Медия без
политическа реклама

Ще посмее ли Борисов да изгони Орбан от ЕНП?

Ще посмее, колкото Станишев ще изгони румънеца Ливиу Драгня от ПЕС

Фейсбук профил на Бойко Борисов
Проблемът на Орбан с Борисов е как да не се задуши в прегръдките му.

Управляващите в България се доближават до невъзможен избор: да предадат Германия или да предадат себе си. На 20 март Европейската народна партия (европейското политическо семейство на ГЕРБ) ще се събере да реши дали да изгони партията ФИДЕС на унгарския премиер Виктор Орбан заради системно погазване на принципите, с които ЕНП се кичи. Една дузина партии от девет държави официално поискаха да се разделят с Орбан (при необходими минимум 7 партии от 5 държави). Към тях се присламчи и българската партия "Демократи за силна България". ГЕРБ мълчи загадъчно, макар че прати в сряда зам.-председателката си Йорданка Фандъкова да проучи от почитателя си Жозеф Дол (председател на ЕНП) какво става.

 

В Брюксел расте напрежението,

 

след като Орбан напълни Будапеща с обидни плакати за председателя на  Еврокомисията Жан-Клод Юнкер в колаж с милиардера Джордж Сорос, а миналата неделя в интервю за германския вестник "Велт ам зонтаг" нарече "полезни идиоти" всички в десния сектор, които го критикуват и така помагат на левицата. Жозеф Дол се видя принуден да отвърне на другия ден пред АФП, че "има граници и Виктор Орбан премина червената линия". Тогава той съобщи, че включва в дневния ред на заседанието на 20 март въпроса за изгонването му от ЕНП.

Семейният скандал тече от години, но на 12 септември м.г. бе направена

 

първата решителна крачка към развода

 

Тогава Европарламентът гласува с голямо мнозинство (448 гласа срещу 197 при 48 въздържали се) да започне процедура по чл. 7 от Договора за ЕС, която би могла да доведе до отнемане на правото на глас на Унгария заради "наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, на които се основава съюзът". Изброени бяха греховете й в 12 области:

   функционирането на конституционната и избирателната система;
   независимостта на съдебните и на други институции, както и правата на съдиите;
   корупцията и конфликтите на интереси;
   правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на данни;
   свободата на изразяване;
   академичната свобода;
   свободата на религията;
   свободата на сдружаване;
   правото на равно третиране;
   правата на лицата, които принадлежат към малцинства, включително ромите и евреите, и защитата от изказвания, изразяващи омраза към тези малцинства;
   основните права на мигрантите, търсещите убежище лица и на бежанците;
   икономическите и социалните права.

Като най-голяма парламентарна група ЕНП игра водеща роля, но заедно с нея против Орбан гласуваха социалистите, либералите, зелените и комунистите. В тази политическа смесица по-важно бе кой как се позиционира по национален признак. Германия, която има най-много евродепутати, гласува почти единодушно за санкциониране на Унгария. Нейният пример бе много важен, защото Орбан има стари и много дебели връзки с германските християндемократи още от времето, когато начело на ХДС бе канцлерът Хелмут Кол, а наследничката му Ангела Меркел бе негова млада любимка. Германският вот в Европарламента за скъсване с Орбан получи подкрепа от Франция и така европейският "мотор" определи посоката на раздалечаване от Унгария.

 

Тогава пратениците на ГЕРБ в Европарламента се видяха в чудо,

 

защото трябваше да застанат не само срещу ЕНП, но и срещу Германия - мощната покровителка на Бойко Борисов, уплашени от приликата между греховете на Унгария и България. Ако бяха гласували срещу Орбан, щяха да гласуват и против Борисов. Водени от принципа, че собствената кожа и собственият началник са най-близки, те единодушно загърбиха и Германия, и ЕНП, гласувайки като "бунтари" (нарушители на партийната дисциплина в политическата група). Сега предстои по-тежко изпитание, защото на 20 март лидерите на партии в ЕНП ще се гледат очи в очи и няма да натискат скришом бутони за гласуване в огромна зала.

Германската десница в лицето на ХДС/ХСС още не е казала дали ще направи последната крачка за раздяла с ФИДЕС, защото кандидатът на ЕНП за следващ председател на ЕК германецът Манфред Вебер (ХСС) ще трябва да се бори за всеки глас от десницата в бъдещия Европарламент. Орбан обещава да вкара отново поне 12 евродепутати и бройката му не е за пренебрегване, като се има предвид, че десните националисти се готвят за мощен пробив от 37 на 60 евродепутати. Ако ФИДЕС бъде изгонена и реши да се присъедини към тях, може допълнително да ги усили. Орбан ще бъде третата по важност фигура в тази компания след италианеца Матео Салвини и французойката Марина льо Пен.

В тази изнервена среда

 

на Борисов ще му се наложи да ходи по жарава

 

Западните държави, които са нетни вносители в бюджета на ЕС, гледат с нарастваща критичност източноевропейските страни като вироглави неблагодарници, които са нетни получатели на еврофондове, но се дърпат от общите политики. Традиционните прегръдки и целувки тук няма да играят голяма роля. Борисов не би могъл да застане в позата на принципен обвинител на Орбан, защото бумерангът веднага ще се върне към него. Ако участва в изгонването на ФИДЕС, ще качи ГЕРБ на същия катапулт за изхвърляне от ЕНП. В един момент ще трябва да си каже: "Меркел ми е скъпа, но аз съм си по-скъп". 

Комично е, че в подобно положение се намира и неговият политически опонент Сергей Станишев. Като председател на ПЕС той трябва да реши

 

какво да прави с лошото дете на левицата Ливиу Драгня

 

- председателя на румънския парламент, който дърпа конците на послушната му министър-председателка Виорика Дънчила. На конгреса на ПЕС в края на миналия месец в Мадрид той открадна шоуто на кандидата на левите за председател на Еврокомисията Франс Тимерманс, срещу когото малко преди това Румъния повдигна обвинение за участие в организирана престъпна група заедно с комисарката по правосъдието Вера Юрова. По мнението на управляващите социалдемократи в Букурещ те са написали обиден доклад за Румъния през ноември по Механизма за сътрудничество и проверка. Ливиу Драгня, който вече има две присъди за злоупотреба с власт (едната неокончателна) и затова не може да бъде премиер, а само председател на парламента, предпочита да не се мярка на европейски форуми, където другите лидери избягват компанията му. Той се сниши дори при откриването на румънското председателство на Съвета на ЕС в началото на януари, когато прати на церемонията своя заместник Флорин Йордаке (същия, който показваше от трибуната на парламента средни пръсти по адрес на ЕК след излизането на ноемврийския доклад).

Появата му на конгреса на ПЕС в Мадрид бе предизвикателна, защото дръпна реч на румънски („за да ме разберат румънските работници“), в която обясни на делегатите, че трябва да се концентрират върху борбата с европейската десница, а не върху посегателствата над правовата държава в Румъния. Той обеща, че ще спечели отново евроизборите и ще даде на оредяващата соцгрупа в Европарламента поне още 13 депутати както досега. Оставаше да каже като Орбан, че делегатите от другите държави, които го критикуват, са "полезни идиоти", защото помагат на политическите си опоненти. Тонът му бе толкова предизвикателен, че Тимерманс въобще не си сложи слушалките, за да разбере в превод какво говори, а португалската делегатка Ана Гомеш се провикна от първия ред в залата:

 

"Долу корупцията!"

 

Европейското семейство на социалистите начело със Сергей Станишев засега крие вътрешното напрежение зад партийна солидарност и дисциплина. Но това не е нищо повече от заравяне на главата в пясъка. Румъния твърдо следва примера на Унгария и партийният цвят не пречи на изграждането на автокрация от един и същ тип. Неудобството е, че през септември м.г. Станишев като евродепутат охотно гласува за наказателната процедура срещу Унгария, представяйки се като принципен защитник на европейските ценности. Лицемерието му личи от липсата на каквато и да е принципност по отношение на Румъния. Ако и тя си изпроси наказателна процедура, ще бъде интересно да се наблюдават душевните терзания на лидера на ПЕС.

Когато се сравняват международните прояви на Борисов и Станишев, не бива да се забравя, че те са двете страни на една и съща монета, с която България плаща за лошото си име като най-корумпирана държава в ЕС. Те допринесоха най-много за грозния й образ в чужбина, защото си предадоха щафетата и не допуснаха през последните 14 години никакво отклоняване от курса на управляващата клептокрация.