Черната дупка водоснабдяване и канализация глътна нови 437 млн. евро. Толкова ще струва на бюджета неприемането на новия законопроект за водоснабдяване и канализация, обещан като реформа по Националния план за възстановяване и устойчивост. Депутатите дори не имитират желание да го приемат - първо четене мина още през октомври миналата година, а докладът за второ гласуване бе изработен през ноември. С това си и останахме.
Вероятността законът да бъде бързо придвижен при новосформирано Народно събрание след предсрочните избори не е голяма. Реформата, заложена в закона, е много тежка и е свързана и с промяна в ценообразуването на водата, като се очаква поскъпване. Надали прясно избрано правителство ще се втурни да прави точно това, особено на фона на вече вдигнатите от 1 март цени. Три месеца след присъединяването към еврозоната КЕВР одобри нови цени на водата, като най-голямото поскъпване - за Кърджали, достигна 13.7%.
На този фон по тръбите продължават да изтичат брутални обеми вода. Разходите за тези загуби плащаме всички ние, при това по няколко пъти - през сметките, през бюджета покрай огромните заеми на ВиК дружества, през еврофондовете - покрай налагани финансови корекции за некадърно проведени обществени поръчки.
Какво показват финансовите отчети на ВиК дружествата и кои са най-големите пробойни в системата, която от години гълта стотици милиарди, и те все не са достатъчни?
ВиК проектите са един от най-големите провали по ПВУ
Провалът да се приеме изцяло новия законопроект за ВиК не е изненада на фона на трудните баланси в правителството на Росен Желязков, окончателно взривени от протестите. Законът провежда поредното пълно преструктуриране на сектора - окрупняването на териториите в 28 асоциации, колкото са и областите, както и на ВиК оператори, така че за 1 област да има един оператор. Всичко това изисква преформатиране на цялата правно-организационна рамка на системата - учредяване на нови асоциации, сливане на ВиК дружества с цел окрупняване. А това е съпътствано от смяна в ценообразуването и преход от административно регулирана цена към разходно ориентирана. Това почти сигурно означава поскъпване и в новия законопроект изрично е заложена защита на хората в затруднено положение - ще бъде определен праг за социално поносима цена за всяка област, както целева норма на възвръщаемост за съответния ВиК оператор.
ВиК проектите се оказаха сред големите провали по ПВУ и по друга линия. За проекти за изграждане и реконструкция на водоснабдителни и канализационни системи, включително пречиствателни станции за отпадъчни води за населени места с между 5000 и 10 000 жители, по плана бяха заложени 351 млн. лв. Предвиждаше се с тях да бъдат изградени системи в 13 агломерации (Девня, Генерал Тошево, Павел баня, Дулово, Ахтопол, Крумовград, Девин, Гълъбово, Стралджа, Долни чифлик, Съединение, Котел, и Рогош - Скутаре), които не са допустими за финансиране по други програми. По този проект бе свършена сериозна работа - изготвени бяха технически спецификации и бяха обявени куп обществени поръчки. Поръчките, естествено, затънаха в обжалвания. Накрая кабинетът на Желязков предложи цялата схема да отпадне от ПВУ и да се прехвърли към програма “Околна среда”. Това е най-голямата инвестиция, предложена за отпадане при предоговарянето на плана през 2025 г. Програма “Околна среда” пък тепърва ще се изменя, за да се включат в обхвата й и тези проекти. Измененията бяха одобрени в края на февруари и тепърва ще се пращат на Брюксел.
Стотици милиони изтекоха по тръбите и в предходния програмен период
Прегледът на консолидирания финансов отчет на "Български ВиК Холдинг" за 2024 г. показва брутални нива на загуби в отделни ВиК дружества. Консолидираният отчет дава удобно агрегирана информация, от която се вижда, че редица дружества имат нива на загуби над 70%. Те като правило имат и ниска събираемост. В този списък попадат ВиК Добрич (74.91% общи загуби във водоснабдителната система, 77.92% събирамеост), ВиК Монтана (77.63% загуби и 88.97% събираемост), ВиК Перник ( 83.25% загуби и 86.43% събираемост), ВиК Плевен - (71.31% загуби, 91.19% събираемост). С високи загуби във водоснабдителната система са още ВиК Разград - 72.99%, ВиК Сливен - 81.39%, ВиК София - 72.56%, ВиК Търговище - 73.61%, ВиК Хасково - 72.41%, ВиК Шумен - 83.67% и ВиК Ямбол - 70.6%.
Много от тези дружества не успяват да подобрят показателите си, а обратно - картината се влошава, въпреки налети стотици милиони левове в системите. Данни на КЕВР от задълбочен анализ от от миналата година показаха, че при 12 регионални ВиК оператори загубите растат в периода от 2020 до 2024, вместо да падат - за областите Плевен, Ловеч, Търговище, Шумен, София-област, Перник, Варна, Разград, Хасково, Пазарджик, Бургас и Смолян.
Много показателен тук е случаят с ВиК Шумен. За относително кратък период - от 2021 до 2024 г., загубите по системата растат, при това чувствително - от 77,3% до 83,67%. В отчета на дружеството от 2022 г. се изтъква, че голяма част от водопроводите са с изтекъл амортизационен срок и осъществяването на дейности по текуща подръжка като инспектиране, профилактика, аварийни ремонти и прочие не дават резултат. "Друга не малка част от загубите са търговските загуби, които включват: загуби от незаконно ползване, загуби при неточност при измерването, грешки при обработка на данни и корупционни практики при отчитане на водомерите", се казва в отчета.
Докато загубите растат, милионите за изпълнение на поредния интегриран проект за подобряване на водния сектор на обособената територия, обслужвана от ВиК Шумен, набъбнаха още. През предходния програмен период 2014-2020 г. ВиК-Шумен бе бенефициент по програма "Околна среда" с проект на стойност 44 млн. евро, който успя да приключи през юни миналата година, с цената на фазиране, тоест прехвърляне на дейности и в новия програмен период 2021-2027. Прехвърлените строителни работи възлизат на 3 млн. евро. Община Шумен е получавала пари за интегриран воден проект и в първия програмен период 2007 -2013 г., когато на свой ред се е изпълнявал втори етап на проект, започнал в предприсъединителния период. Така може спокойно да се твърди, че общината влачи тези проблеми от десетилетия. Всичко това не попречи на града този февруари да остане два дни без вода заради повреда в помпената станция.
С подобни фазирани - стигнали до някъде и разделени на две за следващ програмен период заради липсата на време, са и проектите на други ВиК дружества. Под шапката на ВиК холдинга такива са проектите на Бургас, Варна, Сливен, Перник и Пловдив, Видин. Фазиран бе и проектът за ВиК инфраструктура в периферните квартали на Столична община. Разделянето на две на големи проекти, които не успяват да бъдат завършени навреме, не е необичайна практика, но е показателно, че над една трета от ресурса за новия програмен период по приоритетна ос “Води” всъщност е за фазирани проекти. Проектът на Столична община от предходния период бе с бюджет 42.4 млн. евро, реално платените суми до края на периода се оказаха 29.8 млн. евро.
Инвестиционни заеми
"ВиК Шумен" е едно от дружествата, които е ползвало голям инвестиционен заем от шапката "Български ВиК холдинг", за да успее да покрие собственото участие и плащания по проекта по ОПОС , като заемът е в размер на 70 млн. лв. и е одобрен през 2022 г. Подобни инвестиционни заеми са ползвали повечето от дъщерните на холдинга дружества. Така например ВиК Стара Загора е получило също през 2022 г. инвестиционен заем от 45 млн. лв. по изпълнение на проект по оперативната програма за периода 2014-2020, като сумата е ползвана с цел избягване на забава и приключване на проекта в рамките на определените срокове. ВиК Сливен е със сключен заем през 2022 г. за покриване на самоучастие в размер на 31 млн. лв., ВиК Перник - със заем от 41 млн. лв. и т.н. Много от тези заеми са анексирани и вероятно с част от тях са покрити и огромните финансови корекции, които бяха наложени по проектите по ОПОС заради допуснати нарушения в обществените поръчки.
Тези заемни споразумения успяха да гарантират приключването на периода и са един от случаите, в които ясно се видя ползата от съществуването на обща шапка, под която да функционират дружествата. Холдинговото дружество редовно участват и в увеличение на капитала на част от дъщерните дружества, с което се осигуряват средства за извънредно възникнали големи разходи, които фирмите трудно биха могли да покрият. През 2024 г. например холдингът е взел решения за увеличение на капитала на 6 дъщерни дружества - в Силистра (8.1 млн.лв.), Бургас (19.3 млн. лв.), Кърджали (6.8 млн. лв.), Пловдив (23.8 млн.лв.), Смолян (6.8 млн. лв.), Стара Загора (8.4 млн. лв.), или общо над 73 млн. лв. с цел осигуряване на средства за индексации на договори, изпълнявани отново по оперативната програма. Други 3.3 млн. лв. са дадени на “Кюстендилска вода” за закупуване на допълнителни материални активи.
ВиК холдингът започна да излиза на консолидирана печалба
В първите две години от създаването му през 2020 г., които съвпаднаха и с ковид епидемията, холдингът изглеждаше като една пасивна структура, която просто държи огромна сума, внесена под формата на собствен капитал. Дружеството обаче постепенно навлезе в ролята си и започна активно да финансира дъщерните дружества през заеми или увеличение на капитала. Показателни са сравнителните данни за текущите активи - 948 млн. през 2020 г. и 551 млн. лв. през 2024 г., т.е. холдингът е насочил значителен ресурс към дъщерните си дружества. Въпреки това някои икономисти считат, че холдингът продължава да е свръхкапитализиран.
При всички случаи може да се твърди, че без неговата подкрепа огромна част от дъщерните фирми биха рискували много турбулентно приключване на изпълняваните проекти по оперативна програма ОПОС от предходния програмен период. В този случай наличието на общо холдингово дружество бе предимство, защото ВиК дружествата получиха навреме ключови ресурси и подкрепа за финализиране на еднотипови проекти.
Показателно за това, че холдингът започна да работи добре, са и финансовите данни от консолидираните му отчети, с включени резултати на дъщерните дружества.
През 2024 г. групата значително увеличава приходите си - от 727.4 млн. лв. през 2023 на 1.093 млрд. лв. през 2024. Заедно с приходите растат и разходите, но все пак дружеството излиза на нетна печалба от 2.4 млн. лв. при загуба от 7.9 млн. лв. за 2023 г. След счетоводни корекции окончателният финансов резултат е отрицателен - малко над 1 млн. обща загуба, но има подобрение от 9 млн. лв. спрямо 2023 г.
ФИНАНСОВИ РЕЗУЛТАТИ НА ВИК дружествата със статут на големи под шапката на Българския ВиК холдинг.
