- Д-р Конова, според статистиката всяка година в ЕС 120 000 души развиват ракови заболявания поради излагане на канцерогени в работна среда, което води до смъртта на близо 80 000 души. Каква част от българския бизнес работи с опасни вещества и вредна за здравето среда?
- Само 39 български предприятия са декларирали пред инспекцията по труда, че работят с канцерогени. Тази и всяка друга статистика, свързана с наличието на опасни вещества на работното място, обаче е само върхът на айсберга. Опасните вещества на работното място са по-разпространени, отколкото си мислим. През последните десетилетия някои вещества, например азбестът (който причинява тежки, а в някои случаи и смъртоносни заболявания на белите дробове) и винилхлоридът (който причинява рак на черния дроб), бяха забранени, ограничени или поставени под строг регулаторен контрол. Въпреки това проблемът все още е много сериозен.
Съгласно резултатите от второто издание на проведеното от Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) проучване за новите и увеличаващи значението си рискове в предприятията (ESENER-2) 38% от фирмите са посочили, че в техните обекти има наличие на химични или биологични вещества под формата на течности, пари или прах. Според резултатите от европейско проучване за условията на труд през 2015 г. 18% от работниците са били изложени на химически продукти или вещества през поне 1/4 от работното им време. Този дял се е променил незначително от 2000 г. насам. Секторите, в които предприятията съобщават за особено голямо разпространение на опасни вещества, включват селско, горско и рибно стопанство (62%), материално производство (52%), строителство, управление на отпадъците, водоснабдяване и електроснабдяване (51%). Според новите данни обаче на високи нива на опасни вещества са изложени и социалните и здравните работници, ангажираните в транспорта, управлението на отпадъци и рециклирането. Нито един сектор не е напълно свободен от контакт с опасни вещества, има ги навсякъде: в приготвянето и предоставянето на храна (столове, кетъринг и др.), в почистването и поддръжката... Затова и е особено важно работодателите да оценяват рисковете, на които може да са изложени служителите им.
- Как самият работник може да пази здравето си?
- С повишаване на информираността си. Това е и едно от ключовите послания на последната кампания за опасните вещества „Здравословни работни места 2018–2019 г., управление на опасните вещества на работното място“, с която България се включи в кампанията на Европейската агенция за безопасност и здраве. Независимо от това дали работодателят е изпълнил задължението си да информира работещите, за да запази здравето им, те също трябва да са активни в процеса на управление на опасните вещества на работното място. Към личните отговорности трябва да прибавим и активното участие на работещите в процеса на разпознаване на опасните вещества в работната среда, в планирането на мерките, както и спазването на предписанията за работа. Вредните навици също могат да увеличат индивидуалната чувствителност към определени вредни въздействия в работната среда. Така например рискът от развитие на рак на белия дроб при работници, експонирани на азбест, е около 50 пъти по-голям, ако са и пушачи.
Разбирането, че само индустриално произведените химикали или дори само химикалите, които имат силна миризма или непосредствени видими вредни въздействия, са опасни вещества, е дълбоко погрешно. Много опасни вещества, на чието въздействие са изложени работниците, например емисиите отработени газове от дизелови двигатели и изпаренията и прахът, отделяни при заваряване, се получават в процеса на работа. Някои хранителни съставки или фармацевтични продукти също могат да са източник на здравословен риск. В някои случаи тези опасни вещества не са обозначени със символи за опасност или за тях липсва информация, предоставена чрез изискваните от законодателството информационни листове за безопасност. В тези случаи работодателите трябва да търсят други източници на информация като секторни правилници или указания за безопасност и здраве, изготвени от доставчиците.
Последната кампания на Инспекцията по труда в няколко ключови икономически дейности като растениевъдство, производство на мебели и ПДЧ, печатна дейност, здравеопазване, галванични производства и др., показа, че информираността за опасни вещества и източници на работещите в тези сектори е много ниска. Предварителните резултати от анонимното анкетиране сочат, че по-малко от половината работници познават много добре пиктограмите за опасност и могат да разчитат правилно информацията от предоставените им инструкции и информационни листи за безопасност. А за да можеш да работиш по безопасен начин, трябва да си добре информиран.
- Доколко българският бизнес е готов да инвестира в безопасна и здравословна работна среда?
- Въпросът е сложен, но следва да се отбележи, че инвестициите в ново и по-продуктивно оборудване обикновено са и инвестиции в по-безопасна работна среда. Натискът на законодателството по отношение на опазване на околната среда също има съществен принос за подобряване на работната среда. Не на последно място, следва да отбележим и факта, че застаряването на работната сила, негативните демографски тенденции и миграционните процеси също оказват натиск върху работодателите. При изразения „глад“ за работна сила, особено за висококвалифицирана, с професионални компетентности, инвестицията в човешкия ресурс, в това число и в безопасност и здраве при работа, се оказва ключова за оцеляване и конкурентоспособност. Същевременно там, където подобна мотивация и осъзнаване липсват, идва ролята на държавата, която чрез контрола, чрез инспекцията по труда налага спазването на изискванията на законодателството. Мерките за информиране, съчетани с контрола, са начинът, по който работодателите могат да се мотивират и ангажират с превенция.
- Работата под стрес и натиск обаче вече се приема за нещо обичайно.
- Точно такава беше и темата на кампанията. Най-важното й послание беше, че стресът е организационен, а не личен проблем. Следователно и решенията трябва да се търсят на същото ниво – в управлението на дейността, в дизайна и организацията на самото работно място, в предоставяне на необходимите ресурси, в създаване на благоприятна психосоциална среда за работещите, в определяне на ясни правила, в добра подготовка на ръководителите по отношение на стила им на управление и т.н.
Общоевропейско проучване на общественото мнение относно безопасността и здравето при работа показа, че 51% от работниците съобщават, че стресът е обичайно явление на тяхното работно място. Приблизително 4 от 10 работници смятат, че на тяхното работно място стресът не се контролира правилно. Стресът на работното място отдавна е напуснал традиционно „стресовите“ професии (лекари, преподаватели, служители в сигурността) и се е превърнал в част от ежедневния трудов живот в почти всички сектори на икономиката.
Трябва да се отбележи, че не само в България, но и в редица от другите страни в ЕС е налице висока степен на неразбиране и свръхчувствителност по отношение на психосоциалните рискове на работното място, като все още съществува стигматизиращо отношение, когато става дума за психичното здраве. ESSENER установи, че над 40% от работодателите считат, че им е по-трудно да управляват психосоциалните рискове, отколкото „традиционните“. Най-често цитираните пречки са „чувствителност към проблема“ и „липса на експертен опит“. Точно затова и днес ни звучи толкова актуално темата на тази кампания от 2015 г., кампания, която призовава всъщност към хуманизация на работните места, към това работодателите да разбират, че най-значимият ресурс в техните фирми са хората, и да търсят начини и подкрепа да решават проблемите, свързани със стреса и психосоциалните рискове, като същевременно изпълняват и законовото си задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. На организационно ниво това са мерки за създаване на адекватна организация на работата, осигуряване на режим на труд и почивки, ротация на работни места и др. Следва да се подпомагат и ресурсите на работещите да се справят с изискванията на работата – осигуряване на обучение и кариерно развитие, подкрепа на ефективни методи за релаксация и за съчетаване на професионалния и личния живот.
