Помните ли страховития мониторинг на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), който втрисаше бившия премиер Иван Костов? Помните го, колкото помните добрините на Костов. България се постара да бъде забравен, или поне да го направи незабележим. На 20-ата му година опита да убие неговия хилав наследник - постмониторинга, измислен през 2000 г. с една-единствена цел: да освободи Страсбург от неприятната грижа да й напомня всяка година, че е непоправима.
В края на миналата седмица българската делегация в ПАСЕ направи патриотично усилие да изхлузи държавата от досадната процедура, но не успя, защото щеше да лепне срам върху Съвета на Европа, че е признал безсилието си да я промени. Със същия патриотичен плам правителството и други национални активисти агитират Европейската комисия да спре своя паралелен мониторинг (Механизма за сътрудничество и проверка - МСП), защото е безполезен. България се опитва да се отърве от етикета "най-корумпирана държава" просто като го отлепи. Колкото се е поправила - толкова. Приела е всякакви (неприлагани) закони, създала е подходящи (неработещи) структури - какво повече искат?!
За онези, които трудно правят разлика между европейските организации и институции, трябва да се напомни, че става дума за две организации. По-старата и по-голямата (47 държави) е Съветът на Европа. Той служи като задължително изпитателно преддверие по демокрация на онези, които се стремят да влязат в по-богатата и по-малка организация Европейски съюз (27 държави плюс излизащата Великобритания).
България изигра историческа роля
и в двете организации, защото заради нея измислиха мониторинговите си процедури над държави, които вече са приети за членове, т.е. били са наблюдавани като кандидати и са получили зелена светлина, че отговарят на критериите за членство. Затова са били приети. Но после се е оказало, че не са съвсем наред и не бързат да се поправят, та се е наложило да им се измисли остен, който да ги подбутва.
ПАСЕ въведе новата си процедура през 1997 г. след кризата с Жан-Виденовото правителство, но фактически я приложи върху правителството на Иван Костов. След като я изпробва върху България, започна да я практикува и спрямо други новоприети държави от бившия соцлагер, а сетне разшири обсега й върху по-старите членки на Съвета на Европа. През 2000 г. мониторингът бе прекратен с констатацията, че България се е променила частично (законодателно), но тъй като имаше много забелязани слабости (корупция, натиск над медиите, организирана престъпност и пр. дефекти), бе въведена друга процедура - т.нар. постмониторингов диалог, който вече не изискваше всяка година да се пишат мониторингови доклади и освобождаваше Комисията по мониторинга от задължението да повтаря постоянно едно и също. Фактически България не се промени съществено, а просто Страсбург разреди проверките си и се разтовари от грижи за оправянето й. Като използва опита си с нея, разшири постмониторинга и за другите държави, преминаващи през наблюдение за спазване на демократичните стандарти. В момента само три държави продължават да бъдат под такова продължаващо наблюдение - България, Македония и Черна гора, като България е безспорен ветеран.
Европейският съюз пък измисли през 2006 г. своя механизъм за мониторинг специално за България и Румъния, за да може да ги приеме през 2007 г. с получиста съвест. Оттогава се мъчи да ги вразуми, като първоначалният му ентусиазъм изстина и престана да прави междинни доклади шест месеца след редовните годишни доклади. В България не може да регистрира "реални резултати" (присъди) и затова само отмята законодателни и структурни промени, с които националните власти имитират подобряване на правовия ред. Еврокомисията на Жан-Клод Юнкер е толкова безпомощна, че търси каквото и да е основание да прекрати мониторинга си преди края на своя мандат тази година, а България енергично я насърчава да не се занимава повече с нея, защото няма смисъл.
Негласно се създаде традиция за прехвърляне на
щафетата между Съвета на Европа и Европейския съюз
През 2007 г. Страсбург въздъхна с облекчение, че Брюксел се натовари с тази задача, и чак до 2010 г. не написа никакъв доклад за постмониторинга над България. По едно време се сети, че тази процедура виси недовършена, и реши да провери какво става. Прочете докладите на Еврокомисията, взе си назаем техните констатации и заключи в първия си постмониторингов доклад, че процедурата трябва да продължи. През 2013 г. повтори упражнението и след като се увери, че нищо не помръдва, прати досието на България в най-дълбоките си архиви. След като наближи 20-ата му година, се осмели да го изтупа от праха. Избра двама наблюдатели - германеца Франк Швабе (социалдемократ) и унгареца Жолт Немет (от партията "Фидес" на Виктор Орбан) - да огледат положението в страната и да опишат впечатленията си в трети постмониторингов доклад. Той спази традицията, като отчете законодателните промени и добрите намерения на властите да започнат да се поправят, позова се на последните доклади на Еврокомисията и препоръча в резолюция постмониторингът да продължи, но с по-чести доклади. Четвъртият ще бъде точно след година - през юни 2020 г., с фокусиране върху правосъдната реформа, корупцията на високо равнище, свободата на медиите, правата на малцинствата, речта на омразата и насилието над жени.
Като видя, че на европейците им липсва фантазия, България отново им се притече на помощ с поправка да се откажат от процедурата и да я заменят с друга: "периодичен преглед на напредъка в изброените области". Иначе казано,
да се въведе пост-пост-мониторинг
Интересно е, че контролът на ПАСЕ има по-широк обхват от наблюдението на Еврокомисията (макар да е също толкова неефикасен). И Страсбург, и Брюксел следят за върховенството на закона и основните принципи на демокрацията, но още от самото начало обсегът на брюкселския МСП бе ограничен до шест критерия, засягащи реформата на съдебната система и борбата с корупцията на високо и средно равнище и организираната престъпност. Съветът на Европа се интересува обаче и от други сфери - например от свободата на медиите. Благодарение на неговия натиск Костов се съгласи да извади от Наказателния кодекс затвора за клевета, т.е. държавната репресия журналисти да бъдат лишавани от свобода заради техни публикации. Препоръката на ПАСЕ от 2000 година въобще да бъде декриминализирана клеветата, за да не служи прокуратурата като зло куче на властта срещу свободата на словото, не бе изпълнена.
Наблюдателите на ПАСЕ, които застават с имената си зад своя доклад, проявяват
по-голяма смелост
от анонимните автори на докладите на Еврокомисията. Затова заслужават допълнително уважение. Нещо повече, те не се колебаят да употребяват и истинските названия на хора и проблеми, които визират, докато Брюксел никога не сочи поименно виновниците. Благодарение на германеца и унгареца в европейския речник влязоха такива думи като Tzumgate ("Цумгейт") и Sudzhukgate ("Суджукгейт"). Те пишат: "През последните години имаше голяма видимост на корупционни скандали, какъвто през 2017 г. бе случаят "Цумгейт" (за неофициалната среща между главния прокурор и бизнесмени, включваща заплахи и търсене на благоприятно отношение в някои търговски дела), "Суджукгейт", скандалът с участието на бивш депутат от ГЕРБ, използвал влиянието си, за да заобиколи контрола над храните, да отстрани конкурентни фирми и да попречи на разследване на убийство."
Още по-ясно е назован най-проблемният играч на медийното поле,
депутатът от ДПС Делян Пеевски
Усилията на неговите медии да омаловажат оценките на "Репортери без граници" са напълно игнорирани. Докладчиците се доверяват на базираната в Париж международна организация, като я цитират: "България има най-лошото класиране по свобода на словото в ЕС. Според "Репортери без граници" е на 111-о място в света (от 180 страни). Държави като Гана, Монголия и Киргизстан са пред нея. Положението се влошава системно през последните години: през 2010 г. България бе 70-а, през 2011 г. - 80-а, през 2017 г. - 109-а. Наблюдават се концентрация на медийната собственост и липса на прозрачност... Според "Репортери без граници" 80% от печата са съсредоточени в "Нова българска медийна група", която се контролира от един човек - политика и бизнесмен Делян Пеевски. Неговите вестници са основно проправителствени. Тази група е главният владелец на единствената фирма за разпространение на печата".
Едва ли Пеевски, Борисов, Цацаров и други функционери, допринесли за такъв европейски образ на България, ще се разстроят какво се говори за нея в Двореца на Европа. Положението не е за хвалба, но по-патриотично е да се замълчи, или както се пее в народната песен:
Леле свашке, пуста свашке, айде да си траемо.
Кусурете, що ги има, сал двете да знаемо.
