Изправена пред заплахи, Републиката трябва да издържи. Републиката не е даденост. Нашият дълг е да я защитаваме и подкрепяме.

Родена на 4 септември 1870 г. по призива на народа*, тя издържа изпитанието на времето. Гражданите на Франция са нейни наследници и пазители. Републиката ни задължава колективно. През 2020 г., както и през 1870 г., изисква демонстрация на силната френска привързаност към нейните ценности.
След подлото и варварско убийство на Самюел Пати, учител в Конфлан-Сент-Онорин, сега и в базиликата "Успение Богородично" в Ница имаше нови убийства и опити за убийства. Страната ни не може да се отърве от ужаса. Фанатизирани същества, обладани от духове на смъртта, обезглавиха републикански преподавател и вярващи католици. Тези отвратителни действия носят символиката на отделяне на духа от тялото. Духът на Самуел Пати бе носител на свободните мисли на свободен човек, който разпространяваше знание, светлина, откровение. Католическите вярващи свободно са практикували избраната от тях вяра, когато ги е връхлетял терористът.

В продължение на много години у нас радикализмът продължава кървавия си ход с единствената цел да наложи религията като догма под прикритието на стихове за мир, които в действителност са

„сатанински строфи“

Това не може да продължи. Реалността показва, че подбудителите на престъпленията са враговете на вярващите. Още през 2016 г. в Ница, по време на нападението от 14 юли, една трета от жертвите бяха с мюсюлманска вяра.** Радикалните ислямисти убиват и вярващи мюсюлмани. Как да не мислим, че тези носители на „ножа“ на радикализацията не правят това само за лични цели, за да придадат морбиден смисъл на жалкото си съществуване? Те не служат на другите, а ги използват.

Нашата република понякога изглежда като колос на глинени крака, който сега е застрашен от опортюнисти, копнеещи за нейното унищожаване. Положението е както на 4 септември 1870 г., когато французите трябваше да се борят за републиката, защото ако тя се разклати, народът губи духа си.

Републиката се превърна в идеала на Франция: „Свобода, равенство, братство“. Той защитава общия интерес, тоест се грижи за другите, а не „всеки за себе си“.

Републиканското послание принуждава враговете си да копаят бездната на разединението. Те разбраха истинския й смисъл, който е единство за всички. Социалните мрежи се превръщат във въоръжено крило на радикализацията, където "вярването" става по-важно от "знаенето". Алгоритмите се превръщат в оръжия за масово подстрекаване, а "преминаването към действие" е само на един клик разстояние от подлеците, седящи пред клавиатурите.

„Трябва да върнем държавата, където е отстъпила, за да сложим край на антирепубликанския догматизъм и да възстановим обещанието за еманципация“.

Плаващи архипелази

След приемането на законите за децентрализация републиканската солидарност премина към отстъпление в крайните квартали и остави терен на радикални проповедници, заменили социалните услуги. Като изостави тези квартали, държавата отстъпи. Изправени пред трудностите, жителите им нямаха друго спасение, освен да се обърнат към онези, които срещаха около себе си. Понякога откриваха радикализма по пътя си. Той се представяше като израз на териториална солидарност, помпана с пари от чужди държави и организации, или от продажба на наркотици и други незаконни занимания. Тези квартали са се превърнали в люшкащи се архипелази, чиито обитатели са техни пленници. Нашите врагове хитруват и използват недостатъците ни, за да запазят своите предимства и да разбият националното единство.

Държавата трябва да бъде върната там, където е отстъпила, за да се сложи край на републиканския догматизъм и да се възстанови обещанието за освобождение. Това изисква присъствието на обществени услуги в кварталите и първата от тях - услугата за социално подпомагане. Националната солидарност трябва да се върне към държавата, вместо да бъде разчленена в 101 департамента. Само това е достатъчен показател, че в момента имаме 101 визии за национална солидарност и следователно за републиката.

Републиканският закон е обет

Само хората чрез своите представители и след разискване могат да го създадат или модифицират. Законът е противоположен на вярата. Той позволява на всеки гражданин да вярва или да не вярва и да си изгражда каквито иска разбирания, независимо дали са религиозни, или не. Съвместният живот е възможен, само ако приемем другия в неговото многообразие, стига той да уважава Републиката.

Нелепите дебати, насочени към превръщането на секуларизма в републиканска ценност, са мъртвородени и разкриват невежеството за него. Републиката има само три ценности: свобода, равенство и братство. За да бъдат живи, има само един инструмент, който се нарича „секуларизъм“. Той не трябва да бъде обект на обсъждане, нито проблем, нито политически въпрос, не може да бъде поставян на дебат, защото е единственото ни решение.

Да бъдеш роден във Франция, да избереш Франция, означава да се съгласиш да бъдеш част от тази уникална общност. Разнообразието от хора, обединени в щедър и амбициозен проект, обогатява обществото и прави възможно изковаването на нашата нация. Ставането на френски гражданин е обучение и налага задължения, даващи права. Да станеш френски гражданин означава да приемеш, че училището предава ценностите на Републиката.

Републиката е никой, тя е всеки. Хората трябва да се обединят, в противен случай ще бъдат обречени да се разединят и френският ни идеал ще свърши.

---------------

* Става дума за Третата френска република след краха на Втората империя (Наполеон ІІІ) във Френско-пруската война през 1870 г. Следващите републики - Четвъртата и Петата - са нови републикански етапи без междинно възстановяване на монархията. (б.р)

** Нападението с камион на крайбрежния булевард "Променад дез англе", където загинаха 86 души. (б.р.)