За амбициите на българските политици да станат евродепутати очевидно бронебойни патрони няма открити. С приближаването на поредния евровот действията на част от лидерите на малките партии все повече напомнят за размаха на въображението на прегладнелия Остап Бендер по време на прословутата му шахматна лекция пред жителите на Васюки, на която той обеща селото да стане столица на света и да се прекръсти на Ню Москва.
Вече се вижда, че на лидера на „Атака” Волен Сидеров като че ли му е тясно в България и вече му се мержелеят европейски хоризонти. Вижда се и че на Николай Бареков също много му се иска да остане там още пет години на издръжка на българския и европейския данъкоплатец. Партията на атакиста обаче върви зле в социологическите проучвания, а тази на бившия тв водещ изобщо отсъства от тях. Но май двамата вече са разработили план как напролет да се доберат до Европейския парламент. На предишните евроизбори през 2014 г. Бареков (като шеф във фалиралата TV7) разполагаше с огромен финансов и медиен гръб в лицето на банкрутиралата КТБ и на телевизията, която рекламираше мощно формацията му „България без цензура”. Сега Бареков не само не разполага с този ресурс, но очевидно не разполага и със структури на преименуваната си партия „Презареди България”. Затова бившият водещ на сутрешен блок, изглежда, е изобретил нова схема за печелене на гласове, която включва и устремилия се към Брюксел Сидеров. Бареков, който по време на мандата си се запомни само с екзотичните дестинации, които посети, и че импруувнал английския си, внезапно се обяви за баща на консерватизма у нас и за автор на платформата „Обединени консерватори”. Преди дни той обяви, че на специална изнесена сбирка в Страсбург изпълнителното бюро на партията му (разбирай той и заместника му Георги Балабанов) са дали на лидера си (Бареков) „мандат за продължаване на започналите вече преговори за общо явяване на изборите с „Атака“ предвид консервативната идеология, изповядвана от тази партия”. Междувременно „Атака” подаде документи за членство в еврогрупата в ЕП, в която се подвизава и Бареков – Европейски консерватори и реформисти.
С това
планът на Бареков за спечелване на втори евродепутатски мандат
не се изчерпва. Същият съобщи и че се готви да организира „световна конференция на консерваторите и реформистите”, която ще се състои в София. Освен това ръководството на „Презареди България” го натоварило с поръчението „да проведе разговори със сестринските партии и да осигури подкрепата на Републиканската партия на САЩ и на Британската консервативна партия”. „Доклад по изпълнените препоръки ще бъде разгледан след посещението на Бареков във фондация „Херитидж” във Вашингтон и след срещите му с конгресмени и сенатори”, се казваше още в анонса.
На миналите евроизбори Бареков игра с ВМРО, с „Гергьовден” и с една от земеделските формации – ЗНС. Коалицията вкара двама депутати в ЕП – самия Бареков и Ангел Джамбазки. С наближаването на новия вот старата конструкция изглежда все по-разпаднала се и с просто око вече се вижда, че трябва да се търси нова. През отиващата си година Бареков и Джамбазки влязоха в открита конфронтация, като неотдавна си отправиха взаимни публични обвинения.
Интересно е кой освен "Атака” Бареков смята да покани в „Обединени консерватори”. На българските предсрочни избори през 2014 г. коалицията му „България без цензура” спечели 15 места в миналия парламент. При сформирането му обаче групата се регистрира като „Български демократичен център” и стана ясно, че Бареков няма да има контрол над нея. След това евродепутатът нарече доскорошните си сподвижници „отрепки”, които предали и него, и хората, които са гласували за тях. Въпреки това преди дни Бареков обяви, че първите, на които ще предложи място в „Обединени консерватори”, ще са именно формациите, с които създаде „България без цензура”.
И т.нар.
традиционна десница май се готви за коалиция
в най-широк формат с цел преодоляване на социологическите прогнози, че при наличие на няколко формации вдясно нито една от тях няма да изпрати представител в ЕП. Въпреки че от години съставните части на т.нар. градска десница проявяват нетърпимост една към друга, която се прояви най-силно по време на „Реформаторския блок” в миналото Народно събрание. След неговия край първи вдясно се коалираха ДСБ на Атанас Атанасов и Радан Кънев, „Да, България” на бившия правосъден министър Христо Иванов и „Зелените”, които създадоха „Демократична България”. Напоследък все по-често обаче се появяват сигнали, че към тази формация или към друга с друго име, но отново с участието на ДСБ, „Да, България” и „Зелените” ще се прилепят и СДС и ДБГ, създадено от Меглена Кунева и с днешен председател Димитър Делчев. Последните две партии и ДСБ бяха част от „Реформаторския блок”, като между тях перманентно избухваше напрежение и валяха взаимни обиди и обвинения в рамките на 43-тия парламент. През 2016 г. например Делчев заяви, че Радан Кънев работи за разцеплението на „Реформаторския блок” и че каквото не може да овладее и да оглави, той го цепи. Изказването бе по повод актуалните тогава президентски избори и подозренията на Делчев, че Кънев иска да е общият кандидат на реформаторите. „Което е, меко казано, тясно политически скроено”, коментира сегашният шеф на ДБГ. Обвиненията на СДС пък към Кънев бяха още по-чести и по-гръмки.
Въпреки това неотдавна в интервю за БНТ Кънев заяви, че
„Демократична България” е много добър център за партньорство
със СДС и ДБГ”. Лидерът на СДС Румен Христов пък се обяви за коалиция на неговата партия с ДСБ на Кънев и Атанасов, но не и с „Да, България” на Христо Иванов.
И други български политици, изглежда, не са забравили крилата фраза от шахматния турнир във Васюки, че „Делото за спасяването на давещите се е дело на самите давещи се”. След като остана извън последния парламент като част от коалицията "Реформаторски блок - Глас народен", здравният министър във втория кабинет „Борисов” Петър Москов обяви наскоро, че „ще реализира” нов десен политически проект. С него Москов очевидно се надява да се събере за европейските избори с Валери Симеонов и с партията му НФСБ, а може би и с ВМРО. Дни след като Симеонов подаде оставка заради квалификациите си към майките на деца с увреждания, Москов защити бъдещия си партньор, че той бил остракиран и представен като демон на нацията. „Харесвам не конкретно Симеонов, не конкретно НФСБ, не конкретно идеята, че българският национален интерес трябва да бъде пред всичко. Аз харесвам хора, които могат да стоят зад действията си", така бившият зам.-председател на ДСБ коментира възможността за сътрудничество с доскорошния вицепремиер.
Москов се изказа ласкаво и за лидера на ВМРО
Красимир Каракачанов. Топлите отношения между ексздравния министър и лидерите на бившия „Патриотичен фронт” в миналия парламент датират още откогато Москов заяви след поредния побой над лекар в ромска махала, че който се държи като скот, ще бъде третиран като такъв и че медиците ще влизат в гетата само при получени гаранции за тяхната сигурност. Последва вот на недоверие срещу Москов, поискан от БСП и ДПС, в който Каракачанов и особено Симеонов защитиха пламенно Москов с думите, че бил най-успешният министър във втория кабинет на Борисов.
За отношенията си с ДСБ и за възможността да влезе в „Демократична България” Москов каза преди дни, че това нямало как да стане, защото неговият нов десен проект не искал да е „още един път от същото”.
