facebook
twitter

Наблюдател

От селския кмет се изисква лакейство и да плаща от личната си заплата

Протест няма, финансова автономия – също, вотът в най-малките селища съвсем бе забравен - така Борисов и някои кметове “решиха” проблема с децентрализацията
2023
Две хубави знамена отпред, много растителност встрани и разхвърлян инвентар наоколо - така изглежда средностатистическото селско кметство в България. Снимка: Диян Иванов

През последните седмици темата с финансовата автономия на кметствата в състава на общините бе поставена на публичното внимание. Беше планиран протест, който не се състоя, стигна се до някакви решения, но в крайна сметка едва ли ще настъпи промяна.

Проблемът с автономията има политически, административни, социални, технически, а и чисто комунално-битови проекции. Централизацията на управлението на бюджетните средства, делегирано по силата на Закона за публичните финанси (ЗПФ) на общините и най-вече на кметовете им, превръща огромната част от пряко избраните кметове на кметства в

 

заложници на различни по характер социални,

 

а и чисто междуличностни интереси. Ето защо подетата инициатива от Националното сдружение на кметовете на малките населени места за законодателни промени за постигане на някаква форма на финансова автономия е твърде навременна. Нейното реализиране в каквато и да е степен би имало добре изразен положителен ефект за всички граждани, които са избрали да живеят в хилядите села и градчета.

Досегашният опит красноречиво сочи, че ако има административни служители у нас, от които буквално да не зависи нищо, то това са кметовете на кметства. Макар в повечето случаи пряко избирани и носещи отговорност пред гласоподавателите, както и имащи ясно регламентирани правомощия по силата на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), обикновено тези кметове са

 

почти напълно игнорирани при вземането

 

на решения от останалите институции на местната власт – дори и когато те се отнасят до тяхното кметство. Не само това, но и единственият ресурс, с който разполагат, са личните им заплати – определена част от които периодично биват изразходвани за общественополезни дейности. Игнорирането се отнася и до иначе уж ясните дейности по планиране, организиране, изпълнение и контролиране на общинските бюджети съгласно изискванията на ЗПФ, и до участието им в процедури по възлагане на обществени поръчки, както и до възможностите за разработване и изпълнение на проекти по различните европейски програми.

В крайна сметка практиката познава десетки, стотици случаи, при които единствената гаранция да бъде направено нещо – каквото и да е то - в някое от така наречените малки населени места, е умението на кмета да бъде сервилен, да угодничи, да лакейства, да се слага… на съответния общински кмет било по партийна или „чисто” личностна линия. Както и обратното.

Защо децентрализацията е важна, няма нужда да се обяснява много-много. Тя би довела до повишаване качеството на живот. В тази насока са възможни различни административноправни решения.

Едно от най-радикалните, но навярно и най-ефективно действие, издържано напълно в духа на традициите на местното самоуправление в България, би могло да бъде свързано с промени в ЗМСМА с оглед на

 

предоставяне на пълноправен статут на юридическо лице

 

на всяко кметство. По този начин освен със самостоятелен бюджет то би могло да разполага с възможности за управление и на определена част от поземления ресурс в своите граници, с който сега се разпореждат общините, и на горския фонд, и на полезните изкопаеми…

Друга възможност е делегиране на правомощия на второстепенни разпоредители с бюджетни средства. Чрез тази мярка т.нар. малки кметове биха могли да участват пълноценно в процеса на планиране, организиране, изпълнение и контролиране на общинския бюджет в онази негова част, която се отнася до кметствата им. Биха могли да бъдат дефинирани и редица други начини за изготвяне на механизми, гарантиращи управлението на средствата - например ясно регламентиране на бюджетите на всяко кметство; обединение на няколко малки населени места в повече или по-малко автономна бюджетна единица; или дори – завишен контрол от общинските съвети и други институции по отношение на управлението на общинските бюджети.

Истина е, че ако всичко това се въведе, би довело до някои трудности. Затова реализирането на автономия изисква редица други условия и ресурси.

 

Най-напред трябва да се подобрят образователното равнище

 

и финансовата култура на кметовете и наместниците. На фона на системата за подбор на кадри от всички партии и най-вече – подбора в малките селища - проблемът за справянето на “малките кметове” при евентуалните завишени правомощия е изключително важен. Ето защо е твърде необходимо превантивно разработване на задължителни нормативни изисквания към кандидатите за заемане на тези длъжности. А също и създаване на модерна система за обучение на бъдещите кметове и на големи, и на малки селища.

На второ място е нужно цялостно преструктуриране на финансовите отдели в общините – като организационни структури, кадрови състави и технико-технологично обезпечаване. Колко от общинските администрации обаче са готови да се справят с това предизвикателство?

На трето място е проблемът с мотивацията, подготовката и морално-етичните качества на общинските съветници. За да бъде избегната порочната практика за превръщането на местните парламенти в придатък на администрацията, е необходимо по-голямо или по-малко завишаване на изискванията на партиите към кандидатите за съветници.

При въвеждането на автономия цялостната дейност на финансов контрол би била подложена на непредсказуеми нови предизвикателства. Затова, на четвърто място, са нужни и ясни критерии за определяне размера на бюджетите на кметства, както и надеждна система за контрол. Всички тези рискове и трудности биха били обективни, но предимствата на децентрализацията са безспорни и

 

всяка инициатива в тази насока заслужава подкрепа

 

Стигаме до протеста. Той трябваше да се проведе в София на 10 ноември от кметовете на кметства и кметските наместници – поне такава бе близо месечната подготовка, дейно разгласявана по национални телевизии и други медии. Основните искания бяха свързани с регламентирането на финансова децентрализация още през следващата бюджетна година, както и с гарантиране на промени в Изборния кодекс – за отпадане на регламента в населените места под 350 души да бъдат назначавани наместници, вместо да бъдат избирани кметове.

Твърде изненадващо, в последния момент протестът беше отменен с мотива, че министър-председателят Бойко Борисов бил обещал да се срещне на 12 ноември с председателя на националното сдружение Румен Стоянов и с други кметове на малки селища. В крайна сметка след проведената среща беше разпратено съобщение, че е постигнато следното: общинските съвети с приемането на бюджета да приемат финансовата рамка за всяко кметство; засилване контрола по изпълнение на решенията на общинския съвет от кмета на общината и завишаване на санкциите при неизпълнение; участие на кмета на кметството при възлагане, контрол и приемане на обектите с втори подпис на територията на кметството; завишаване санкциите по ЗМСМА на кметовете на общини при неизпълнение на общинските бюджети. След всичко това е очевидно, че отново е налице

 

добре познатият процес на „изхлузване от отговорност”,

 

както и че едва ли ще има нещо различно от съществуващото по отношение на желаната децентрализация. Незнайно защо напълно е игнорирано и искането за отпадане на регламента в селищата под 350 души да бъдат назначавани наместници, вместо да бъдат избирани кметове.

При всички случаи решаването на тези проблеми трябва да залегне в бъдещите управленски стратегии на национално отговорните политически сили. Стига тези сили да ги има в нашата страна.

---

*Авторът е кмет на самоковското село Драгушиново, бивш ръководител на общински и държавни структури в областта на социалното подпомагане.

2

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

По ръба на синята бездна

15.12.2018

Петьо Цеков

1083 2
Три воденични камъка тежат на изнежената шия на Франция
Има ли Шекспир ботокс?

15.12.2018

270 1

Коментари

mitkomm

Всеки трябва да разполага със собствен бюджет, пропорционално на хората, които са с постоянна регистрация.Като се почне от София и се стигне до Малко Сливово.Всеки кмет има нужда от някой лев в касата, макар и за най- елементарни работи- той в село със сто човека няма да вдига небостъргачи, но и той си има разходи- битови, материални и всички, които ги има в голямия град, с тази разлика, че голямата община храни 500 човека/Средна община/, а той- един, само него си.Това е заетоста в малките населени места- ЕДИН.Не може в София бюджета да е 2.5 милиарда, а в средно голяма община 42 милиона и те обикновено стигат само за заплати и ако искаш да направиш нещо трябва да ходиш в София и да целуваш г...а на някой мастит чиновник да ти отпуснат някой лев, все едно ги искаш за твоята къща.Ей, така стоят нещата в нашата държавица и то не случайно- гъзоблизец ли си- ще има, не се ли подчиняваш на партията- ще има, но през крив макарон.Е, за това е направено така, иначе ставаш самостоятелен, трудно ще те манипулират...ама големия кмет изобщо не го интересува какво ще стане със МалкоСливово, ама изобщо, той гледа да се хареса на своите съграждани, идват други избори, пък и да остави нещо след себе си,а другите, малките...да се спасяват.

Georgi Hadjiyski

Проблемът е, че политиките у нас се правят в столицата, минават през областните градове, понякога достигат до някои общински центрове и винаги пропускат селата - може би защото в тях живеят слляни.

Влез или се регистрирай за да коментираш