Благословия е, че има някой, който да ти помогне горе в планината, казват оцелелите след инцидент с усилията на Планинската спасителна служба при Българския червен кръст. Доброволните спасителни отряди в страната са 32, а мъжете, ангажирани с тежките операции в суровите планински условия, са неколкостотин. Добре обучени и калени, те даряват време и усилия в името на чуждия живот с риск за собствения. И не се смятат за герои. Мисия, казват, неизменен човешки дълг. Звънне ли телефонът, зарязваш всичко, ставаш и тръгваш. Някъде горе има закъсал човек, възможно е минути да го делят от смъртта. Ти си тоя, дето може да го върне отново към живота.
------
Четвъртък вечер, време за мъжка раздумка на дупнишкия планински спасителен отряд. Двадесет и един са, мъже с различни професии, близки по възраст и с една обща страст - планината. Стичат се в края на работния ден към сградата на Червения кръст от различни посоки, хора с различни професии - прокурор, пожарникар, юрисконсулт, счетоводител, двама надзиратели в затвора, инженер, общински служители, театър-майстор. Събират се в тясната стаичка на раздумка, повечето от тях са заедно от десетилетия. Горе всички са вързани един за друг, животът на всеки от тях зависи от другия. Планината е непредсказуема, неведнъж се е случвало по скалите да закъсат дори заклети планинари и обучени водачи, а самите спасители да имат нужда от спасяване.
Младите трудно се задържат в отряда,
идват заради адреналина
и доброволческата кауза, но като ги пообрули леденият вятър, бързо подвиват опашка и си тръгват. Мисията на планинския спасител е тежка, затова и често ги питат: Луди ли сте, та загърбвате семейството си и обикаляте планината по нощите без каквато и да е облага? Около 30 на сто от спасителните акции са нощни или започват в светлата част на деня, но приключват в малките часове. „Адреналин, тръпка, в сивия град ги няма. Има ли акция по издирване, никой не се замисля какво зарязва. Може да си тръгнал на сватба, да си на масата с любимите си хора, с добра компания. Въпреки това обличаш светкавично екипа и тръгваш. Някой чака и бедстващия в планината да се прибере у дома си“, казва Божидар Джокин, доброволец от три десетилетия, а от началото на това лято щатен планински спасител. Мартин, малкият му син, е израснал в планината край него, знае колко са тежки спасителните акции, въпреки това го последвал. Момчето работи към авиацията в София, но участва активно във всички дейности на отряда. При инцидент тръгва спешно от столицата и настига с автомобила си групата.
Добре че повечето акции са в почивните дни, защото иначе се налага
да си вземат отпуск
В частните фирми, ако работодателят ти не прояви разбиране, няма как да напуснеш служебните си ангажименти, за да тръгнеш на спасителна акция за бедстващи в планината хора.
Северозападният дял на Рила планина, който дупнишкият планински спасителен отряд обслужва, е тежък, но красив. Седемте езера привличат хиляди посетители от цял свят, а благодарение на лифта из високата планина щъкат и не малко пишман планинари - хора, които подценяват терена, не са подготвени за капризите на времето в планината, не са проверили маршрута, по който ще минат. От бедствие във високата планина не са застраховани дори опитните спасители и планинари. Снежната маса, тръгнала по острия наклон, неведнъж е помитала и обучени мъже, които познават на пръсти планинския терен. А в същото време нагоре тръгват и хора по джапанки. Закономерно напоследък инцидентите зачестяват.
Голяма част от закъсващите по стръмните пътеки са
чужденци, които не познават маршрутите,
губят се по трасето, подхлъзват се по коренищата и камъните. Много инциденти от това лято са със счупване на глезена поради лоша преценка на терена, стъпване накриво, отбелязва Кирил Чолаков, ръководител на планинския спасителен отряд и театър-майстор към общинския театър. Казва, че изкарва хляба си с работа, в която всичко се развива под режисура, докато в планината изненадите са на всяка крачка. За да намалиш риска, трябва да си добре подготвен. Покрай увеличаващите се произшествия напоследък спасителите се шегуват, че вечер си лягат с обувките и с екипировката под възглавницата, за да влязат в действие възможно най-бързо. От началото на юни са провели 26 акции, повечето в циркуса на Седемте рилски езера. Три от тях за съжаление с фатален край в резултат на сърдечносъдови заболявания. Първият случай е със 76-годишен мъж, бивш планинар, тръгнал да се катери по тежкия терен въпреки двата стента на сърцето. „За късмет имахме дежурен екип на хижа "Рилски езера", за 14 минути бяхме под езерото Окото, но човекът си беше отишъл веднага“, отбелязва Божидар Джокин.
Много хора смятат, че спасителите са някъде там, в планината, и са готови да се притекат на помощ на секундата при подаден сигнал. Покрай липсата на база само през уикенда на хижа "Рилски езера" има дежурен спасителен екип. През останалото време отрядът тръгва от Дупница, а за да стигне до лифта, му трябва час и половина. Джипът може да се качи само до хижа "Рилски езера", от там нагоре до хижа „Иван Вазов“ вървиш пеша още два часа и половина - на 2600 м надморска височина, с двадесетина килограма оборудване на гръб. „При предпоследната акция беше валял сняг, имахме проблем със свалянето на човека, всичко надолу беше заледено. Едно подхлъзване може да завлече всички надолу“, разказват мъжете.
Базата би им позволила да стоят в планината не само през почивните дни. Отрядът се бори за това от шест години, но досега между различните институции вървят само преписки, процедурите се размотават, никой не ще да поеме отговорност. Изграждането на дървената постройка е изцяло в ръцете на Националния парк, тъй като става въпрос за негова територия. Половината от сградата ще е за рейнджърите, които охраняват парка, разясняват мъжете. А дотогава в зимно време пак ще копаят в снега иглу, за да обработват на завет пострадалия.
Циркусът на Седемте рилски езера и районът около него през зимата са популярни като център за извънпистово каране от търсачите на силни усещания. Фрирайдърите се спускат по улеи, често навлизат в лавиноопасни участъци, а снежната маса лесно се свлича от екстремното им пързаляне и повлича след себе си хора. У нас обаче
няма лавинна служба
както в останалите европейски държави. Въпреки риска екипите на спасителните отряди се отзовават на мястото и търсят хора. Хубавото е, че през последните години повечето скиори се интересуват от опасностите, тръгват в планината добре екипирани, носят лавинни лопати, лавинен уред и сонда. Вярно е, че при сигнал отрядът се алармира и тръгва веднага, но докато се окаже на терен, минава много време. А след 15-ата минута надеждата за оцелели се стопява.
Въпреки че не търсят никакви дивиденти от доброволчеството си, дупнишките планински спасители признават, че за жалост има и акции, които биха искали бързо да забравят, не само тези с неприятните гледки и фатален изход. Като случая с двамата мъже, закъсали на скален пасаж. Кирил Чолаков се връща към онази нощ с неохота, разказва случката накратко, с едри щрихи. И бърза да подчертае: Не всички хора са като тях! След подаден сигнал тръгват към планината в полунощ четирима спасители, след тежък преход стигат до двамата закъсали над бездната мъже. „Държаха се за треволяци и коренища и ни молеха: Идвайте по-бързо, падаме! Надолу е пропаст, а ние катерим, без да виждаме какво има под нас, трябваше да се осигуряваме с въже. Докато ги свалим, стана 6 ч. сутринта. Взимаш един душ и отиваш на работа. В момента, в който се оказаха в безопасност, двамата мъже се качиха в джипа си и си заминаха, без да кажат "благодаря", след като цяла нощ четирима души сме се борили за живота им с риск за собствения. В такъв момент се замисляш защо го правиш, трябва ли? Накрая махаш с ръка. Нали ти си изпълнил човешкия си дълг? При повечето от нас въпросът е не защо го правим, а докога чисто физически ще можем да издържаме“, разказва с усмивка Кирил Чолаков.
Мъжете от дупнишкия спасителен отряд разказват и една случка с
неочаквано щастлив край
Покрай демонстрация на долната станция на лифта в района имало хеликоптер. В този момент били подадени два реални сигнала. Единият за инцидент със счупен крак. Другият за жена в прединфарктно състояние в близост до езерото Бъбрека. Жената нямала планинска застраховка, още по-малко за хеликоптер, но пък извадила страхотен късмет. Благодарение на демонстрацията жената е качена на борда на хеликоптера, на който има животоспасяваща техника. Въздушната линейка я транспортира по най-бързия начин до болничното заведение, където животът й е спасен. А през това време спасителите потеглили към инцидента със счупения крак.
Оказването на помощ в планината безспорно е висококвалифицирана и специфична услуга, но и много скъпоструваща. Много хора я пренебрегват, а планинската застраховка във вариантите си покрива различни дейности на планинската спасителна служба - като доболничната помощ, издирването, разходи за транспортиране, включително и с хеликоптер при животоспасителни акции. Планинската спасителна служба е единствената оторизирана от закона организация за тази дейност, а държавата я подпомага финансово чрез Българския червен кръст. Цената на една акция за търсене на човек например е 724 лв. Ако се наложи и хеликоптерно транспортиране на пострадалия до мястото, на което да му се окаже нужната медицинска помощ, сумата набъбва неимоверно. Всеки час полет струва 3000 лева. Държавата обаче е абдикирала от хеликоптерното спасяване и е единствената страна в Европейския съюз, която не разполага с цялостна система за оказване на спешна медицинска помощ във въздуха (ХЕМС). А при липса на застраховка сумите са дължими от пострадалия.
ИНСТИТУЦИЯ
Планинската застраховка у нас не е задължителна, но чрез нея Планинската спасителна служба възстановява част от разходите по спасителната дейност, казва Емил Нешев, директор на Планинската спасителна служба. Членове сме на международната организация "Икар", която обединява всички спасителни служби по света. Тази година се направи сметка, че средностатистически една обикновена акция струва на държавата 120 хил. евро. Субсидията, която получаваме от държавата, за да вършим тази дейност, е относително малка. Ако хората не помислят за своята сигурност в планината, Планинската спасителна служба рано или късно ще изчезне, няма да може да издържи финансово. Ние спасяваме всеки попаднал в беда в планината, без да питаме има ли, или няма застраховка. Би трябвало и хората, които посещават планината, да ни подадат ръка, а преди да тръгнат, да се информират от сайта на ПСС за метеорологичните условия, за маршрута, за да предотвратят възможните инциденти. Обхватът на мобилните оператори в планината не е добър, а телефон 112 ползва едновременно обхвата на трите мобилни оператора. Затова в случай на бедствие най-добрият начин да се свържат с нас е телефон 112, допълва директорът на Планинската спасителна служба.
