Медия без
политическа реклама

Пародийният бунт или Когато Ботев мина през Враца

Истински или не, протестът на "българите от чужбина" показа колко разделени сме ние

22 Септ. 2018ПЕТЬО ЦЕКОВ
Илияна Кирилова
Организаторът на протеста и една от малкото симпатизантки, които си направиха труда да отидат на площада.

Не знам какво е минавало през главите на организаторите на онзи злополучен протест, който се състоя последната неделя в центъра на София. Вероятно са си мислили - както си е представял и Христо Ботев, - че поробеният народ ще въстане само при вида на разветите байраци. Може би са си мислили, че те са някакъв Чуждестранен легион, единствената здрава сила, която може да тури край на тиранията в София. Че само като кацнат на летище "Враждебна", и ще "пламнат" крайните квартали на столицата. Може би са се надявали, че те, българите в чужбина, като представители на "мозъците", които изтекоха през последните десетилетия, ще бъдат онзи морален коректив, който няма как да не бъде чут в дивите балкански паланки, които иначе не смеят да мръднат, оковани от страх.

Знаете - нищо такова не се случи. Видимите резултати от неслучилия се бунт бяха в съвсем друга посока. Дали този ефект бе търсен или не - това няма значение, фактът е, че протестът за сетен път показа колко дълбоко са разделени българите.

Когато бунтарите слязоха  от самолета,

 

тук не ги чакаше никой освен Йоло Денев

 

На площада нямаше хора нито от лявата парламентарна опозиция, нито от дясната, фейсбук опозиция. Те не подкрепиха протеста, въпреки че той очевидно играеше в тяхна подкрепа – клатеше стабилността на Борисов, стряскаше "политико-криминалната клика" и т.н. В БСП намериха някакви добри думи за протестиращите, но колкото да се включат в хора. Десните и това не направиха. Вместо да търси допирни точки, градската десница се зае да громи и тези врагове на Борисов. Не били ясни целите на протеста??!  Протестиращите срещу Борисов не били представителни, не били доказани демократи, нещо левеели...  Вместо подкрепа инициаторите на протеста получиха упреци - че представляват интересите на Слави Трифонов, че са маша в ръцете на БСП и т.н. – все доводи, които се раждат, когато искаш нещо да не се случи.

Без подкрепа отвътре няма как да се случи успешен бунт – това би трябвало да е ясно поне от предното Септемврийско въстание (1923 г.). Така напънът на „българите от чужбина“ се превърна в абсолютно безсмислено упражнение, действие out of space. 

Разбира се, за да се случат така нещата,

 

главна вина имат организаторите

 

Първо, самата българска диаспора очевидно е разделена - тя няма нито обща цел, нито признати авторитети, които да следва. В това няма нищо неочаквано, разбира се – стига да липсваха тези смешни претенции за представителност, които се чуха откъм организаторите. Макар и десетки хиляди души да се включиха в подписки в подкрепа на протеста, на практика диаспората не го припозна - в София имаше 300 протестиращи, по-голямата част от тях от които не бяха емигранти.

Организаторите не си направиха труда да афишират своето начинание. Цялата организация течеше по фейсбук форумите, а обществеността научаваше за нея през медиите на Пеевски, които се държаха така, както се очакваше – скочиха да бранят свещения кабинет на Бойко Борисов.

На всичкото отгоре тези хора - тези протестиращи, идващи от демократични страни, имаха, меко казано, хунвейбински искания - НС да гласува структура и състав на кабинет, излъчен от протеста?! Тези 300 души да ни изберат "Правителство на гражданите" с мандат от 9 месеца и програма с конкретни действия?! Подобни искания имаше и през онази зима на нашето недоволство, когато Борисов падна за пръв път, но българите в чужбина явно не са разбрали. Да, оказа се, че Емил Русанов - основният организатор на "бунта", не е Христо Ботев. И София не е Враца.

Тези протестиращи наши сънародници показаха, че имат доста слаба представа за това, което се случва в България. Те очевидно потискаха фактите - че последните три правителства - две на Борисов и едно на Орешарски, падаха след сериозни протести. Т.е. народът тук не е пасивен, не се страхува да протестира и

 

няма нужда от внос на революция

 

По-лошата новина обаче е друга – че протестът не впечатли никого в България. И това говори за наличието на дълбок разлом между българите тук и българите там. Не зная кога е възникнал този разлом - в края на османското робство ли, в годините на подем след Съединението ли или по време на комунизма? Какъвто и разлом обаче да е съществувал в миналото, днес той е доста по-различен - защото днес граници няма, всеки може да хване нискотарифен полет и да кацне в Меминген, Бове или Брюксел, а оттам да се тръшне в ръцете на социалните системи на домакина. Няма граници нито в търсенето на информация, нито в общуването ни - затова няма как нито да излъжем, че „тук“ сме цъфнали и вързали, нито, че животът „там“ е цветя и рози.

 

Защо тогава се делим?

 

Вероятно заради митовете и легендите, които умеем да създаваме за себе си. Ние сме митотворчески народ. В същото време, без значение къде се намираме по света, ние не сме много диалогични - направо не търпим чуждо мнение; сваляме авторитети, с които не сме съгласни; имаме завишена самопреценка  - все неща, които са ни до болка познати. Затова и трудно общуваме. Това не е повод за тръшкане, не е кой знае колко плашещо - трудности в общуването имат граждани на една и съща страна - примерно, източно- и западногерманците, гърците от север и юг, италианците от север и юг, испанците от изток и запад... камо ли българите оттук и оттам.

Бегъл преглед из социалните мрежи през последните дни около въпросния напомпан протест показват как се развихрят митовете.

Първият мит е, че всеки, който попадне в чужбина - по работа или по брак, моментално придобива компетентност, демократична практика и най-важното - манталитет на западняк. Разбира се, този мит е много далеч от истината. Такава мащабна промяна не се случва дори и когато чернокожо момче от Сенегал получи шведски паспорт. Защото

 

манталитетът не е въпрос на националност или адресна регистрация.

 

Но това не пречи на новоизпедепцаният западняк да си стои в кръчмата в Лондон, край мъжа си в Хага или да блуждае нейде из швабската провинция... и да си мисли колко зле живеят дивите му сънародници, каква отчаяна нужда от внос на революция имат те.

Този роден сред нашенците на запад мит се родее с местния - че който плаща данъци и осигуровки в чужбина, който не живее тук повече от 183 дни, няма въобще право да се бърка в нашите работи, тъй като вече не е истински българин. Българската кръчма не разбира поради каква причина някой, който е пресякъл границата и е стигнал отвъд Будапеща, би се интересувал от България.

Третият, подкрепен от всички, мит е, че специалистите, "мозъците на България" са изтекли в посока чужбина и тук са останали само диваци и варвари. Факт е, че много специалисти, предимно в медицината и инженерните науки, наистина напуснаха страната - не защото бяха бедни и безперспективни тук - просто заплащането в Германия е в пъти по-високо. Но под тази завеса друго почти няма - този мит може да се опровергае само с един полет на "Райънеър" в посока Гърция, Кипър, Испания...

Четвъртият мит е, че българите в чужбина издържат българите в България. Статистиката показва, че 1.5-2 млрд лв. пристигат тук, половината идват от Турция, но тези пари не са инвестиция - те са джобните на децата и родителите, които гастарбайтерите оставиха тук. Тези пари никак не са малко, но без тях не на България ще е трудно, ще е трудно на децата и родителите на мигрантите, които учат в български училища и получават български пенсии.

Има и други митове - родени от двете страни на границата. Примерно, че сънародниците само за малко са напуснали страната, но после ще се върнат. Този мит се храни с всички възможни средства. Всъщност нищо такова не се случва и едва ли ще стане някога. Сънародниците ни се връщат тук само за да подновят някой документ, да си оправят зъбите и да си набавят някоя скъпа на сърцето им подправка.

Разбира се, вероятно има и няколко души, които не са напуснали заради работа и по-добро заплащане. Сигурно има хора, които бягат на Запад заради това, че не сме приели Истанбулската конвенция, защото сме непоследователни демократи, невъзприели основните западни ценности, (каквото и да означава това), но тези хора едва ли са повече от пръстите на едната ми ръка. Може би бегълците от правосъдие са малко повече.

 

Колкото и фалшив да беше този протест, той бе полезен,

 

защото внесе яснота в нашите отношения.

Изясни се например, че правителството на ГЕРБ не бива да се плаши от общи действия на опозицията, защото такова животно като обединена опозиция няма. Градската десница и БСП са толкова влюбени в себе си, че няма да позволят широкомащабни действия срещу Борисов. Ако на сцената се появи трети играч – Слави Трифонов или нова партия, той няма да бъде приет добре от опозицията. Ясно е, че за Делян Пеевски всеки враг на Борисов е автор на метеж, преврат, кървава революция и т.н.

Доизясни се, че българските партии не се интересуват от гласа на българите в чужбина. На теория отношението към диаспората е важно за политиците, тъй като част от изборите (парламентарни, президентски) се провеждат и извън територията на страната. На практика обаче въобще не им пука, тъй като изборните ограничения сведоха до санитарния минимум гласовете от чужбина, пък и тези гласове са толкова малко и разбити на дребно, че не представляват реална тежест. Единствените гласове от чужбина, които бяха важни за една партия - Турция-ДПС - бяха също сведени законодателно до санитарния минимум. Тази ситуация устройва политиците. Затова и малкото свестни искания за промени, които имаха "чужденците" - мажоритарни избори, отзоваване на депутати, пряко гласуване за полицейски началници - се размиха бързо в  ежедневно от партийното говорене.

Пародийният софийски протест не бе добър за никого. Българите в чужбина получиха представителност и образ, който едва ли биха искали да имат - като някакви разбити авари, които нямат добра представа за родината си. По същата причина и опозицията едва ли е доволна. Едва ли този протест може да донесе някаква подкрепа за неродената партия на Слави Трифонов.

Само Борисов сигурно се радва - той би трябвало да плаща за такъв PR.