facebook
twitter

Наблюдател

Популизмът настъпва по всички фронтове

Броят на европейците, които живеят в държави с поне един популист във властта, се е увеличил от 12.5 млн. на 170 млн. души за десетилетие
автор
Гардиън
1334
ЕПА/БГНЕС
Популистите Марина льо Пен и Геерт Вилдерс изключително добре се представиха на изборите във Франция и Холандия. Тя дори успя да стигне балотаж на изборите за държавен глава.

Ян Каван е един от студентите, които са начело на злополучния продемократичен бунт, известен като Пражката пролет отпреди почти 50 години. Въпреки неуспеха той продължава напред, става депутат, сенатор, външен министър и вицепремиер, както и председател на Общото събрание на ООН. Каван сега е на 72 г. и има малко неща в политиката, които не е виждал. „Популизмът в този вид съществува, откакто има и политици. Благодарение на него се печелят избори. Има обаче популизъм и популизъм. Но „чистият популизъм“, на който сега сме свидетели... дори не съществуваше преди 10 години“.

В началото на века популизмът е временно явление на европейската политическа сцена. Оттогава броят на европейците, гласуващи за популистки партии на национални избори, се е увеличил от 7 на повече от 25%, сочат данните от проучване, направено по поръчка на в. „Гардиън“. През 1998 г. само две малки европейски държави – Швейцария и Словакия – имат популисти в правителствата си. Две десетилетия по-късно още 9 държави имат популисти в управлението си. Броят на европейците, които живеят в държави с поне един популист в правителството, се е увеличил от 12.5 млн. на 170 млн. души. Като виновник за това се посочва почти всичко – от рецесията до миграцията, социалните медии и глобализацията.

Чешкият опит обаче показва, че ситуацията всъщност е доста по-сложна. Едва 2.3% от населението няма работа – най-ниският процент в ЕС. Миналата година икономиката на Чехия отбеляза ръст от 4.3% - над средното ниво за останалите държави членки. Освен това страната не допусна бежанци на територията си и не беше засегната от бежанската вълна към Европа от 2015 г. Проведените миналата година избори обаче бяха спечелени от популистки партии, които взеха над 40% от гласовете – десетократно увеличение от 1998 г. насам. Чехия показва, че факторите, които стоят зад възхода на популизма, са доста по-сложни и много по-различни от тези, които първоначално бяха обвинявани. Решението на избирателите да пуснат гласа си за популистка партия често е отражение на психологическото състояние, свързано с обстоятелствата и идентичността.

Популистите са склонни да приемат политиката като битка между добронамерените „обикновени“ маси и порочен или корумпиран елит и настояват, че общата воля на народа трябва винаги да триумфира. „Гардиън“ приема класическото определение за популизъм на политолога Кас Мъд. Според него популизмът често е съчетаван с „идеология домакин“, която може да бъде или лява, или дясна.

На фона на нарастващия дял на гласовете, давани за популисти и влиянието им, „Гардиън“ проведе 6-месечно проучване, за да установи кои са новите популисти, какви са факторите, довели ги на власт, и как се трансформират, след като поемат управлението. „Тук няма тежка икономическа криза, нито големи промени в обществото. Чехия е една от най-развитите и успешни посткомунистически държави. И на практика почти няма мигранти. Въпреки това хората са недоволни“, казва Мартин Мейстрик от Карловия университет в Прага.

Алпийските държави

Следвоенните популисти първоначално намират опорна точка в Европа в алпийските държави, които имат дълга история на националистически или крайнодесни тенденции. В малката Швейцарска народна партия, която е в управлението на страната, е залегнала „автентичната“ селска съпротива срещу градското и чуждестранното влияние. Стигна се до провеждането на референдум, на който беше отхвърлена кандидатурата на Швейцария за влизане в Европейската икономическа зона през 1992 г., като това промени политиката на страната.

Швейцарската народна партия практически даде начало на „печелившата формула“ на крайнодесния популизъм: националистически искания, свързани с имиграцията; враждебност към неолиберализма и ожесточеното внимание върху запазването на националните традиции и суверенитет. За това, разбира се, допринесе, че Швейцария е магнит за „международния елит“, символизиран от Давос, банковата тайна и службите на ООН.

В съседна Австрия Партията на свободата – организация с доста по-крайнодесни възгледи, основана от бивши нацисти през 1956 г., спечели над 20% от гласовете на избирателите за първи път през 1994 г. А сега е в правителството като по-малък коалиционен партньор, при това за четвърти път. В Италия - друга държава с история на радикална крайнодясна политика - четири пъти на власт е популистът Силвио Берлускони.

През 90-те години на ХХ век разпространението на популизма е ограничено до тези три държави – всяка от тях със собствени политически особености. Ситуацията започва да се променя с настъпването на новия век. Политическият пейзаж в Холандия е разтърсен през 2002 г. от бързия възход на популиста Пим Фортаун и след това от убийството му. Същата година Жан-Мари льо Пен от крайнодесния Национален фронт изненада Франция, като стигна до балотаж на президентските избори. Два пъти през 2005 г., на референдуми във Франция и в Холандия, е отхвърлен проект за конституция на ЕС - резултат, който тогава се приема като победа на „обикновените хора“ над европейския елит.

Югът

През 2008 г. настъпват финансовата криза и рецесията. Много хора, особено в южните части на Европа, усещат понижаване на жизнения стандарт. Управляващите дотогава центристки правителства – и еврократите в Брюксел със строгите финансови ограничения – се превръщат в основна мишена.

Най-тежко засегнати от кризата са гърците, които през 2012 г. дават 27% от гласовете си за радикалните крайнолеви популисти от „Сириза“, които три години по-късно влизат във властта с 10% по-висок резултат. В Испания борещото се срещу финансовите ограничения движение „Подемос“ получи 21% на изборите през 2015 г. – едва година след създаването си.

В Италия десетилетията на корупция, лошо управление и влиянието на бежанската криза от 2015 г. довеждат на власт антисистемното Движение "Пет звезди" миналата година. То направи невиждана коалиция с крайнодясната антиимигрантска партия "Лига".

Западът

Наскоро стабилните партии в Западна Европа започнаха да отстъпват пред популистката вълна. Във ФРГ крайнодясната антиимигрантска партия "Алтернатива за Германия" – основана като пряк отговор на твърдението на канцлера Ангела Меркел в пика на финансовата криза, че „няма алтернатива“ на спасителния пакет на ЕС за Гърция - спечели 92 места в Бундестага.

Дъщерята на Льо Пен Марина достигна до балотаж на президентските избори във Франция през 2017 г. На първия тур на изборите тя успя да вземе малко повече гласове от Жан-Люк Меланшон от набиращата популярност крайнолява организация "Непокорната Франция". В Холандия антиислямската Партия на свободата на Геерт Вилдерс стигна до втората по големина парламентарна сила в страната.

Северът

Дори и в известните с либералните си възгледи скандинавски държави настроените антиимигрантски популисти надигнаха глас в миналото десетилетие. Крайнодесните "Шведски демократи" – партия, която произхожда от неонацисткото движение - си осигуриха едва 0.4% от гласовете през 1998 г., но на последните избори тази година постигнаха рекордните 17.6%. Датската Народна партия e в дясноцентристкото правителство на малцинството от 2015 г.

Основните партии на север дълго време се противопоставяха на сформирането на коалиционни правителства с крайнодесни популисти, но в Норвегия бяха принудени да отстъпят. Прогресивната партия там се коалира от 2013 г., а във Финландия, където малката партия "Синята реформа" – издънка на популистите от "Истински финландци" – също така е в коалиция.

Изтокът

Най-голям успех популистите постигнат в Централна и Източна Европа. Всичките страни от т.нар. Вишеградска четворка са управлявани от популистки партии. Сред тях са „Фидес“ на Виктор Орбан в Унгария, където популистките партии си осигуриха 63% от гласовете на изборите тази година, и „Право и справедливост“ в Полша на Ярослав Качински.

Двете партии дори започнаха да показват истинските си лица – популисти, консервативни в културно отношение, авторитаризъм. Сега те нападат основни либерални институции като независимата съдебна система и свободните медии. Все повече определят националната идентичност според етноса и религията, демонизират противниците си като родения в Унгария финансист от еврейски произход Джордж Сорос, с език, напомнящ на този от 30-те години на ХХ век.

Чехия обаче е далеч от това да се превърне в друга Унгария или Полша, чиито популистки лидери полагат усилия да превърнат съдилищата в средства за осъществяване на държавна пропаганда. Двете страни са безмилостно предупреждение какво може да се случи, когато националисти популисти дойдат на власт.

В Европа крайнодесните популистки партии успяват да влияят на политиката дори и когато не са в управлението – британската Партия на независимостта, "Шведските демократи", Датската народна партия,  холандската Партия на свободата и "Алтернатива за Германия" променят управленския курс в страните си с доминиращи дясноцентристки партии по въпроси като имиграцията.

Прогресът на популистите е съпровождан почти навсякъде със сериозна промяна на следвоенния политически пейзаж в Европа и продължаващо раздробяване на националните гласове. Докато големите управляващи партии се свиват, по-малките – някои от тях популистки, но не всички – се разрастват. Това засяга дясно- и лявоцентристките партии, но социалдемократическите партии в Европа се оказват най-силно засегнатите, тъй като техни избиратели се насочиха към радикалните десни и леви. Тенденция, която изглежда е трудно да се промени: силната в миналото Германската социалдемократическа партия (ГСДП) падна до 14% в проучванията; френската Социалистическа партия получи само 7.4% на парламентарните избори миналата година, а холандската Партия на труда спечели само 5.7%.

Въпреки това развитие на събитията на европейския политически небосклон Ян Каван остава оптимист за ситуацията на Стария континент. „Вярно е, че популизмът печели избори“, казва той. „Ако тези истински популисти не комбинират идеите си с нещо друго, нещо истинско... няма да им е достатъчно, за да убедят хората, че са на тяхна страна. В дългосрочен план трябва да се предложат истински решения.“

 

 

20

Влез или се регистрирай за да коментираш

Още

По ръба на синята бездна

15.12.2018

Петьо Цеков

1001 2
Три воденични камъка тежат на изнежената шия на Франция
Има ли Шекспир ботокс?

15.12.2018

266 1

Коментари

ablepsia

"Популизмът" - новото момче за бой на правилните медии.

kaily
снимка на kaily

Аз не видех кой го написа това? Афтор не видех.

 

ПОПУЛИЗЪМ - политическа доктрина, която обезпечава правата и реализирането на възможностите на обикновените хора в борбата им срещу привилегирования елит.

 

Популизъм (съществително) (главно неодобрително) - политически идеи и действия, замислени с цел да се представят нуждите и желанията на обикновените хора.

 

Държа да питам всички непопулистични тикви ако не представят нуждите и желанията на обикновените хора, тогава кво правят във властта?!? А!

 

Ейбрахам Линкълн А government of the people, by the people, for the people („Едно правителство на народа, от народа и за народа”)

Damien

Обратното на популизма какво е ? Нека дадат пример. Да речем, улавото банкерче Макрон антипопулист ли е? А канадското наркоманче антипопулист ли е?

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

Историчарска справка-Популистите и Демагозите в Атина свалят Тираните и създават Идеята за Европа като различна от Империята на Персия(Иран)
някои им ходи никаб, не спа?

ppipi7766

Меркел бе Damien.

Чист  антипопулист ( анти местната популация) за сметка на външната.

Кайзер Созе
снимка на Кайзер Созе

Не закачай Тенора! Поне един да може да изтананика увертюрата на "Летящият холандец"
спестявайки на публиката досадната патетика от тетралогията, особено в режисураата на Карталов.

Дежурния

Игрите на думи с дефиниции не помагат особено. Под "популизъм" хората критично настроени към това явление разбират в общи линии:

"Начин за политическо поведение за спечелване на общественото доверие чрез привидна загриженост за нуждите на суверена (създаване на лъжлива представа за бързо и лесно решение на обществените проблеми)."

И с друга дума да бъде наречено това явление, същността му няма да се промени.

Част от примерите в статията е трудно да се отнесат към "популизъм", другата обаче са си на място и са показателни, доколко се решават обществените проблеми когато популисти започнат да участват в управлението.

 

g_ringo

Под "популизъм" хората критично настроени към това явление разбират в общи линии:

"Начин за политическо поведение за спечелване на общественото доверие чрез привидна загриженост за нуждите на суверена (създаване на лъжлива представа за бързо и лесно решение на обществените проблеми)."

А под демагогия

"стратегия за спечелване на влияние чрез въвеждане на публиката в заблуда с цел демагогстващият да я убеди в „своята правота“"

 

Това е същността на популизма и демагогията - примамливи лъжи за наивници.

дон Базилио
снимка на дон Базилио

отражение на психологическото състояние

споделената м/у властници и властвани параноидно-шизоидна психоза 

се явява като реакция на усещането за безпомощност и произтичащата

от него дезорганизация на аза и неговите граници 

 

няма ефективна терапия

 

сори 

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=3nkcUDw5DBM

#########💃     🎆💀💣🌀✊     💃##########

                  

 

 

Sine_metu

Пет., 07/12/2018 - 09:24 (нов)

g_ringo

Под "популизъм" хората критично настроени към това явление разбират в общи линии:

"Начин за политическо поведение за спечелване на общественото доверие чрез привидна загриженост за нуждите на суверена (създаване на лъжлива представа за бързо и лесно решение на обществените проблеми)."

А под демагогия

"стратегия за спечелване на влияние чрез въвеждане на публиката в заблуда с цел демагогстващият да я убеди в „своята правота“"

 

Това е същността на популизма и демагогията - примамливи лъжи за наивници.

 

Така е, но на тези определения се нанизват и управниците- "непопулисти". Като бройлерчета на грил. Като мръвчици на шишче.

Задачката е да се отдели сухото - онези, които доказват, че политическите "елити" преследват единствено лични цели и са корумпирани, каквито те безспорно са, от суровото - мнозинството политици, които твърдят, че "елитите" са загрижени за общото благо и честни, каквито те безусловно не са.

 

Затова е нужно понятията да се подменят с ГМО- новоговор.

kaily
снимка на kaily

Игрите на думи с дефиниции не помагат особено. Под "популизъм" хората критично настроени към това явление разбират в общи линии:

"Начин за политическо поведение за спечелване на общественото доверие чрез привидна загриженост за нуждите на суверена (създаване на лъжлива представа за бързо и лесно решение на обществените проблеми)."

ъхъ

И преди съм питала, ще питам знайковците и сега. Моля за отговор, щото досега такъв не получих. Как се нарича тогава (зачертаването не работи, сори).

 

загрижеността за нуждите на суверена

Weiß

Нарича се социализъм. Да не се бърка с БСП.

Manrico
снимка на Manrico

На аргумента, че популизмът е хубаво нещо, защото названието произтича от "популус" - народ, може да се отговори само с аргумента, че либерализмът е още по-хубаво нещо, защото названието му произтича от "либи ралото".

kaily
снимка на kaily

Цитат от съседната тема

 

Проблемът е, че властите не знаят с кого да разговарят. „Жилетките“ нямат организатор, нямат говорител. Журналисти от петнайсетина държави, обединени в клуб "Голяма Европа", питат бившия кандидат-президент на левицата Беноа Амон какво става.

 

„Да живее популизмът! Вече няма ляво и дясно – има народ и елит“,

Манрко да иде да му го изпее в очите.

Sine_metu

Пет., 07/12/2018 - 10:46 (нов)

дон Базилио

отражение на психологическото състояние

споделената м/у властници и властвани параноидно-шизоидна психоза 

се явява като реакция на усещането за безпомощност и произтичащата

от него дезорганизация на аза и неговите граници 

 

няма ефективна терапия

 

Да бе, психоза. Популацията може и да е семпличка откъм познавателни способности, но в никой случай не е луда. Никаква психоза нема, а два обективни обществени процеса - надеждата за сбъдване на собствените частни интереси и ежедневната лъжа.

 

За да въздигнем познанието от общото към конкретното, ще припомня кои гласувахме за СДС, независимо от явната му психическа и умствена непълноценност. 100- на хиляди кандидат- реститути, 6- 700 хиляди кандидат- частници, още толкова кандидат- емигранти и неколкостотин хиляди алчущи за демокрация, сред които и моя скромност. СДС се оттече, защото част от надеждите беха сбъднати, а лъжите - прозрени от хората.

 

Това са и очевидните терапии - изчерпването на изразяваните от една или друга партия обективни, макар и частни цели, и истината. Страшно нещо е тя, драги ми Базилио.

 

 

kaily
снимка на kaily

няма ефективна терапия

а, има, на една глава разстояние...

Meto_ot_Interneto

"Аз не видех кой го написа това? Афтор не видех."
Афтор нема, щото е редакционна статия, отразяваща поилитическото гледище на вестника.
Напоследък "Гардиън" от сериозно издание се превърна в жълт парцал - генератор на фалшиви новини и сензации. Немат паре и произвеждат фураж, за да привличат определена порода добитък.

kaily
снимка на kaily

Социализъм се наричало...

Ми то и социализъм е мръсна дума. Колко сладко, а?

 

Мръсни думи са популизъм, социализъм, комунизъм...

Чисти думи са неолиберализъм, пазар, лобизъм...

Св. Ихтамнетий
снимка на Св. Ихтамнетий

„Да живее популизмът! Вече няма ляво и дясно – има народ и елит“

 

Тъй ли било то? Тоз провалил се безславно кандидат май дори не е чувал за книгата на Шантал Муф за левия популизъм

 

Въпросът за успеха на десните популисти е тясно свързан с това, че те представят себе си като противници на статукво и като даващи глас на народа.  Разбира се, този глас е артикулиран през доста националистически и ксенофобски термини.

Според мен това, което е важно и ново от поне от 2011г. насам е, че забелязваме леви артикулации на това недоволство. И това, което наричам „популистки момент“ е именно моментът, в който постполитическото състояние бива оспорвано както от десния, така и от левия популизъм. Моето разбиране е, че единствения начин да се борим срещу десния популизъм е да изградим ляв популизъм. Социалдемократическите партии не са тези, които ще спрат възхода на десния популизъм, защото, фактически, те са до голяма степен отговорни за развитието на тези движения. Тъкмо те изоставиха работническата класа, съсредоточиха се само върху интересите на средната класа и в резултат се появиха всички тези народни маси, които усещат липса на политическо представителство. Това обуслови успеха на десния популизъм и в такъв случай не социалдемократите ще успеят да променят това развитие, освен ако те самите не се променят изоснови. За момента единственото изключение е Лейбъристката партия на Джеръми Корбин, който възражда радикалната традиция вляво. Беше интересно да видим как по време на последните избори те успяха да си върнат част от поддръжниците на десните популисти от ЮКИП; същото се случи и във Франция с Меланшон. Единствено левите популисти са в състояние да отговорят на демократичните искания и да спрат възхода на десния популизъм. Ако днес има криза на демократичното представителство, левите популистки партии са единствените, които могат да разрешат този проблем и да възстановят демокрацията. Всъщност проблемът с хегемонията на неолиберализма е, че всички постижения от времето на социалната демокрация и социалната държава бяха отнети.

Ето защо трябва да възстановим демокрацията и да се борим с постдемокрацията, но не като просто се върнем към старата ситуация, а като радикализираме демокрацията. Трябва да възстановим и да радикализираме демокрацията. Да я направим още по-включваща от тази, която имахме по време на социалдемокрацията. Това според мен е стратегия на левия популизъм.

https://baricada.org/2018/09/06/chantal-mouffe/

Weiß

За управляващите в момента ЕС партиини групи, включително и тази на ПЕС,

всички несподеляши неолибералните "ценности" са популисти.

След неуспешния опит с т.н. "комунизъм",

сега неолиберализЪма се прокарва като негова ъпдейтвана версия, със заблуждаващи надписи на опаковката.

 

.

Влез или се регистрирай за да коментираш