Подранилата политическа есен започна официално. Изпълнителната власт се скара и сдобри, президентската произнесе реч, законодателната заседава извънредно, а съдебната (прокуратурата) брои пачки в кутии за обувки. Само четвъртата лежерно подремва и сънува как някога министър се убиваше с вестник.
Извън шегата, първите дни от септември донесоха интересни събития. Някой от тях бяха важни, други не толкова, трети ще забравим след ден, но всички те нарисуваха една сюрреалистична картина –
небостъргач от картон стои на ръба на пропаст,
обитателите го клатят, но не пада; като нищо може да откара така още три години. Горе-долу такова е положението с коалицията ГЕРБ – “Обединени патриоти” и резонанса, който предизвиква в другите видове власти.
Общественото внимание е съсредоточено върху игричките “иди ми – дойди ми” на НФСБ и съдбата на старите нови министри. От гледна точка на новината обаче най-любопитни бяха две изречения и две липсващи имена извън тази суетня. Изреченията бяха на Румен Радев, а липсващите имена на БСП и Бойко Борисов. Второто е по-скоро отстъстваща фигура – премиерът не бе там, където следваше да е.
Да видим какво точно каза Радев в обръщението си към нацията. Рече, че оставките са бягство от отговорност, проблем са системата, авторитаризмът… - все тривиални неща. Но президентът каза още: “Нов изборен цикъл в непосредствено бъдеще няма да отвори нова перспектива. (…) От парламентарната и извънпарламентарната опозиция гражданите очакват ускорено изграждане на убедителна алтернатива на сегашното управление”. Мнозина изтълкуваха думите като рамо за ГЕРБ, но истинският адресат е друг – този, който много иска да бъде припознат като алтернатива и се кани да смени ГЕРБ – БСП. Още по-любопитно е, че като съдържание думите на Радев се припокриват 1:1 със словата на Ахмед Доган от декември 2017 г. “Има ли партия, която е готова да управлява страната след евентуални предсрочни избори? Моята преценка е, че няма такава политическа сила от опозицията”, каза Сокола по повод готвения тогава вот на недоверие. Две еднакви плесници за 9 месеца от хора, с които уж ще събаря властта, са пределно ясно политическо събитие за БСП -
нощта не е бременна
Всичко това има практически последствия. Раницата с муниции на БСП олеква. Няма с кого да катурва ГЕРБ, а сама не може. След "приятелския огън" трябва още да се старае. Който подценява значимостта на връзката президент – опозиция нека си припомни ролята на Стоянов, Първанов и Плевнелиев за възкачването на СДС, тройната коалиция и ГЕРБ при втория мандат.
“Дълг на гражданското общество и на всички политически сили е да гарантират сигурността и стабилността на държавата", бе затворил темата Доган. “Ако политическата класа е неспособна да се справи с проблемите, българите ще бъдат принудени да открият нови пътища за тяхното решаване. (…) В диалог и сътрудничество с вас (народа – бел. авт.) ще работя за извеждането на страната на нова перспектива за развитие”, отвори я Радев. Едва ли той самият знае ще прави ли партия, но приравни проблемите при ГЕРБ до обща политическа безпътица и каза на опозицията: “Градете алтернатива, иначе ще се наложи аз!...”. Доста интересно е, ако Радев наистина тръгне да твори алтернатива, другите какви ще го играят. Борисов, ясно - враг, Атанас Атанасов ще препуска към 4-те процента. Ама Нинова? Ще му носи кафе ли? Затова много по-важно в речта на президента бе не какво каза по адрес на ГЕРБ, а какво за БСП, без да споменава името й.
Втората новина роди Бойко Борисов. Стори го мълчаливо и именно това е любопитното. Снажният премиерски силует не се вясна пред камерите в знойната понеделнишка вечер, за да гарантира изпушената лула на мира след коалиционната среща. Всичко може да се случи с коалицията в следващите седмици – да падне, да бие (предизборно баби туркини), да се напие, да махне още трима министри или да остави уж уволнените. Но съдбата й ще се реши от премиерската воля, която не знаем каква е. Борисов не е старият властелин, думата му обаче тежи най-много в междуособиците. Уволни трима министри накуп, изчака три дни да събере коалицията, а след това публично притихна. Целенасоченото мълчание показва, че
всичко е възможно в следващите седмици
Умните хора не бива да залагат пари за развръзката, възможно е в духа на добрата традиция да бъдем сполетени от мегасюрприз.
Най-безинтересно е в лагера на самите националисти. Тримата тенори там не пеят, а се псуват. Че се обединиха в името на властта, е ясно, че не се понасят, се знае, че ще изстискат докрай вимето– тук вече пари може да се заложат. Но препирните имат и специфична причина. Тези хора кроят различни планове за европейския вот, който не е чак толкова далеч (месец май). От доста време се говори например, че Сидеров размишлява над самостоятелен “патриотичен” блок (русофилски?!). За да се разделят някак до пролетта, но и да останат в изпълнителната власт, тези хора трябва да правят това, което и сега – да се карат шумно в рамките на същата власт.
Малко преди първото правителство на Борисов да хвърли оставка, то се раздели с един много голям свой приятел – ДПС. Кавгата бе толкова голяма, че лидерът на ГЕРБ стресна държавата -
Доган му готвел атентат
Такъв, за щастие, не се случи, извърши се срещу самия Доган, за още по-голямо щастие - неуспешен. Но се състоя друг сполучлив, политически – в деня за размисъл на предсрочния вот бе сътворена Костинбродската афера, която трябваше да стопи подкрепата за ГЕРБ, постилайки пред коалиция БСП – ДПС. Оная власт, която сега брои пари в кутии от обувки, а дотогава действаше в синхрон с Борисов, с готовност асистира. Тези събития от 2013 г. показват какво в действителност се случва, когато властта наистина се сменя – обръща се палачинката. Сега все още няма обръщане на палачинката, което показва, че оня небостъргач трудно ще падне в пропастта.
