Преди около 20 години схванах уникалната сила на месец август в информационния поток. Август винаги е бил специален, не просто различен месец. През този месец новините няма как да са празнични като през декември, махмурлийски като през януари или протестни като през май. През август сериозните новини просто ги няма. Те почиват. Припичат се като народонаселението.
Затова през август се отразяват предимно събития от черната хроника. През август горя Партийният дом, през август 14-те войничета изгоряха на околовръстното шосе край "Люлин", пак тогава гърмя "Нефтохим", имаше аварии в рудниците "Шахоница", "Джурково", "Дюдюрска"... През август умря Ванга, тогава погребахме и Тодор Живков.
През август се правят и репортажи за гигантски домати мутанти като този на семейство от габровското село Яворец. Или се съобщава за сом убиец, който минал 300 кила. Един август се появи дописка за ясновидка от Сливен, която помогнала на бездетна американка да роди четиризнаци.
Август е месецът за крупни производствени аварии, природни бедствия, гангстерски битки, но не и за политика. Както някой мъдро бе забелязал, през август политиците "работят", ама все на изток от линията Силистра–Малко Търново, на пясъка под чадърите. Парламентът е заключен, правителството го няма, а хората са по море, планина или назад към селото. Всички събират тен.
Август никога не е бил месец за новини със сериозни обществено-политически измерения. Изключения може би бяха Боянските ливади на Желю Желев и разрушаването на мавзолея.
Точно
затова случващото се този август е странно
Огледайте се - сриват се сървърите на Търговския регистър и по този начин предизвикват гняв и уртикария сред десетки хиляди бизнесмени. Фалира застраховател, държавата немее и така за миг предизвиква безответния гняв на 200 000 души. (При средна избирателна активност долу-горе толкова е квотата за влизане на една партия в парламента, не знам защо се сетих за това.)
Пада някакъв мост в Италия и ние разбираме, че тук над сто моста се нуждаят от ремонт - за да не убият хора. Което, хайде да не води точно до гняв, но определено води до тревога сред много повече от половин милион българи.
Политици и бизнесмени лъсват като прани гащи в схеми с Митьо Очите, което води до гняв не сред половин милион, а сред всички българи с мозък в главата.
Всички онлайн пък се вълнуваха от едно хоро на Рила, при което момчета с байрак намокрят потурите в ледените води на Близнака.
Въобще - нетипична за август динамика.
Все едно въздухът трепери, дрънкат оръжия
и като че ли наистина ситуацията е предреволюционна. Слънцето така напече, че сайтовете на Пеевски "видяха" как "знаков фалирал банкер и негови ортаци клатят легитимно избраното българско правителство". Заговори се за огромни протести, които ще се състоят ту на 6 септември, ту на 16 септември, "Фейсбук" е залят като кална река" - явно с призиви за бунтове срещу Борисов.
Така ли е наистина? Има ли предпоставки през август за масови протести през септември?
На този етап - не.
Да се върнем на актуалните събития.
Може ли сривът на Търговския регистър
да доведе до масови протести?
Доста несериозен въпрос, ако питате мен. Сриването на Търговския регистър мирише на немарливост, некомпетентност, идиотско спестяване на средства за backup и т.н. Кого засяга ТР - всички нас, но преди всичко бизнеса. Той ще се вдигне ли да протестира? Едва ли. Единствената работодателска организация, която направи някакъв коментар по темата, и то по посока на Луната, бе БСК, другите не мръднаха. Нещата около Търговския регистър могат да станат тежки за правителството само ако се потвърдят теориите за умишлен саботаж с цел прикриване на данни. Честно казано, не вярвам в такива теории - подобна намеса хем няма смисъл, хем рано или късно би лъснала като въшка на чело.
Фалира застраховател. Кипърски застраховател с клон у нас. Почти 200 хил. пият студена вода. Защо? Защото държавата не е дала знак, че компанията има проблеми, а от проблемите на компанията са минали месеци. Защото, когато кипърците фалират, същата тази фирма, нашата държава - права или не - праща пострадалите да си чакат парите от кипърския Гаранционен фонд... На практика държавата е нищо повече от зяпач на целия този процес. Хората с право са бесни, щото става дума за 250 лв. Кой е виновен в случая? Ясно е като бял ден - държавата, Влади Горанов, КФН. Не това е въпросът - въпросът е ще се вдигнат ли пострадалите на протест? Вдигнаха се вече - 500 души от Перник, които една вечер точно в полунощ се озоваха пред тъмните прозорци на парламента. Пошегуваха се половин час с полицаите от кордона, които бяха обградили НС, и си отидоха тихо в нощта. В Плевен също имаше протест. Инициатор беше Георги Вънов – самият той потърпевш от фалита на кипърската компания. Много хора го подкрепиха в социалните мрежи, обаче в часа на протеста Вънов беше сам. Сам-самичък. Брой на протестиращите - 1.
Ако кризата около застрахователните дружества не се разрасне, не чакайте протести през септември.
Другите две събития са много далеч от "повод за протест". Състоянието на мостовете ни е добре известно, имахме смъртен случай миналата година, имаше и някакви плахи опити за ремонти. Негодуванието срещу състоянието на пътищата отдавна е преминало през тих ропот до отпускане на рамене.
Спипването на калъп в истанбулската "Рамада" на Митьо Очите, бургаския общинар бизнесмен Бенчо Бенчев и ексдепутата от ДПС Несрин Узун е чутовен скандал - както и да го погледнеш. Нагледно типично преплитане на политика и бизнес като свински черва. Протести? Ама какви протести, моля ви се - този скандал крещи, че е подготвен да се случи през август с любезното съдействие на българските и турските служби. Това не беше удар по ГЕРБ, това беше удар по опозицията.
Ако ме питате мен, единственият протест, който се беше очертал ясно на хоризонта, бе онзи за поруганата от потури екосистема.
Зелените либерали винаги могат да блокират кръстовище,
за нула време могат да организират шествие по "Витошка", но не и масов протест. Те успяха да натоварят с негативен смисъл дума като "българщина", а на "народна носия" и на "хоро със знаме" скачат като бик на червено. Възстановка във връзка с годишнина, годишен фолклорен фестивал - всичко това се брои за "театрално-патриотичен подем", за "Идат националистите!" Но и от тази трънка не може да изскочи масов, ама наистина масов протест. Как да събереш много хора, когато твърдиш, че хората от лифтовете са врагове на екосистемата? И с лозунг от типа "Не на българщината!" трудничко ще съберат хората...
На практика всички тези събития са летни, отпускарски и не водят до отпушване на клапата. Разбира се, тази есен е напълно възможно
Слави Трифонов да се официализира като партиен водач
с един митинг на жълтите павета. Очаквано - ще пусне бенда напред и ще се съберат хора - и фенове, и зяпачи. Но това ще е масов концерт, не масов митинг. Масов митинг на този етап май никой не може да направи.
Прибавете още нещо, което се вижда с невъоръжено око - тук политическата апатия, летаргията е толкова силна, че може да бъде описана само с думите на Светослав Терзиев: "Ако можеха румънците да извъртят някой митинг у нас...". (Всъщност и румънците не извъртяха кой знае какви митинги - протестите там траеха три дни, като всеки ден броят на протестиращите (предимно от диаспората) падаше наполовина. Накрая протестиращите си тръгнаха за своите нови родини.)
А през август, когато слънцето пробива през плажния чадър, желанието за активна съпротива срещу властта по традиция отсъства. Тук нито външен българин ще дойде, нито вътрешен се стяга да протестира. Тук спим и мърморим насън.
Е, все някой може да спретне митинг - кой знае... Затова Пеевски е готов да се хвърли с голи гърди срещу тия, които са клатили, клатят и ще клатят "легитимно избраното българско правителство". Фиктивни или реални!
