Медия без
политическа реклама

Рахитичен банкозавър

25 Март 2019ЕМИЛ ХЪРСЕВ

През август 2008 г., на дъното на световната финансова криза, германското правителство рискува и приложи най-мащабния фокус-бокус във финансовия инженеринг през новото хилядолетие. То успя с един куршум да тръшне два от трите свръхгиганта на германската банкова система, да си прибере обратно вложените пари и отгоре на всичко да излезе от сделката с печалба. Сега Берлин се опитва да направи нещо подобно и с националния шампион Дойче банк, но позицията на канцлерката вече не е същата и шансовете за успех този път изглеждат минимални. Струва си да припомним сделката от 2008 г., за да поясним

 

как работят майсторите

 

на банковото реструктуриране. Тежко засегната от рязкото влошаване на кредитния портфейл през 2007 г., третата по размер на активите Комерцбанк изпадна в бедствено положение. Потенциалните загуби се изчисляваха на десетки милиарди евро, почти колкото целият капитал на банката, а загубите при ликвидация биха се измервали в трилиони евро. Ако банката беше в България, едва ли кабинетът щеше да намери смелост да хвърли десетки милиарди държавни пари за спасяване на банката с риск да ги загуби. У нас никого не спасяваме, знаете. Толкова можем. Германското правителство пое риска, без миг да се замисли, ще му скочи ли Брюксел и ще го накажат ли за неправомерна държавна помощ на търговско дружество. Хазната купи акции за 18 млрд. евро. Брюксел не гъкна. Тогава последва вторият, истински майсторски ход:

 

малката болна риба глътна голямата,

 

напомпаната с държавен капитал Комерцбанк придоби за 9.8 млрд. евро далеч по-едрата Дрезднер банк. Така избави главния си акционер, правителството, от необходимостта да инвестира още бюджетни пари да спасява не по-малко затъналия конкурент. Пазарът се успокои, акциите тръгнаха нагоре. Въпреки депресията банката успя да възстанови бизнеса си, обслужването на кредитите се нормализира и Комерцбанк върна на държавата цялото спасително финансиране, купи обратно акциите на доста по-висока цена. Правителството отбеляза голям успех и добра печалба (макар че декапитализира банката и акциите й паднаха от 46 евро в края на 2009 г. до под 7 евро за акция днес). Сега кабинетът се опитва да ползва отново по-малката Комерцбанк (където продължава да е най-големият акционер с 15.6%, следващият държи едва 5%) като спасител и за Дойче банк. Преди дни обявиха началото на преговори за

 

сливане на двете най-големи банки

 

в Германия. Резултатът трябва да е третата по размери банка в Европа, непосредствено след британската ХШБК и френската БНП "Париба". Но този път правителството се задоволява само с „морално въздействие“ и не мисли да инвестира държавни пари в сделката. Може би затова реакцията на пазара е ледена. Всички анализатори се съмняват, че обединяването на две закъсали банки може да създаде една стабилна. Оценката на пазара е близка до отчайващата: акциите на Дойче банк се търгуват за 24%, на Комерцбанк – за 31% от счетоводната им стойност. Освен възможност за свиване на разходите в домашния банков бизнес сливането с Комерцбанк не обещава съществено подобрение на позициите на Дойче банк, чиито сериозни проблеми идват от сделки на международните финансови пазари, главно в САЩ. Особено показателно е, че

 

служителите на банките са против

 

сливането, а тъкмо те най-добре знаят състоянието на всяка отделна позиция и реалния потенциал за възстановяване на банките. Банкерите от двете страни на Таунусанлаге (където една срещу друга са централите на банките) твърдят, че ако финансовите институции останат самостоятелни, шансовете им са по-големи. За първи път след 4 години на загуба през 2018 г. Дойче банк е на печалба (нищожните 0.4% върху собствения капитал), Комерцбанк отчете миналата година 3% печалба на същата база, но с обещания, че загубите от кризата са напълно възстановени, т.е. банката е в добра кондиция за растеж. Най-вероятно

 

сливането няма да го бъде,

 

след като срещу сделката се обявиха както влиятелният синдикат на служителите Вер.ди, така и инвестиционният фонд "Блек Рок Кепитъл", най-големият акционер в Дойче банк и един от най-големите в Комерцбанк. Все още няма становище на бившия премиер на Катар Хамид бен Джасим ал Тани, който контролира втория по големина пакет акции в Дойче банк. Но едва ли той и по-малките акционери ще имат интерес от едно сливане без ясни перспективи за бъдещето на националния банков лидер на Германия. Да, при сливане на двете най-големи банки позициите на лидера на местния пазар ще бъдат безспорни, но ще възникне един още по-грамаден и труден за управление банков динозавър, който все по-трудно ще се конкурира и ще продължи да губи позиции на международните финансови пазари. Въобще идеята за сливане на гиганти и отглеждането на все по-огромни финансови чудовища, които се управляват от все същия брой директори и все по-трудно се адаптират в един динамично променящ се свят, изглежда от ден на ден по-съмнителна. Размерът има значение: динозаврите са били твърде големи, за да оцелеят.