Вниманието на обществото през последния месец се концентрира върху направени големи банкови преводи – над 140 млн. евро от Венецуела през български банки, носещи всички белези на изпиране на пари, поне според щатските специални служби. Ако не беше изявлението на посланика на САЩ, в страната и до днес никой нямаше да знае за това, а специалните служби щяха да продължават да тънат в сънлива секретност и нищонеправене.
А може би не е така! Може би те са въртели сериозни разработки, установяващи суми, участници и съучастници? Аха-аха да ги заловят! Но всичко това е толкова тайно, че могат да ни го кажат, но след това ще трябва да ни убият? Шегичка!
Самият факт, че се е наложило представителят на САЩ публично да направи изявление, показва
недоволството на щатските институции
от индиферентността на нашата държава и специализираните ѝ органи. Никой друг не е в течение на състоянието на сигурността в България и действията на специалните служби както САЩ – резултат от активен мониторинг, отразен в поредица доклади на Държавния департамент.
Всъщност вероятностите са следните:
- Специалните служби нищо не са знаели и вероятно изпращаните от банката задължителни уведомления за трансфер на гигантски суми са останали неглижирани.
- Банката не е уведомявала службите съгласно законодателството.
- Знаели са, но не са си помръднали пръста.
- Просто не са проявили интерес, защото отдавна не изпълняват функциите по организиране и получаване на информация за престъпна дейност, насочена срещу националната сигурност, а се задействат само след разпореждане от горе.
Могат да се изброяват още възможности, но те по никакъв начин не променят общата картина. Високото ниво на гражданска и национална сигурност съществува само във виртуалната реалност на непрекъснатата стабилност, стремглаво намаляващата престъпност, бълващите продукция заводи, завръщащите се тълпи от работещи и живеещи в чужбина българи и всеобщото задоволство от качеството на живот в България.
Спомняте ли си атентата в Сарафово – предварително предупреждение от израелските специални служби бе пренебрегнато, никой не си мръдна пръста и в резултат бомбата гръмна. Само след седмица един странен главен секретар на МВР направи учение на пловдивското летище на баретите и докладва пред медиите резултата от учението, който според него показва, че нивото на сигурност е високо, нашите антитерористи са на нивото на европейските и щатските колеги и само заплатите им са по-ниски.
Този префинен подход на вълшебно трансформиране на действителността се случва след всеки гаф в сферата на сигурността –
отрицателният резултат е налице,
но ни призовават да гледаме оптимистично напред и да вземем мерки – най-добре промяна на законите, правилниците, плановете и стратегиите.
Липсата на знания, навици и умения за изграждане на информационна мрежа за получаване и проверка на сигнали за престъпления довежда до сложна мозъчна дейност сред задължените да обезпечават гражданска и национална сигурност хора в управленските нива на службите и в редиците на законодателя, отговорен за ефективността на сектора.
Всички те се досещат, че без поддръжката на широки кръгове от граждани, които заинтересовани от собствената си сигурност би следвало да подават информация за факти и явления, свързани с престъпления, няма как да се постигне дори минималното ниво на безопасност. И доколкото съществува христоматийното правило, че за да съдействат, подават информация, хората би трябвало да имат доверие на тези, на които я подават – очевидно е, че това е нещо невъзможно в България. Обектите на престъпни посегателства няма как да се доверяват на тези, които твърдят, че престъпността непрекъснато намалява – техният житейски опит сочи точно обратното.
Тогава мозъчният щурм на отговорните за управлението на сектора води до следното, логично според тях, заключение – щом гражданите нямат доверие в службите за сигурност и обществен ред, трябва да се направи закон, който ги задължава да съобщават за всичко, което законодателят счете, че е необходимо. Адвокатите трябва да докладват за клиентите си, счетоводителите – за обслужваните от тях фирми и лица, всички, които боравят с пари – за източниците, контрагентите, получателите и пр. Гениално прозрение!!!
Всъщност не. Това е концепция, разпространена и
широко използвана в СССР през 30-те години
и позната като доктрината "Вишински". При нея се е считало, че всички са отговорни за борбата с врага – Запада, САЩ, вътрешния противник с партиен билет. Съдилищата не са изпълнявали ролата на арбитър, а ярко са се борели с престъпността, осъждайки хиляди хора, макар и при неубедителни и направо явно скалъпени доказателства и самопризнания, получени чрез изтезания. Самопризнанието е наречено от главния прокурор на СССР Вишински „царица на доказателствата“. Адвокатите са се борели с престъпността, като по-агресивно дори от прокурорите са сипели обвинения към подзащитните си. Павликморозовците са се множели като пример за гражданска доблест и подражание.
В светлината на това се сещам за девиза на Юлския пленум на БКП – „Всеки пред всеки за всичко отговаря“. Явно законодателят и държавното ръководство са си спомнили позабравени стари концепции. Нищо чудно при наличието на немалки количества бивши партийни секретари във властта.
Преди няколко години висш държавен ръководител на въпрос на журналист защо въпреки демонстрационни арести и заявления накрая арестуваните биват освобождавани от съда, отговори: "Ами защото те са мръсници, имат пари от престъпна дейност и си наемат най-добрите адвокати". Тук, разбира се, тънем в недоумение защо властта не използва най-добрите следователи и прокурори, с които разполага. Явно съществува някаква сериозна възпрепятстваща причина.
Ето го отговора за амбициозните промени в Закона срещу изпиране на пари. Ако си адвокат на престъпник, ти си платен с пари от престъпна дейност и всъщност, защитавайки клиента си, и ти переш пари. Следователно, ако искаш да не извършваш престъпления, следва да защитаваш само доказано невинни хора или да не вземаш пари – т.е. да защитаваш престъпници рro bono.
Счетоводителите, които извършват сложна и специфична дейност, в която влизат между другото и консултации и действия по напълно законно намаляване на данъци, ще трябва да проявят патриотизъм и законопослушание и да затрупат с документи ДАНС и други специални служби, като едновременно с това губят клиенти и вероятно масово фалират.
Вероятно следващото законодателно прозрение ще бъде насочено към дейността на съда, защото, както се изказа преди време г-н Цветанов в битието си на вътрешен министър:
Съдът не желае да се бори с престъпността!
O sancta simplicitas!
Всъщност пред очите на смаяното българско гражданство службите, които би трябвало да се грижат за сигурността му, а и би трябвало да са негови служители, постепенно се превръщат в чиновници регистратори, които, забравили за разузнаване, контраразузнаване, форми и методи на противодействие на престъпността, все повече разчитат на глоби и рестрикции и вместо да защитават и служат, ще глобяват и наказват.
Сигурен съм, че работещите в сферата на сигурността са не по-малко втрещени от гражданите от фантастичните законови мерки за борба с престъпността. Избраният подход в много кратък срок ще ги превърне в омразни на обикновените хора фигури (питам се дали това не се цели). И забележете - ако странните иновации в законите за борба с престъпността се изпълняват, ще трябва да удвоим и утроим чиновниците, които ще работят по подадените информации. И сега в опит да се достигне статистическа победа над престъпността се регистрират може би само около една четвърт от ставащите престъпления. Естествено е получените купища бумаги да бъдат проверявани, но следвайки логиката на статистическото сгромолясване на престъпността, вероятно ще се проверяват не всички донесения, а само част - онези, за които е разпоредено.
Германецът Мартин Нимьолер казва в разгара на фашизма: „Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист. Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ. Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз. Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин. Когато дойдоха за мен, вече нямаше кой да говори.“
Мислете!
