"Страхувам се от гърците, дори когато носят дарове" - с тези думи Лаокоон предпреждава народа на Троя за лукавостта на гърците. Но троянците пренебрегват предупреждението му и пускат дървения кон, дар от враговете, в града си. През нощта гръцките войници излизат от търбуха на кухия кон и завземат Троя, както е описано от Вергилий в "Енеида".
Предупреждението на Лаокоон се е превърнало в символ на подозрението, с което трябва да подхождаме към врага, когато ни обсипва с внимание. Спомням си го всеки път, когато израелският премиер бива посрещан по кралски в Кремъл. Президентът Владимир Путин обсипва с щедри почести Бенямин Нетаняху и израелското правителство отчита като изпълнена мисия ангажимента за координация между израелските сили за отбрана и руската армия. Но тази хармония и общите интереси бяха нарушени след свалянето на руския разузнавателен самолет от сирийците.
Настъпи момент за вглеждане в себе си и осъзнаване, че 45 години след като руската мечка бе изгонена от Близкия изток с войната Йом Кипур, тя се е върнала, за да плаши Израел. Тогава, както и сега, Русия не е съюзник и руснаците не са решение, а проблем. Тъй като те са господарите на Сирия, иранската армия, Сирия и "Хизбула" не могат да укрепват, ако не са под тяхно крило. Така координацията в сигурността, в името на чието спазване командващият израелските ВВС бе извикан в Москва, може да се превърне в капан, в начин за баламосване на Израел, докато оста на злото установи военно присъствие в Сирия и Ливан, което да блокира напълно небето за израелската авиация.
Сериозна ситуация се очертава и в Западна Сирия. Руснаците имат голяма военна и военноморска база в Тартус на Средиземно море, в рамките на 3 години руският флот се доближи още повече до израелските инсталации за добив на природен газ и това може да се превърне в реална заплаха. Още повече че руският военноморски контрол в Източния средиземноморски басейн заплашва не само производството на природен газ, но и маркетинга му. Планът за изграждане на голям газопровод за пренос на газ от израелското крайбрежие до Кипър, Гърция и Италия може да се превърне в заложник на Путин.
Руско-иранската ос, чието съществуване се отрича, също се придвижва на изток. Руснаците и иранците контролират днес големи участъци от петролопровода, преминаващ стотици километри от Киркук в Ирак до ливанското пристанище Триполи. Тръбата, строена през 30-те години на миналия век и достигаща и до Хайфа, не работи от десетилетия. Но пътят, създаден по същото време по протежение на тръбата, се използва днес от иранците за транспорт на оръжия към Сирия и Ливан.
Ключовият въпрос е дали Путин планира да използва този маршрут за внос на петрол от Иран чрез Ирак и Сирия до порт Тартус и да го продава в Европа като анонимен петрол. Териториалният контрол на Иран и Русия върху стария петролопровод може да се превърне в начин да се избегне ембаргото, наложено от САЩ за иранския нефт.
Опасният потенциал на руския и иранския контрол върху старата тръба не е заплаха само за Израел. Той трябва да тревожи и САЩ и съюзниците им. Като държава на фронтовата линия Израел трябва да промени стратегията си - трябва да следва политика на "уважение и подозрение" спрямо Русия и да изведе администрацията на Тръмп от ступора й.
-----
КАРЕ
Остро напрежение възникна между Русия и Израел в средата на септември, след като руски разузнавателен самолет бе свален от сирийската ПВО над Сирия и Москва обвини израелската авиация за инцидента. Русия твърди, че израелската армия я е уведомила за своя операция твърде късно и че израелски изтребители са използвали руския самолет като щит срещу сирийските ракети. Израел отрича.
Седмица след инцидента, при който загинаха 15 руски военни, Москва обяви, че до две седмици ще достави на Сирия противоракетна система С-300. Темата бе актуална и в началото на годината, но след визита на израелския премиер Нетаняху в Москва бе съобщено, че двете страни вече не преговарят за доставката на ракетите "земя-въздух". Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков доставката на зенитно-ракетната система С-300 е с цел защита на руските военнослужещи в страната и решението не е насочено срещу трети страни.
