. Всичко това е вярно, но прилича на терапията, която предписват някои лекари, когато видят, че лечението не дава резултати: просто повече от същото лекарство, коментира Борис Палмер.

Според него гласоподавателите и симпатизантите на „Алтернатива за Германия” (АзГ)  вече не се влияят от мирогледните аргументи на хуманистите и либералите. Палмер твърди, че привържениците на този мироглед очевидно не съумяват да вникнат в мисленето на въпросните хора, които не са просто някакви си стотина нацисти от Кемниц, а поне 25% от саксонските и 15% от всички германски избиратели. Същите хора не се стряскат от това, че АзГ открито изповядва дясноекстремистки позиции.

Държавата изпусна юздите на властта

„Те смятат, че държавата изпусна юздите на властта не по улиците на Кемниц, а още през 2015-а по германските граници. Убийството на Даниел Х., което предизвика протестите в Кемниц, за тях не е единичен случай – те всекидневно четат, че някъде в Германия кандидат за политическо убежище е убил някого. И се боят не толкова от възраждането на една държава, която убива, колкото от ножа в ръцете на някой сириец или иракчанин. За тези тъй наречени „загрижени граждани" сексуалните убийства и сбиванията с ножове, в които участват кандидати за политическо убежище, не са просто престъпления, а закономерен резултат от бежанската политика на Меркел. Тази политика е още по-непоносима за тях поради това, че от самото начало те не бяха съгласни в страната им да идват толкова много чужденци, повечето от които, според тях, изобщо нямат право на убежище. Казано накратко: за тези хора проблемът в Кемниц беше убийството на един германски гражданин, а не тълпата, която преследваше чужденци. А като тях мислят и други."

Борис Палмер припомня в статията на „Ди Цайт“, че като представител на партията на Зелените е бил избран за кмет в един либерален университетски град. „Но дори в моя град виждам как несигурността расте и колко емоционални са споровете след серията насилия, извършени от кандидати за убежище. (…) Десет дни преди събитията в Кемниц кандидат за убежище уби с нож лекар в кабинета му в Офенбург. По този повод главният редактор на „Тагесшау" (главното новинарско предаване по обществената телевизия АРД – бел. ред.) Кай Гнифке написа: „Мненията се разминават, когато възникне въпросът дали трябва да информираме, че даден заподозрян е кандидат за политическо убежище. Според мен ние би трябвало да го правим само ако кандидатите за убежище извършват много повече убийства, отколкото останалите граждани. Но това не е така, доколкото успяхме да проучим."

Тезата на Гнефке, пише Палмер, се базира на валидната и до днес официална интерпретация на криминалната статистиката: а именно, че сред кандидатите за убежище не се регистрират никакви крайности. Срещу това кметът на Тюбинген противопоставя една – както я нарича – „неудобна истина". В доклада за сигурността в провинция Баден-Вюртемберг (където е Офенбург) пише, че през 2017 година 14 процента от заподозрените в убийство са били кандидати за убежище. При положение че кандидатите за убежище са едва 2% от населението в провинцията, явно честотата при тях е седем пъти по-голяма, пише Палмер. И уточнява още нещо: да не забравяме, че сред кандидатите за убежище има много млади мъже без работа и без перспектива, които сами са били жертви на травми и насилия. А и сред германците тези фактори водят до повече престъпност, припомня авторът. Според него от научна гледна точка е смислен аргументът, че ако сред бежанците имаше повече жени и възрастни хора, ако те имаха стабилна социална среда, престъпността в тази група щеше да е по-ниска. Практически обаче този аргумент е безполезен, констатира Борис Палмер и обяснява защо: защото реалната структура на бежанците в Германия в момента е съвсем друга. И още:

„Броят на тежките престъпления, извършени от кандидати за убежище, е много по-висок, отколкото може да се очаква от един милион новопристигнали в Германия. Който се опитва да омаловажава или да замаже този факт, само увеличава гнева на хората. Когато спориш с привърженици на „Алтернатива за Германия”, не помага и аргументът, че преди десет години броят на убийствата и тежките престъпления в Германия е бил по-висок. За тях е важно друго: че тъкмо хората, на които искахме да помогнем, сега сравнително по-често посягат към ножа и стават убийци. Навярно дори мнозинството граждани изпитват по-голяма нетърпимост спрямо насилието, когато е извършено от кандидати за убежище, отколкото към насилията, извършени от местни хора. Човек може да не приема такава гледна точка, но тя не е расистка. Когато получаваш помощ, трябва поне в минимална степен да демонстрираш уважение към онзи, който ти помага. И е въпрос на самоуважение да отхвърляме онези кандидати за убежище, които грубо нарушават правилата в нашето общество. Нашата държава също трябва да тегли ясна граница, ако иска трайно да оправдае доверието на гражданките и гражданите. За съжаление държавата прави твърде малко в това отношение, констатира Борис Палмер и обяснява: Не само иракчанинът, който е главен заподозрян за убийството в Кемниц, но и убиецът на Сузана във Висбаден и предполагаемо непълнолетният сексуален убиец от Фрайбург имат криминални досиета. В много случаи кандидатите за убежище, които извършват тежки престъпления, са отдавнашни познайници на полицията, но това не е довело до никакви осезаеми последици. И ако някой търси терапия срещу разпространяването на „Алтернатива за Германия”, може да я намери тъкмо тук."

Какво е решението?

Борис Палмер призовава държавните власти бързо да идентифицират склонните към насилие кандидати за убежище и да блокират произтичащите опасности. Много важно, според него, е и още нещо: нарушенията винаги да се наказват, а на кандидатите за убежище да не се създават фалшиви илюзии.

„Онези кандидати за убежище, които уважават нашето общество, спазват законите, научават немски и си намират работа, трябва да имат шанса да останат трайно в страната – независимо от изхода на процедурата за убежище. (…) И обратното: онези кандидати за убежище, които отново и отново влизат в конфликт с полицията, които не желаят да се интегрират и грубо нарушават социалния мир, трябва да губят правото си на престой в общините и да бъдат настанявани в централните сборни пунктове на отделните провинции. Там квалифицираната охрана може да държи под око потенциалните нарушители, а процедурата по молбите за убежище може спокойно да бъде доведена докрай, без ни най-малко да се увреждат правата на кандидатите." В края на статията си Борис Палмер обобщава по следния начин своя възглед: „Ако успеем да осигурим работа на повече кандидати за убежище и да изтеглим от общините склонните към насилие хора, това съществено ще снижи престъпленията и в същото време правото на политическо убежище ще бъде опазено".

 

1

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

Джамията, Ердоган и паралелното турско общество
Спешни грижи трябва да има и за политиците с увреждания
Нахалство е данъкоплатците да плащат за гафовете на прокурорите

Коментари

Vinkel

Значи, едни мигранти убиват един местен, в резултат на което едни местни справедливо изказват своето недоволство и 

"Какви са поуките от Кемниц? Според Холгер Щарк, чиято статия се появи седмица по-рано в „Ди Цайт", рецептата е следната: по-активна борба срещу крайно десните..."

 

"...да не забравяме, че сред кандидатите за убежище има много млади мъже без работа и без перспектива..."- Wir schaffen das!

 

"Броят на тежките престъпления, извършени от кандидати за убежище, е много по-висок, отколкото може да се очаква от един милион новопристигнали в Германия?"- Ясно, бе, в очакванията е проблемът. Демек, коригираме очакванията и всичко ни е наред.

 

 

и...те така

Влез или се регистрирай за да коментираш