Русия е една от държавите в света, които са най-запалени по криптовалутите, а „копаенето“ им не е феномен, разпространен само в големите градове и сред представителите на силния пол. В сибирския град Иркутск например дори местните бабите активно участват в тази дейност. „Искам да разполагам с пари, които сама съм си изкарала“, усмихва се Валерия, една от т.нар. биткойн баби. „Искам много пари“.
Марина Сергеевна също e част от модерното „копаене” на криптовалути и е поставила три шумни машини в стая в дома си в Иркутск, за да си докарва допълнителни доходи към пенсията. „Миньорите“ на биткойни работят денонощно, като обработват и криптират трансакции в мрежата. „Приятел ми отвори очите“, споделя Марина Сергеевна. С негова помощ жената си купила машините и той им инсталирал необходимите програми. „Не съжалявам за това - казва тя. - Бързо инвестицията ми се върна – в рамките на 8-9 месеца.“
Студеният Сибир е идеално място за „копаене” на криптовалути, тъй като заради ниските температури е доста по-евтино охлаждането на бучащите машини. Електроенергията в района е евтина. Марина е намерила и начин да използва топлината, която се отделя от трите й машини – суши тикви, чай и билки. „Тиквата изсъхва много бързо, само за един ден“, казва тя.
Мъж на име Юри е менторът на Марина и на другите „копачи” на биткойни в Иркутск. Той започва да се занимава с това, когато бизнесът му с караоке барове изпада във финансови затруднения. „Иркутск е криптостолицата на Русия - казва Юри пред Би Би Си. - Не е необходимо да бъдеш голям специалист, тъй като системата е лесна. Трябва само да включиш компютрите си в електрическата мрежа и да имаш интернет“.
Терминът „копаене на криптовалути“ е свързан с енергийно интензивен процес, използван за осигуряването на трансакции в определена мрежа. Машини, пълни със специални чипове за бърза обработка, които изграждат биткойн мрежата и математически се надпреварват за възможността да спечелят „награда“, която е биткойни. Обичайно "миньорите" получават възнаграждение си под формата на монети от дадена криптовалута. Колкото повече миньори участват, толкова повече изчисления са необходими, за да се придобият монети. Цената на биткойн, на която "миньорите" могат да работят на печалба, варира в зависимост от разходите за електроенергия, мащаба и евентуални затруднения при добива. За едни от тях границата е около 1000 долара за биткойн, докато за други стига до около 4000 долара. Според сайта bitcoinblockhalf.com цялата глобална мрежа за производство на биткойни генерира около 1800 биткойна на ден. Мрежата може да "копае" биткойни по този начин до 2140 г., когато и последният биткойн ще бъде изваден от системата.
Юри има „малка мина“, която се състои от десетки или стотици „миньори“, намиращи се в тухлен склад в Иркутск. Една от машините е собственост на майка му - Валерия. Тя лично проверява машината си, която е поставена върху рафт заедно с много други. Повечето от машините присветват със зелена светлина, но някои и с червена, жици висят от машините в изключително шумната стая. В "мината" на Юри множество инвеститори заедно „копаят“ и си поделят наградите. Това е една от възможностите собственици на по няколко машини да се състезават в мрежа.
"Мината" на Юри е изгубила някои от клиентите си през 2018 г., когато цената на биткойните се срина с 80%, но Валерия смята, че цените отново ще тръгнат нагоре. „Когато цената на един биткойн стигне 1 милион, ще оставя огромно наследство на внуците си“, мечтае тя.
КАРЕ – МИСТЕРИЯ
Официално не е ясно кой е създал биткойните, но е сигурно, че този човек притежава най-много от тях. Най-широко разпространено е твърдението, че зад криптовалутата стои Сатоши Накамото. Името на този човек се свързва с криптовалутата от първата й поява през 2009 г., но бързо се появяват съмнения, че това е само псевдоним. Колкото по-популярни стават биткойните, толкова по-голям интерес предизвиква човекът, който стои зад тях. Проведени са множество разследвания, които стигат до различни заключения за това кой е създателят на криптовалутата. През 2011 г. "Ню Йоркър" написа, че биткойните вероятно са дело на финландския икономист Вили Лехдонвирта и на завършващия по това време криптография студент Майкъл Клиър, но и двамата категорично отричат тези твърдения. Същата година "Фаст къмпани" направи предположение, че авторите на виртуалната валута са Нийл Кинг, Владимир Оксман и Чарлз Бри, тъй като тримата са подали заявки за регистрация на патенти, свързани с нея. Те също публично отрекоха.
През 2013 г. слухове свързаха с биткойните математика Шиничи Мочизуки, печално известния създател на сайта Silk Road Рос Улбрихт и Гавин Андерсън. Година по-късно пък "Нюзуик" публикува материал, според който Дориан Сатоши Накамото е бащата на биткойните. 64-годишният инженер обаче заяви, че дори не бил чувал за тази валута. През 2016 г.австралийският компютърен инженер Крейг Стивън Райт сам обяви, че е създателят на виртуалната валута биткойн.
Сред конспиративните теории битува и такава, че биткойн е творение на ЦРУ или Агенцията по национална сигурност на САЩ.
