- Г-н Димитров, като архитект какво мислите за постоянните обрати по казуса с небостъргача на „Артекс" в „Лозенец" и разрешението за строеж?

- Принципно погледнато, "Лозенец" е едно от местата в София, в които може да се допусне високо строителство, и то точно във високата му част. Високи сгради може и трябва да има, по света сме виждали страхотни. Проблемът на София е, че всички недоразумения са заложени и се допускат от закона и от общия устройствен план на града (ОУП). В него има ужасно много недомислици с дългосрочен характер, като "Златен век" е една от тях. Мисля, че след като казусът със "Златен век" мине през съда, той ще даде възможност да се продължи. Въпросът е това ли е сградата, която трябва да се довърши? В момента строителството се изпълнява така, че широката страна на сградата е с посока изток-запад. А трябва да е север-юг. "Кемпински" е ориентиран точно така. Колкото и да се гледа от града, хотелът се вижда като тясна сграда. Докато "Златен век" стои тежко на фона на Витоша, скрива планината. Но мога да ви кажа, че и сградата, в която доскоро е живял зам.-шефът на ГЕРБ Цветан Цветанов, а чувам, че в нея живеят и други депутати, също е в нарушение на строителните норми. С други думи, в София по-скоро става дума за стандарт при нередовното строителство, а не за изключение. 

- За блока, в който Цветанов размени два апартамента с "Артекс" ли говорите?

- Точно за него. Той е построен върху бивш публичен държавен имот на БОДК, отреден за детски център. От устройствена гледна точка сградата не е спазила редица изисквания за отстояния. Липсва и задължителното по закон поне 40% озеленяване, целият терен е в плочки, озеленяването е 0%. В съседните обекти зеленина има, но не и в блока на Цветанов. Подчертавам, че строежът е от времето, когато кмет е Софиянски, а шеф на СОС е Венцислав Кисьов.

- Харесва ли ви ремонтът на ул. "Граф Игнатиев"?

- Този ремонт е генерално сбъркан, целта при него бе не да се направи най-доброто за столичани, а да се усвоят много пари. Най-големият абсурд в дебата дали колчета или блокчета да пазят софиянци от трамвая по "Графа" е, че по тази улица изобщо не трябва да има трамвай. Особено сега, след като предстои пускането на третия диаметър на метрото. Исторически в центъра на София са се оформили няколко площада, които трябва да са пешеходни. Нашата организация е правила предложения и ще продължи да настоява центърът да започне да прилича на себе си. В стария град не трябва да се натрупват никакви паразитни функции. Бул. "Мария Луиза" от Лъвов мост до Халите трябва да е пешеходна зона, целият площад "Св. Неделя" до "Алабин" също трябва да е пешеходен. Трябва да се извади и покаже крепостта Сердика, която се намира точно под "Св. Неделя", за да се види, че живеем в един от великите градове на света. Античното културно наследство пред Партийния дом до Булбанк и пред Джамията също трябва да е на показ и хората свободно да се разхождат в тази зона, в която не трябва да има нито една кола и трамвай.

- Вече тръгна дебат за приемането на нов общ устройствен план на София. Какъв е шансът с него да се подобри средата и да се поправят стари грешки?

- Проблемите на София се коренят в сега действащия ОУП. Него го приеха преди 10 г. "с отвращение". Прие се без концепция за зелената система, за жилищните територии, без изработена комуникационно-транспортна система и т.н. По абсолютно престъпен начин за него гласуваха депутати от всякакви цветове и партии. В транспортната система на София трябва да се ситуира ново летище, да се разработи жп система за суперскоростни влакове над 250 км. Такива ще идват, от една страна, от Анкара и Истанбул, а от друга – от Будапеща и Белград. Само от нас зависи дали ще минат и през София и ще конкурират самолетите. Новата система означава да се изработи връзка между метрото и скоростните влакове, нова схема на метрото и трамваите и тролеите – рационална, пестяща време и средства.

Общият план от 2009 г. бе приет така, че да посегне на почти всички незастроени територии южно от "Лозенец". За съжаление, се даде "законно" основание за посягането и на други части на града. В резултат се получи този урбокретенизъм, който сега наблюдаваме, да речем, в "Манастирски ливади" и уплътняването, което сполетя стария градски център. Дори през социализма в България се мислеше за градската среда повече от гледна точка на живеещите в нея. Когато са се строяли комплексите – и "Младост", и дори "Люлин", се е работило с правила, които са много по-добри от днешните, независимо че параметрите в тях са били малко по-ниски от това, което Световната здравна организация е изисквала. А тя е поставяла условие за 60 кв. м публични зелени площи на човек, не повече от 15 мин. пътуване до водни площи,10 мин. пешеходно ходене до парк, 30 минути разстояние до мястото за седмичен отдих. Всички тези неща бяха изоставени. Откакто действа Законът за устройство на територията (ЗУТ), той сви възможността на поземлените имоти да се гледа в по-широк обхват – като агломерация. В ЗУТ нормативът за публичната зеленина бе намален драстично. В предишните планове за големите градове бе фиксирана зеленина от минимум 25 кв. м на жител. С плана от 2009 г. минимумът бе премахнат и в ЗУТ бе записано, че за градове над 200 000 души зеленината се определя съгласно одобрени устройствени планове. Така според сега действащия ОУП на София, приет, докато кмет бе сегашният премиер Бойко Борисов, а шеф на СОС - днешният му коалиционен партньор Венцислав Кисьов от СДС,  жителите на "Люлин" например, град със 150 000 души, разполагат с по-малко от 0.75 кв. м зелени площи. За сравнение - нормативът на ЕС за отглеждането на т.нар. щастливи кокошки е те да разполагат с поне 0.75 кв.м.

- Как занапред може да се спасят повече зелени площи?

- Не виждам някой да има желание да го направи освен гражданите. Те вече знаят какво искат и как да се борят за него, научиха се да протестират, да блокират кръстовища. Разбраха, че след като плащат данъци, имат правото да изискват. Разбраха, че срещу себе си имат партии, много от които действат като организирани престъпни групи. Вместо политиците да организират правилата за по-добър живот на хората, правят други неща. Още не се говори много по една тема, но вече се вижда, че има настроения за построяване на нов стадион, и то в зеленото сърце на София – в Борисовата градина, над езерото Ариана. В тази част земята е изцяло държавна и въпреки това настроенията са там да се появи нов комплекс с 35 000 седящи места. Сега пазарлъкът е дали паркоместата да са 30 000, или да са проформа 3000-4000, които ще се намират под игрищата. Вместо инвестицията да се изнесе и да й се даде някой подходящ терен на военните, например от другата страна на зала "Арена Армеец", в местността Къра. Но на последното заседание на предишния кабинет на Бойко Борисов в присъствието на кмета Фандъкова се взима решение теренът на "Българска армия" да се раздели на две и статутът му е отреден като държавна частна собственост, за да може да бъде продаден или даден за застрояване. Не съм против строежа на нов стадион. Смятам, че градът е изостанал в развитието на спортната си инфраструктура. Но защо трябва да се посяга на зеленина? Защо Фандъкова не защити интереса на всички столичани и не предложи друго решение? 

- Къде другаде общината не си върши работата?

- По отношение на зеленината особено проблемен е Западен парк. Там и цигани, и българи секат поголовно и се заселват, а в същото време общината залесява с дръвчета района до бившето сметище в Суходол. Вместо да се даде земя на циганите да си направят къщи там, допускаме да се унищожава истинският парк, а садим фиданки по програма, по която само се отчитат пари. Подобно решение е уникално малоумие вследствие на липсата на адекватно устройствено мислене.

Съгласно плана от 2009 г. над 10 000 дка, или няколко Борисови градини, са отредени за озеленяване - между Горубляне и "Младост", от "Студентски град" до "Малинова долина", при "Кръстова вада", Южен парк и т.н. Собствениците на тези имоти плащат данъци като за УПИ, милиони левове всяка година. Въпросът е къде потъват тези пари и защо Столичната община не използва данъците да изкупи терените. Ако това се бе случило, София щеше да има поне още 2 големи парка. И нямаше сега кметицата да ни обяснява, че за зелени площи нямало пари. Има и още много пари, които се използват не по предназначение.

- Например?

-Отворете бюджета за последните 10 г. и ще се убедите как само за обслужване на администрацията разходите са се увеличили от 24 милиона до 124 милиона. И то все "в името на гражданите и града". А всъщност в полза на бюрокрацията, а и не само. Вземете за пример платеното паркиране. Навремето го въведоха, за да се строят със събраните пари паркинги и гаражи – подземни и надземни. Столичани и гостите на София са подарили на Столичната община повече от 1 млрд. лева, като срещу тези пари не са се появили почти никакви паркинги - нито подземни, нито надземни. Защото ресурсът се използва по партийна целесъобразност, а не за града.