Този път българската политика наистина е интересна. Живеем в интрига ще има ли предсрочни избори и ако да, кога. Не личи някой да знае. От една страна, липсват политически играчи с интерес от незабавни избори. От друга – правителството влезе в ескалация от скандали, обогатени с нечувана разюзданост в малкия коалиционен партньор. Да се задържи властта в този вид две години и половина изглежда фантастика, още повече че трябва да премине през турбуленциите на европейския и местния вот. Но пък нито опозицията, нито управляващите са измислили какво да предложат в следващ мандат.

От гледна точка на обществените настроения ситуацията е различна спрямо досегашните случаи на предсрочно падане от власт. В първите си две правителства Бойко Борисов подаваше оставка внезапно, без кой знае каква обществена необходимост от избори. Орешарски си тръгна в среда на протести. По-рано по време на прехода – при Виденов, Филип Димитров и т.н,. виждахме институционални и житейски катаклизми. Сега положението е комплицирано - ГЕРБ преминава успешно през кризата с протестите, като цяло "дереджето" на българина не е опряло до кокал; усеща се обаче

огромно народно обезверение, "развод"

с ГЕРБ. В тази среда Борисов не иска да чуе за избори. Упражнява лидерство с формални атрибути, скъсана е най-важната връзка - със суверена. Крепи го единствено фактът, че при конкурентите също липсва тази връзка.

До нова управленска конфигурация може да се стигне и в рамките на настоящия парламент, но това е по-скоро теория. Затова е добре да се анализира на кого кога евентуално са му изгодни предсрочни избори.

При ГЕРБ календарът е сравнително най-ясен. Предсрочните парламентарни избори следва да са най-рано с местните, които са точно след година. Общинската власт е ключова за всяка партия, ключово е и "организирането" на самия вот. ГЕРБ не може да си позволи риска да загуби централното управление по-рано от есента на 2019 г. и БСП да администрира местния вот. Затова партията в никакъв случай няма да се съгласи на парламентарни избори през пролетта или лятото, след като отгоре на всичко ще има и европейски (месец май). С евровота е свързано едно много интересно евентуално предимство на ГЕРБ. През 2014 г. съотношението между двете формации бе

30 срещу 18 процента в полза на Бойко-Борисовата партия

Евровотът се проведе малко след краха на тандема Орешарски–Пеевски (БСП бе на дъното), сега ситуацията едва ли ще се повтори. Но при традиционно ниската избирателна активност може да се очаква, че добре организираният електорат на ГЕРБ ще вземе превес. И вследствие щенията за парламентарен вот да идат в девета глуха. Близки до ГЕРБ политолози отсега подготвят европейските избори като битка "за" и "против" правителството, а БСП би сторила огромна глупост, ако се хване на тази игра.

През 2019 г. ще се избира главен прокурор, ще се сключват тлъсти договори по програмния цикъл на ЕС (над 10 млрд. лв.). Затова интересът на ГЕРБ е да избута 2019 г. в качеството на управляваща, а после – каквото стане. При всички положения най-важният времеви ориентир са местните избори – нищо не бива да се случва преди тях. Любопитно е, че винаги досега Борисов си измисляше значима причина за оставката – през 2013 г. бяха протестите, през 2016 г. – загубата на президентския вот. След всичките му клетви сега, че ще изкара пълен мандат, трябва да измисли солидна причина, за да напусне отново.

При БСП положението е доста тежко. "Не се плашим от избори сега", заяви преди дни Корнелия Нинова. Проблемът е, че нито времето, нито безстрашието имат значение. За БСП най-подходящата тактика е:

"Да оставим да се случи това, което ще се случи!"

От една страна, са непрекъснатите скандали при управляващите. Постоянно избухват междуособици или лумва корупционна афера. Колкото повече пребивават във властта, толкова повече сриват доверието в себе си, от което БСП печели. От друга страна, не е ясно колко дълго ще продължат тези катаклизми. От трета страна – срещу лидера Нинова има силна вътрешна опозиция, умело захранвана с интриги и пари от ГЕРБ (едни 43 млн. лв. за Дупката във Варна например). Скоро врагът с партиен билет ще пита Нинова клати ли правителството, или нещо друго клати тя. От четвърта страна – структурите на БСП са в пълен разпад, местните лидери са "хванати" с по някоя порцийка от велможите на ГЕРБ – тези хора отсега са продали всички видове вот.

Най-неприятна пък е темата за алтернативата. Каквото и да прави, колкото и да смята, към момента евентуален партньор на БСП

са ДПС и Делян Пеевски или… Волен Сидеров  и Валери Симеонов

Друг вариант няма. Затова тактиката "самотек" не просто е единствено възможна, но и май за предпочитане. Какво пък, тя може да успее! Например - на евровота резултатът не е лош, ЕНП като цяло губи, Меркел пада, като домино се свличат "народните партии"... Нашенската ГЕРБ е сломена от протести, седянката е разтурена… Междуна(родното) положение е предизвикало предсрочни избори и успех на БСП, а коалицията после – както дойде!... Да, може точно това да се случи. Проблемът е, че нищо не зависи от БСП и тя нищо не може да планира.

За ДПС времето също няма значение. По други причини обаче - електоратът му е постоянен, ДОСТ е история; цели малко, за да вземе много. По-интересно е друго – иска ли движението наистина предсрочни избори. Официално да. Но ако човек си направи труда внимателно да изслуша Карадайъ, Цонев и другите водачи, ще забележи, че вотът е обговарян чрез пасивно пророчество – "избори ще има", а не "желаем избори". Истината е, че колкото пъти ДПС спомене за нов парламент, толкова пъти добавя, че

по някои въпроси биха гласували с ГЕРБ

в настоящия; търсят "широко съгласие", "обединение около важните теми". Де не би "темите" да са ония 10 млрд. и бъдещият главен прокурор?

Най-драматично е при т.нар. патриоти. Ясно е – на европейските избори Сидеров ще е с Бареков, с когото в момента е Каракачанов (чрез евродепутата Джамбазки). С тях обаче няма да е Валери Симеонов. Още по-ясно е, че "Атака", НФСБ и ВМРО ще направят невъзможното да останат във властта докрай, въпреки че лидерите им се ненавиждат. Има два интересни нюанса обаче. Първият - при сегашните скандали Сидеров бе обвинен от партньорите си, че в ухото му шепне ДПС – и по някаква случайност събитията показаха точно това;

не е ясно ДПС какво ще шушне догодина

Вторият нюанс - Валери Симеонов е на път не само физически, но и имиджово да изпадне от голямото трио. Не само че скандалите нанесоха огромно петно върху публичния му образ, ами и НФСБ се е запътила към изолация. Партията му е най-млада в тройката, сама не е влизала в НС (през 2013 г. се провали), а перспективата да пробие в следващия парламент със СДС (евентуалния партньор) е илюзорна. В този смисъл най-незаинтересован от парламентарни избори е Валери Симеонов. Ако такива ще има, трябва да са след местния вот и само при положение че СДС, които имат тук-там позиции в общините (Бургас например), заздрави позициите си.

Друго кой знае какво на небосклона няма. "Воля" е миманс.

Партията на Слави Трифонов е точно толкова възможна

към момента, колкото партия на Димитър Бербатов. Има нещо важно, което трябва да се следи в следващите месеци – евентуално трасе на "Турски поток" през България и въоръжаването на армията ще влияят пряко на процесите у нас. Но положението – стабилно или не – всячески изисква очертаването на нова конфигурация за близкото бъдеще. Без нея системата е в ступор, не може да се съхрани.