- Г-н Иванов, какъв е прекият ефект върху фирмите и гражданите от решението на ЕК да глоби България за газов монопол?
- Истерията, която се разгаря, е странна, а дискусията по темата закъсняла. Повечето участници в нея се опитват да манипулират общественото мнение, използвайки факта, че терминологията и естеството на споровете са много специфични и трудно разбираеми за широката публика. Ето как изглежда случаят, разказан през случка от ежедневието. Представете си, че човек е пострадал в катастрофа от шофьор, който е нарушил правилника. Пострадалият е повикал полиция и се е оплакал, полицаят е наложил глоба на виновния шофьор. Виновен ли е пострадалият, че е поканил полицая да наложи глоба. Естествено, че не. Има ли право пострадалият, освен глобата, да си потърси правата и за обезщетения от доказано виновния? Естествено, че да!
В продължение на повече от 25 години пазарът на газ е лишен от правото на избор - на доставчик и на това какъв вид енергия да ползва. А това е нарушение. След влизането на България в ЕС това право трябваше да се гарантира, а не беше. За да защити правата на енергийните потребители, през 2010 г. "Овергаз" подаде сигнал до ЕК. Главна дирекция "Конкуренция" констатира няколко съществени, повтарящи се до 2015 г. нарушения. Както вече стана ясно, глобата не е била целта на комисията. Тя не е цел и на подалия сигнала. Но са изгубени 3 години в преговори. И след като на всички стана ясно, че виновният не желае да признае вина, а се опитва да запази статуквото - монопол, ЕК стигна до решението да наложи глоба.
За какво всъщност става дума? ЕК издаде няколко директиви, които да гарантират повишаване на конкуренцията на енергийните пазари. Всички държави-членки на ЕС бяха длъжни да предприемат необходимите действия за да разделят дейностите по търговия и доставка на енергия, в това число и на газ, от дейностите по експлоатация на инфракструктурата за транспорт. С други думи, трябваше да има категорични доказателства, че българските държавни фаворити - "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", работят като фактически независими едно от друго предприятия.
- Което към момента не се случва?
- Вие се замислете дали е възможно в един контролиран от държавата холдинг тези две дружества да бъдат абсолютно независими. Очевидно комисията е направила своя анализ и е стигнала до преки и косвени доказателства, че съгласувани практики на пазара между двете предприятия са възможни и то с цел да спрат действията на конкуренти, с което ощетяват потребителите.
На българския потребител се внушава, че е много опасно държавата да се раздели със собствеността върху едното от двете предприятия. Най-горещите привърженици на тази теза говорят за заплаха за националната сигурност. Ами да не би държави като Холандия, Германия, Англия и САЩ да нехаят за националната си сигурност, след като техните държави нямат никакво участие в операторите на преносна мрежа? Тезата за връзка между нарушенията и националната сигурност е абсурдна.
По-интересен е въпросът защо ЕК е стигнала до извода, че подобна симбиоза между "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и БЕХ е вредна за пазара и не отговаря на изискването за разделянето на дейностите по търговия от дейностите по транспорт на енергия. Първо, защото през последните повече от 25 години една от имитациите, с които ни залъгват, е, че се прави много за либерализация на пазара. По същия начин се имитира демокрация и свобода на словото. След решението за глобата например всички се втурнаха да отчитат колко много неща са свършени, за да бъде променена средата. Няма никакво значение колко усилия са положени, след като на практика няма никаква промяна. Няма как да наречем един процес с много усилия, но без резултат, по друг начин освен имитация. И най-голямото доказателство за това е, че и преди разследването за нарушение от страна на ЕК, и сега на българския пазар на газ в България има само един играч и това е държавна компания.
- В този смисъл дори и след глобата свободен пазар няма, така ли?
- И преди, и сега над 70% от българските общини са лишени от възможността да имат достъп до преносната мрежа. В контраст с това в момента се бърза да се реализира един проект, който ще осигури транспорт на природен газ на пазари от Централна и Западна Европа - т.е. ще се развива транзита вместо вътрешната мрежа. Българските политици отново показват много по-голяма загриженост за другите, отколкото за собствените си избиратели. И преди, и сега има куп доказателства, че енергийният регулатор проявява двоен стандарт - към контролираните от държавата газови фаворити е един, към всички останали е съвършено различен. И преди, и сега газът за българските потребители идва от един единствен източник не защото е невъзможно да се намерят други, а просто защото се създава подходяща среда този единствен източник да продължава да е единствен. Не е ясно защо някой твърди, че е променил поведението си, след като няма никакви изменения въпреки всички положени усилия.
Българските политици дадоха недвусмислени доказателства, че не знаят как да гарантират червената линия. Само че не тази червена линия, за която говори министър Теменужка Петкова, а между държавата в ролята й на регулатор и държавата в ролята й на собственик на търговски субекти. Ето ви и пример - ЕК изисква от всички държави-членки да гарантират независимостта на своя енергиен регулатор. Нашият регулатор в периода на разследването 2010-2015 г. беше нещо като дирекция в държавната администрация. Ние бяхме свидетели на не едно и две публични изказвания на достатъчно високо стоящи държавни чиновници, които разпореждаха какво трябва да направи председателят на регулатора. Нима това доказва независимост?
Ще дам и още един пример. В българския парламент от доста години насам има една постоянно действаща подкомисия за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране. Какво точно наблюдават депутатите при положение, че това е независим орган? Всички знаем как се случва наблюдението - те привикват председателя, той отива и започва да им се отчита. Интересното е, че няма нито една друга подобна подкомисия за наблюдение на подобни органи, ако изключим тази за национална сигурност и разузнаване. Направих си труда да отворя английската и българската версии на сайта на българския парламент. В английската версия тази комисия изобщо не съществува. Явно някой добре е преценил, че наличието на такава комисия може да създаде проблеми и е добре неговорещите български да не са посветени в тази завера.
- Кой трябва да понесе отговорност?
- В близкото минало министрите, изпълнителните директори на държавните газови предприятия и членовете на регулатора много често се сменяха и трудно мога да възстановя по памет кой кога е бил отговорен. Но е важно да се зададат следните въпроси - от кой момент стана ясно, че ЕК смята да завърши с подобно решение, и въпреки това някой реши да похарчи много пари за скъпи адвокати, за една абсурдна кауза. Надявам се някой да зададе и въпроса защо българската държава реши да стартира разследване за сигнала, подаден в 2010 г. в Брюксел. Все едно всеки, който се възползва от правото, което му е дадено в едно демократично общество, трябва да бъде разследван? Каквато и отговорност да бъде потърсена, ако не бъдат направени правилните изводи от тази случка, българските политици и чиновници ги чакат още много „брюкселски изненади“.
- Как се отразява липсата на свободен пазар на потребителите?
- Потребителите са лишени от изконното си право на избор - на избор за енергията, която да ползват, на доставчик. Доставчиците на енергия пък от своя страна трябва да имат право свободно да използват съществуващата инфраструктура. А това за съжаление дори и в края на 2018 г. в много случаи се прави като имитация. От това страдат винаги крайните потребители.
- Какво очаквате да се случи след решението на ЕК?
- Много хора вероятно си задават въпроса ще има ли и други жалби и санкции. Отговорът е по-скоро да. Защото имитациите продължават и се спира свободата на избор на крайния клиент. Няма друг начин да се спрат бъдещите жалби и санкции, освен истинска промяна в поведението. Ако празнотите в нормативната уредба продължат, ако продължи да се имитира промяна, ще има още жалби. Жалбите нямат за цел санкции. Те целят промяна на статуквото в интерес на потребителите на енергия. Единствената гаранция за промяна на ситуацията на пазара са усилията на участниците в него. За съжаление, големи компании, които идват, проучват пазара и виждат колко е сериозен политическият риск на него, се отказват. Може би с това се обяснява и фактът, че нито един от големите доставчици на енергия в България не е със съществено присъствие. Нали знаете поговорката - рибата се лови в мътна вода, т.е. колкото по-дълго хаоса и пропуските и имитациите в нормативната уредба са факт, толкова по-дълго потребителят ще бъде лишен от правото на избор.
