Социологът Васил Тончев е изпълнителен директор на агенция "Сова Харис". Завършил е философия с профил социология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като психотерапевт, бил е научен сътрудник в Института за изследване на младежта, след това в Националния център за изследване на общественото мнение като научен секретар. По-късно създава агенция "Сова-5", която след това придобива и търговската марка "Харис".
------------
- Г-н Тончев, какво осветли скандалът между Валери Симеонов и Волен Сидеров?
- Видя се, че парламентът се пробива твърде лесно на базата на лобистки интереси. За съжаление това се случва често, вследствие на което ставаме свидетели на какофония в управляващата коалиция. Все пак има достатъчно публичност и такива проблеми бързо излизат наяве.
Скандалите избухват и се развиват типично по южноевропейски, по балкански, но в крайна сметка до по-сериозни щети не се стига и нещата намират регулация. Подобни скандали няма как да не дадат своето отражение и да не доведат до размествания в електоралната подкрепа. Какви точно - ще може да се каже, когато наближат изборите. Тогава хората сверяват часовниците си и променят своите предпочитания. Ще има размествания, като според мен паритетът между големите партии ГЕРБ и БСП е почти изграден. Там борбата ще е кой да победи с малко, като евентуално мнозинство ще се направи с партньор от центъра. Точно там са и най-динамичните процеси в момента.
- В каква посока са процесите?
- Борбата е между ДПС и патриотите. На последните избори патриотите надделяха под формата на блок, но процесите в центъра са много динамични. Напрежението в самата патриотична коалиция е видимо, като може би то се съпътства от очакването за поява на нови субекти, които също могат да имат съществено влияние.
- Кои са тези субекти?
- Заявката на Слави Трифонов да влезе в политиката, която според мен има сериозна основа. Появяването на такава формация ще предизвика прегрупиране в центъра. Много вероятно е от септември тази формация да излезе на терен. Мисля, че там има потенциал да се застраши състоянието на останалите партии в политическия център - "Обединени патриоти", "Воля". Големият въпрос е откъде може Трифонов да вземе избиратели, откъде ще са повече - от БСП или от ГЕРБ, защото е очевидно, че ще вземе и от двете места. Все още формацията не е станала факт и е много предварително да гадаем. Но безспорно най-застрашена ще е тази ниша, в която беше Николай Бареков, преди него Жорж Ганчев и Яне Янев, а сега е "Воля". Това е антисистемна групировка, която е против двата големи политически субекта.
- Мислите ли, че опозицията в лицето на БСП наистина е силна, като се има предвид, че в гласуването за Закона за приватизацията участваха само 22-ма нейни депутати и до отмяната на поправката "Домусчиеви" се стигна след вето на президента Румен Радев?
- Румен Радев не дойде от политическите среди, но за мен той върви един доста ускорен път на развитие. Отначало, по време на предизборната кампания, поведението му дори не беше политическо, но той вече се превърна в политик. Както виждаме, има своето мнение по основните въпроси в дневния ред на страната и играе своята роля в политическия процес. Това ще му отрежда все по-голямо значение в българската политика. Вече се очертава като опонент на изпълнителната власт в този й вид. Мисля, че между генералите се развива някакво съперничество, включително и на лична основа. В този смисъл очаквам дълго време генералите да си мерят фуражките.
- Възможно ли е лобисткият скандал да доведе до разпад на "Обединените патриоти" и на управляващата коалиция?
- Патриотите имат идеология зад себе си и са доста активни. Те много по-органично се свързаха с ГЕРБ, отколкото беше преди това с Реформаторския блок. ГЕРБ е широкоспектърна партия, която може да има валенции в различни посоки. Сега обаче спойката е много по-силна и това ме кара да мисля, че най-вероятно това мнозинство ще си довърши мандата. Или поне ще го докара съвсем близо до неговия край. Естествено, преди да се стигне до парламентарни избори, ще трябва да преминем през европейски и местни избори, които са много важни. В същото време е очевидно, че сред самите патриоти е налице сериозен разнобой по различни теми. Разминаванията са основно на Валери Симеонов с останалите две формации. Възможно е той да се отдели и на предстоящите европейски избори да търси своя път самостоятелно. Тези избори обаче като че ли не се гледат като толкова важни за електората на патриотите, а и на БСП. Обикновено те са подценявани. Смятам, че Симеонов проявява наистина големи усилия да защити обществения интерес. Но мисля също, че усилията му не са достатъчно компетентни и не стоят на достатъчно добра експертна основа. Много от нещата, които той предизвика като дискусия, се оказват балони.
- Например?
- Например отношението към Истанбулската конвенция. Първата обществена реакция по нея беше на патриотите. Насади се мнение, че у нас ще дойдат джендър образованието, гей браковете. Оказа се, че Истанбулската конвенция не е това. Но "Обединените патриоти" вече бяха настроили общественото мнение така, че тя да стане неприложима в България. Добре, но накрая май ще се получи така, че от всички 28 страни от ЕС конвенцията няма да бъде призната от 2-3 държави и ние ще сме част от това малцинство. Ще бъдем изключение от европейските ценности и от партньорите ни в ЕС. Ако в конвенцията има някакви опасности, те могат да бъдат избегнати, но не и да се отхвърля по този начин проблемът с насилието в семейството с жените и децата. Дотук обаче говорим за частни проблеми, докато голямата тема у нас днес изглежда друга.
- Коя е тя?
- В момента има две оси на публичност и на противоборство, които ще определят насоката на политическия дебат, а в по-дългосрочен план - и структурата на политическата подкрепа. За първата в центъра вече стана дума. Още по-голямата ос е противоборството между двете големи партии в парламента - ГЕРБ и БСП. Новият момент е, че БСП извади в публичното пространство "Визия за България". Като че ли първата реакция срещу тази програма е доста опростена, да не кажа опростачена. Според мен този документ е съществен. Фактът, че го представя БСП, поражда съмнения в редица слоеве на обществото. Това го намирам за естествено. Но от тук нататък картите са сложени на масата. Там има много конкретни неща, достойни да бъдат вкарани в публичен дебат.
- Кое е смисленото във "Визия за България" и с кое не сте съгласен?
- Ако трябва да оценим като цяло хода, който левицата прави, това е опит да се сложи една нова идеология във властта. На базата на ляво и консервативно. Досега през тези години етикетът беше дясно и либерално. И двете конфигурации са достатъчно еклектични, трудно намират връзките вътре в себе си, но практически, облечени в някакви конкретни политики, първото би могло да сработи, както второто вече го направи. Ако влезем в детайли – например предложението да се отлага влизането в еврозоната. На мен това предложение не ми харесва, защото знаем, че това не е концерт по желание. Там не влиза всеки, който поиска, а този, който е готов, и този, когото поканят. Този въпрос е изключително важен за България и по него всяка стъпка на колебание ще бъде в грешна посока.
Много други неща, които се предлагат, имат своя смисъл. Лично моето виждане е, че добрият път за България е в интеграция със системните партии в ЕС и Европейския парламент - ЕНП и ПЕС. Това, което се предлага сега, е консервативен завой. Но нека разгледаме идеите, нека дискутираме, нека видим възможно ли е България да тръгне по пътя на Унгария, възможно ли е Корнелия Нинова да влезе в обувките на Орбан и т.н. Всъщност без избистряне на тези идеи Нинова се яви на последните парламентарни избори и ги изгуби. Хората заложиха на по-сигурното и по-утвърденото в лицето на ГЕРБ. Сега обаче нещата изглеждат много по-премислени. Освен това тази консервативна вълна набира скорост в цяла Европа. И най-добрата програма, ако не влезе в конкретни политически измерения, може да се провали. Това зависи вече от хората, които я прилагат.
