С остарелите си пътища, влошаващи се железници и маломерни телекомуникационни мрежи Старият континент напълно заслужава прозвището си.
Наистина, в множество европейски страни преобладаващата част от ключовата инфраструктура залинява. И според експертите няма шанс нещата да се подобрят. Ако европейските страни не започнат да инвестират сериозно, след някоя и друга година може изведнъж да се окаже, че някое голямо летище няма нужния капацитет.
Във време, когато бившите развиващи се страни правят големи публични инвестиции, за да се отърват от етикета "трети свят", Европа сякаш вече не може или не иска да харчи пари за инфраструктура, подходяща за собствените й стандарти. Пътищата, мостовете, кабелите, които свързват европейците, бизнеса и градовете, вече едва смогват. И всички знаем защо е така. Задлъжнели и отслабени от кризата, продължила години, европейските страни
разчитат на следвоенни съоръжения
и инфраструктура от 50-те и 60-те години на миналия век.
В много сектори вместо да реинвестираме, сме вложили минималното за поддръжка. Някои проекти се усложняват от гласовити малцинства, които успяват да се мобилизират срещу изграждането на тунели, летища или електростанции, и понякога плановете отпадат.
За съжаление, политиците, които биват избирани за кратки мандати, често не са особено склонни да се борят за скъпи проекти заради риска, че те ще бъдат завършени, след като тези, одобрили разходите, вече са напуснали сцената. Но за да се справяме с растежа и с променящите се нужди и демографската динамика, която ги поражда, е време отново да направим голямо усилие.
С планираните проекти за свързване на летище "Шарл де Гол" и центъра на Париж с влак и за разширяване на жп и метромрежата Франция показва, че бездействието не е правило. Европа се нуждае от повече мащабни инвестиции и не бива да се поддава на изкушението да одобрява само проекти, които служат
да погалят егото на избраните лидери
в рамките на мандата им.
Това означава да се привлекат и частни инвеститори. Публично-частните партньорства са спорни, както показа приватизацията на пътища във Франция. Но във времена, когато държавите имат фискални ограничения, а възможностите на данъкоплатците също са свити, новите инвестиции в ключова инфраструктура неизбежно ще задълбочи нуждата от споделяне на бремето. Качеството на живота ни и конкурентоспособността на Европа зависят от това.
