Обкръжението на бившия американски президент Джо Байдън години наред е криело от публиката неговото влошено здравословно състояние, а от него самия - падащата му популярност. Това е една от основните причини за катастрофалното представяне на демократите на президентските избори през 2024 г., които доведоха до завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом.

Това пишат журналистите Джейк Тапър (CNN) и Алекс Томпсън (Axios) в най-нашумялата политическа книга в САЩ в момента - "Първороден грях: немощта на президента Байдън, нейното прикриване и катастрофалното му решение да се кандидатира за втори мандат". Книгата, която подробно разказва за здравето на 46-тия президент на САЩ, излезе няколко дни преди Байдън да съобщи, че има рак.

Джейк Тапър е водещ на CNN и главен кореспондент във Вашингтон, който бе модератор на единствения дебат между кандидатите за президент Тръмп и Байдън през лятото на 2024 г. Алекс Томпсън е политически кореспондент на Axios. За своята книга те са разговаряли с около 200 души, много от които високопоставени чиновници в Белия дом, членове на конгреса, политически донори. По-голямата част от събеседниците са се съгласили да говорят едва след изборите през ноември 2024 г., като малцина пожелават имената им да бъдат споменати.

"Книгата е саркастичен портрет на възрастен,

егоистичен президент, изолиран от реалността, 

който се опитва да бъде преизбран през 2024 г., въпреки своето влошаващо се здраве и угасващи когнитивни способности", резюмира Guardian.

В "Първороден грях" подробно се разказва как истинското състояние на Байдън е било внимателно укривано не само от избирателите, но и от донорите и колегите му от Демократическата партия.

Авторите на книгата твърдят, че първите признаци за влошаването на здравето на Байдън се забелязват още през 2015 г., след смъртта на неговия син Бо от тумор в мозъка. Те дават пример със записите на разговорите на Байдън с писателя Марк Звонитцер, който става съавтор на мемоарите на политика през 2017 г. "Той се опитва да запомни някои неща, понякога му е трудно да говори, често губи нишката на мисълта си", пишат те.

Мнозина забелязват влошаването на здравословното състояние на Байдън още по време на предизборната кампания през 2020 г. Той се запъвал, бъркал имена и дати, често забравял, че се намира пред публика. Неговият екип даже превърнал това в част от имиджа му. Байдън се рекламирал като причудлив старец: може понякога да те накара да се чувстваш неловко, но винаги можеш да разчиташ на неговия опит и мъдрост. Той стана най-старият президент в историята на САЩ: в деня на инаугурацията си на 20 януари 2021 г. Байдън бе на 78 г. и два месеца.

В средите на демократите обаче се е смятало за неприлично да се обсъждат това, защото така се налива вода в мелницата на Тръмп и републиканците, които не преставаха да твърдят, че Байдън е твърде стар и страда от деменция.

По време на предизборната кампания през 2020 г. Байдън е трябвало да говори с избиратели по Zoom, като записите е трябвало да се използват за поредица от предизборни клипове. "Тези видеа бяха ужасни. Той изобщо не можеше да следи разговора", признава един от високопоставените демократи. "Не можех да повярвам на очите си. Сякаш това бе друг човек. Като че гледаш старец, който не трябва в никакъв случай да шофира", добавя друг демократ, който признава, че не е виждал Байдън отдавна.

Други двама демократи обаче обясняват неудачните записи с факта, че в  Zoom всички изглеждат неловко.

Обкръжението на Байдън използвало различни прийоми, за да скрие неговото състояние 

и когато той става президент. Сериозните дискусии се провеждали между 10:00 и 16:00 ч., речите му били съкратени, за да не се налага президентът да стои дълго прав, за президентския самолет се използвала по-къса стълба. Обсъждало се дали той да не започне да използва инвалидна количка за придвижването си, но решението било отложено евентуално за след изборите.

Когато трябвало да бъде заснето видео с Байдън, неговите помощници правели записа в забавено темпо, за да не се забелязва как бавно той всъщност се движи. 

През 2022 г. Байдън започнал да забравя имената на най-близките си съратници. Така например своя съветник по националната сигурност Джейк Съливан той нарекъл Стив поне два пъти, а към директора по комуникациите си Кейт Бедингфилд се обръщал с просто "пресата".

Към края на 2023 г. срещите вече приключвали до обед.

През 2023 г. специалният прокурор Робърт Хър провежда петчасов разговор с Байдън в рамките на разследването за боравене със секретни материали от времето, когато той е вицепрезидент, намерени в неговия дом. При него Байдън забравял думи и дати, губел мисълта си и се отклонявал от темата. Разследването приключи през февруари 2024 г., като Хър отказа да повдигне обвинения, а в своя отчет  написа: "Пред съдебните заседатели вероятно Байдън ще е такъв, какъвто бе по време на нашите беседи - заслужаващ съчувствие, добродушен възрастен човек с лоша памет".

Това заключение обаче предизвика ярост у Байдън и неговия екип. Те обвиниха Хър, че като не е събрал достатъчно основания за съдебно преследване, той се е постарал да навреди на Байдън политически, като неоснователно го представи за лошо съобразяващ старец.

През май 2025 г. изданието Axios (където работи един от авторите на книгата - Алекс Томпсън) публикува аудиозапис на беседата на Хър с Байдън. Той показва как президентът прави дълги паузи, постоянно забравя мисълта си, отговаря невнятно на въпросите и често даже не може да завърши изречението си. Внезапно започва да говори за смъртта на сина си Бо и бърка годината, в която тя е настъпила.

Според Тапър и Томсън, членовете на администрацията на Байдън към 2024 г. вече 

не вярвали, че може да разчитат на президента, 

ако се стигне до извънредна ситуация или международна криза през нощта.

Друг показателен епизод от книгата се разиграва през юни 2024 г., когато холивудската звезда и виден активист на Демократическата партия - Джордж Клуни, който години наред е приятел със семейство Байдън, организира прием за спонсорите на кампанията за преизбирането му за президент. Тогава Байдън не разпознава Клуни. Актьорът повдига този въпрос пред партийни функционери и крупни спонсори на демократите. Те признават, че възрастта на Байдън му се отразява, че той бързо се уморява, често забравя и все по-трудно може да участва в публични събития. Но според тях президенството е на първо място вземане на решения, а с това Байдън се справя.

Седмица след вечеринката на Клуни бяха дебатите между Тръмп и Байдън, на които всички видяха колко зле изглежда президентът, как се обърква, запъва и бави отговорите. Тръмп не пропусна да се възползва от това. Една от репликите му беше: "Аз не разбрах какво каза той в края на това изречение, но вероятно и той самият не е разбра". Един от авторите на книгата - Джейк Тапър, който е сред модераторите на тези дебати, получава бележка от своята колежка Дана Беш: "Байдън току що загуби изборите".

Тези дебати показаха на цялата страна, че 

разговорите за старческата немощ на Байдън не са просто манипулация на републиканците.

Две седмици след дебатите в The New York Times излезе колонка на Джордж Клуни под заглавие: "Аз обичам Джо Байдън. Но ние се нуждаем от нов кандидат". В нея той отбеляза: "Лидерите на нашата партия трябва да престанат да ни казват, че 51 милиона души (тв аудиторията на дебатите) не са видели това, което ние видяхме... С този президент ние няма да спечелим през ноември. И не само това - ние няма да получим мнозинство в Палатата на представителите и ще загубим мнозинството си в Сената. И това не е само мое мнение. Това е мнението на всеки сенатор, член на Конгреса и губернотор, с които аз лично съм разговарял. На всеки - независимо какво говори публично".

Почти месец след дебатите обаче екипът на Байдън  провежда срещи със сенатори, конгресмени и губернатори, за да ги убеди, че той може да се справи със задачата, въпреки катастрофалното представяне. При тези срещи станало ясно, че най-близкото обкръжение на Байдън не само се е опитвало да скрие здравословното състояние на президента от широката публика, но и паралелно е укривало от самия Байдън катастрофално падащия му рейтинг. Помощниците на президента максимално облекчавали неговия график, свеждали до минимум спонтанните срещи с пресата, подготвяли текстове не само за програмните му речи, но дори и за неформалното общуване с всякакви случайни хора. Същевременно предпазвали Байдън от всякакви неприятни новини.

Тапър и Томпсън изброяват поименно 

хората, които стоят зад тази измама 

- съпругата на Байдън - Джил, синът му Хънтър, сестра му Валери Байдън-Оуенс и четирима съветници, които наричат "политбюро": Майк Донилон, Стив Ришети, Брус Рид и Рон Клайн. 

Журналистите дават две обяснения за тези действия. Първо, тези хора общуват с Байдън всеки ден и не е можело да не забележат как неговото състояние бавно се влошава. Второ, те искрено вярват в "мита Байдън" - човекът, който стоически е преживял големи нещастия: неговата първа съпруга и едногодишната му дъщеря загиват в автокатастрофа през 1972 г., по-големият му син умира от тумор в мозъка през 2015 г., малкият му син Хънтър години наред се бори с наркозависимост. Той никога не е имал нито харизмата, нито ораторските способности на Бил Клинтън или Барак Обама. Винаги е бил подценяван. Но в края на краищата именно той през 2020 г. съхранява единството на Демократическата партия, помирява и убеждава умереното и прогресивното й крила да работят заедно, и успява да победи Доналд Тръмп на изборите.

В близкия кръг на Байдън са хората, които искрено го обичат и които възприемат всяка критика по негов адрес като посегателство срещу този мит, като лично оскърбление. В резултатите от социологическите проучвания те виждат това, което искат да видят: че Байдън за пореден път е подценен и той неминуемо отново ще опровергае скептиците. Така представяли числата и на самия президент.

За да се убеди Байдън, че залогът е твърде голям и не трябва да се разчита на ново чудо, през юли 2024 г. се наложило да се намесят старейшините на Демократическата партия: бившият президент Барак Обама, бившият председател на Палатата на представителите Нанси Пелоси, лидерът на демократите в Сената Чък Шумър. Именно под техен натиск на 21 юли Байдън се оттегли от изборите.

А сутринта след изборите се събужда, убеден, че ако е останал в президентската надпревара, е щял да я спечели, пишат Тъпър и Томпсън. "Това показваха проучванията", повтарял той. В тази логика има само един проблем - никога не е имало проучвания, които да показват това.